Галац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Галац
Galaţi
— град —
    Герб
Панорамен изглед от Галац
Панорамен изглед от Галац
Галац (Румъния)
Red pog.png
Галац
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Галац
Надм. височина 1 m
Население (2011) 249 432 души
Телефонен код 02 36
Официален сайт http://www.primaria.galati.ro
Галац в Общомедия

Галац (на румънски: Galaţi) е град в югоизточна Румъния, административен център на окръг Галац в историческата област Молдова. Населението му е 249 432 души (2011), което го прави 7-ми по големина в Румъния.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в началото на делтата на река Дунав, в близост до град Браила. В района на града в Дунав се вливат реките Прут и Сирет. Галац се намира близо до точката, в която се събират границите на Румъния, Молдова и Украйна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът на днешния град Галац е обитаван от хора поне от неолита, за което свидетелстват останки от керамика и инструменти, открити на различни места в района. През VI-V век пр.н.е. възниква дакийско селище, контролиращо брода през Дунав. През II век то е завладяно от римляните, които изграждат тук укрепление. След прекъсване по време на варварските нашествия, селището изглежда е непрекъснато обитавано от VII век насам.

Първото писмено споменаване на Галац е в документ, издаден от молдовския войвода Щефан II през 1445 година. След превземането на Килия от османците през 1484 година Галац остава единственото пристанище на Молдова и значението му бързо нараства. През следващите столетия градът е важен търговски център със значителна еврейска общност.

През 1710 година, по време на Прутската война, градът е разграбен от войски на Кримското ханство, а през 1789 година, през Руско-турската война, от войски на Руската империя, водени от генерал Михаил Каменски. Въпреки това градът запазва значението са на ключово за Молдова пристанище и основна транзитна точка за молдовския износ на зърно. Градът е седалище на Дунавската комисия след основаването ѝ през 1856 година и през почти целия XIX век. През следващите десетилетия в Галац са открити консулства на основните европейски сили, а в края на XIX век започва индустриализацията на града.

През 1907 година в селата около Галац избухва въстание, в чието потушаване участва и бъдещият генерал Йон Антонеску. По време на Балканската война в 1912 година 2 души от Галац се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1] През 1930 година населението на града достига 100 хиляди души.

Непосредствено след нападението на Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г., градът е окупиран от Червената армия. През 60-те години край града е изграден голям металургичен комбинат, днес „АрселорМитал Галац“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Важно дунавско пристанище, най-голямата корабостроителница в страната е в Галац, металургичен завод „Сидекс“.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Университетът в Галац е основан през 1948 и е признат за такъв през 1974 година.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата "Свети Георги" в Галац

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Галац
Починали в Галац
Българи, свързани с Галац

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]