Галац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Галац
Galaţi
— град —
    Герб
Панорамен изглед от Галац
Панорамен изглед от Галац
Галац (Румъния)
Red pog.png
Галац
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Галац
Надм. височина 1 m
Население (2011) 231 204 души
Телефонен код 02 36
Официален сайт http://www.primaria.galati.ro
Галац в Общомедия

Галац (на румънски: Galaţi) е град и административен център на окръг Галац, Молдова, Румъния. Населението му е 231 204 души, което го прави 7-ми по големина в Румъния.

География[редактиране | edit source]

Разположен е в началото на делтата на река Дунав, в близост до град Браила. В района на града в река Дунав се вливат реките Прут и Сирет. Градът се намира близо до точката, в която се събират границите на Румъния, Молдова и Украйна.

История[редактиране | edit source]

За пръв път градът е споменат през 15 век. През 1789 е освободен от руския генерал Каменски. Галац е седалище на Дунавската комисия след основаването ѝ през почти целия 19 век. През 1907 година избухва въстание, в чието потушаване участва и бъдещият генерал Антонеску.

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от Галац се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Непосредствено след нападението на Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г., градът е окупиран от Червената армия.

Стопанство[редактиране | edit source]

Важно дунавско пристанище, най-голямата корабостроителница в страната е в Галац, металургичен завод „Сидекс“.

Образование[редактиране | edit source]

Университетът в Галац е основан през 1948 и е признат за такъв през 1974.

Културни забележителности[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени[редактиране | edit source]

Починали[редактиране | edit source]

Катедралата "Свети Георги" в Галац

Българи в Галац[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.