Галац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Галац
Galaţi
— град —
    Герб
Панорамен изглед от Галац
Панорамен изглед от Галац
Галац (Румъния)
Red pog.png
Галац
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Галац
Надм. височина 1 m
Население (2011) 249 432 души
Телефонен код 02 36
Официален сайт http://www.primaria.galati.ro
Галац в Общомедия

Галац (на румънски: Galaţi) е град в югоизточна Румъния, административен център на окръг Галац в историческата област Молдова. Населението му е 249 432 души (2011), което го прави 7-ми по големина в Румъния.

География[редактиране | edit source]

Разположен е в началото на делтата на река Дунав, в близост до град Браила. В района на града в Дунав се вливат реките Прут и Сирет. Галац се намира близо до точката, в която се събират границите на Румъния, Молдова и Украйна.

История[редактиране | edit source]

За пръв път градът е споменат през XV век. През 1789 година е освободен от руския генерал Каменски. Галац е седалище на Дунавската комисия след основаването ѝ и през почти целия XIX век. През 1907 година избухва въстание, в чието потушаване участва и бъдещият генерал Йон Антонеску.

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от Галац се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Непосредствено след нападението на Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г., градът е окупиран от Червената армия.

Население[редактиране | edit source]

Управление[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Важно дунавско пристанище, най-голямата корабостроителница в страната е в Галац, металургичен завод „Сидекс“.

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Университетът в Галац е основан през 1948 и е признат за такъв през 1974 година.

Култура[редактиране | edit source]

Катедралата "Свети Георги" в Галац

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Галац
Починали в Галац
Българи, свързани с Галац

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.

Външни препратки[редактиране | edit source]