Галац
|
Галац
Galaţi |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Държава | |
| Окръг | Галац |
| Население | 231 204 (към 2011) |
| Надморска височина | 1 m |
| Телефонен код | 02 36 |
|
|
|
Галац (на румънски: Galaţi) е град и административен център на окръг Галац, Молдова, Румъния. Населението му е 231 204 души, което го прави 7-ми по големина в Румъния.
Съдържание |
География [редактиране]
Разположен е в началото на делтата на река Дунав, в близост до град Браила. В района на града в река Дунав се вливат реките Прут и Сирет. Градът се намира близо до точката, в която се събират границите на Румъния, Молдова и Украйна.
История [редактиране]
За пръв път градът е споменат през 15 век. През 1789 е освободен от руския генерал Каменски. Галац е седалище на Дунавската комисия след основаването ѝ през почти целия 19 век. През 1907 година избухва въстание, в чието потушаване участва и бъдещият генерал Антонеску.
По време на Балканската война в 1912 година 2 души от Галац се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Непосредствено след нападението на Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г., градът е окупиран от Червената армия.
Стопанство [редактиране]
Важно дунавско пристанище, най-голямата корабостроителница в страната е в Галац, металургичен завод Сидекс.
Образование [редактиране]
Университетът в Галац е основан през 1948 и е признат за такъв през 1974.
Културни забележителности [редактиране]
Личности [редактиране]
Родени [редактиране]
- Александър Йон Куза, роден през 1820 г. Основател на съвременна Румъния и пръв княз на обединеното княжество Влашко и Молдова.
Починали [редактиране]
- Васил Априлов, български просветен деец и книжовник, починал на 2 октомври 1847 г.
Българи в Галац [редактиране]
- Васил Попович
- Васил Толумбеков, търговец от Габрово
- Георги Сава Раковски
- Драган Цанков е бил учител в града
- Евлоги Георгиев, търговец от Карлово
- Васил Друмев
Побратимени градове [редактиране]
Ковънтри, Англия, от 1963 г.
Пирея, Гърция, от 1985 г.
Ухан, Китай, от 12 август 1987 г.
Песак, Франция, от 1991 г.
Лимон, Коста Рика, от 1992 г.
Хамънд, САЩ, от 1997 г.
Николаев, Украйна, от 2002 г.
Одеса, Украйна, от 2002 г.
Севастопол, Украйна, от 2002 г.
Ялта, Украйна, от 2002 г.
Анкона, Италия
Йези, Италия, от 2003 г.
Скотсблъф, САЩ, от 2007 г.
Мумбай, Индия, от 2007 г.
Салерно, Италия от 2007 г.
Бриндизи, Италия, от 2007 г.
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
|
||||||||||||||||||||||||||||