Линц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Град
Линц
Linz
Linz Donau.jpg
Герб
Герб
Държава Австрия
Провинция Горна Австрия
Координати 48°18′11″ с. ш. 14°17′26″ и. д. / 48.303056° с. ш. 14.290556° и. д. (G)
Кмет Франц Добуш
Първо упоменаване 799
Площ 96,048 km²
Население 189 528 души (2008)
Плътност 1 973,3 д./km²
Агломерация 270 000 души
Часова зона UTC+1, през лятото UTC+2
Телефонен код 0732
Пощенски кодове 4010, 402x, 4030, 404x
Автомобилен код L
Сайт http://www.linz.at/
Адрес Bürgerservice Center,
Hauptstraße 1-5, A-4041 Linz

Линц (Австрия)
Red pog.png
Линц

Линц (на немски Linz) е град в Североизточна Австрия, център на провинция Горна Австрия.

Съдържание

[редактиране] География

Разположен е на река Дунав и има население 189 528 души (към 2008 г.), с което е 3-ти по големина в Австрия след Виена и Грац. Има жп гара и аерогара на 15 km.

[редактиране] История

Възникнал на мястото на римския град Ленция.

[редактиране] Култура

[редактиране] Музеи

  • Музей на съвременното изкуство "Лентос" — един от най-големите австрийски музеи за съвременно изкуство.
  • музей на Волфганг Гурлит
  • Музей на Штифтер.
  • Градски музей "Нордико".
  • Музей на Горна Австрия.

[редактиране] Театри

  • Регионален театър (Landestheater) — най-големия театър на Линц.
  • Театър Феникс.
  • Театър Вариете Хамелеон.
  • Келерт-театър.
  • Музикален театър.

[редактиране] Културни центрове

  • Концертен център Брукнер (Brucknerhaus) — най-големата концертна зала на града. Ежегодно, през септември тук се провежда Брукнеровския фестивал.
  • Център за електронно изкуство— център, посветен на достиженията в областта на 3D — моделирането и виртуалната реалност. Провежда се ежегоден фестивал Ars Electronica.

Линц е избран за културна столица на Европа за 2009 г.

[редактиране] Спорт

Представителният футболен отбор на града се казва ЛАСК. Редовен участник е в Австрийската бундеслига.

[редактиране] Побратимявания

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици