Черна вода (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черна вода.

Черна вода
Cernavodă
— град —
Изглед към Черна вода и канала Дунав-Черно море.
Изглед към Черна вода и канала Дунав-Черно море.
Черна вода (Румъния)
Red pog.png
Черна вода
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Кюстенджа
Надм. височина 0 m
Население (2002) 19 890 души
Пощенски код 905200
Черна вода в Общомедия

Черна вода (на румънски: Cernavodă, Чернаводъ) е град в Румъния, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.

История[редактиране | edit source]

Градът е основан през ІV век пр.н.е. като гръцко селище за търговия с местните дакийски племена и е наречен Аксиополис. По време на Балканската война един човек от Черна вода се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] На 25 октомври 1916г., командваната от ген. Иван Колев Първа конна дивизия освобождава града. Съгласно Букурещкия мирен договор и берлинския протокол, той влиза в територията на България. С Ньойския договор е предаден на Румъния.

Икономика[редактиране | edit source]

Мостът Салини.

Между 1890 и 1895 г., в близост до града е построен мостът Ангел Салини (Podul lui Saligny), свързващ Фетещ и Черна вода. При завършването си мостът е бил най-дългият е Европа и трети по дължина в света (обща дължина 4037 м, от които 1662 м над Дунав и 920 м над Борча).

Градът е пристанище на река Дунав и в близост до него е началото на канала Дунав-Черно море.

В Черна вода е построена първата румънска АЕЦ - „Черна вода“.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Черна вода
  • България Борис Георгиев (1870 - ?), македоно-одрински опълченец, ІV рота на ІХ Велешка дружина[2]
  • Гърция Йосипос Мисиодакс (1725 - 1800), гръцки просвещенски писател

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 148 и 888.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 148.