Арад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 46.1833° с.ш. 21.3167° и.д.

Арад
Arad

Евангелистката "Червена църква"
Евангелистката "Червена църква"

Местоположение
Арад (Румъния)
Red pog.png
Арад
Арад на картата на Румъния
Данни
Държава Флаг на Румъния Румъния
Окръг Арад
Население 172 824 (към 2002)
Надморска височина 108 м
Пощенски код 310000
Телефонен код 02 57

Герб на Арад

Арад (на румънски: Arad) е град и административен център на окръг Арад, Банат, Западна Румъния.

Съдържание

[редактиране] География

Град Арад е разположен на десния бряг на река Муреш (на унгарски: Maros, немски: Mieresch).

[редактиране] Население

Средногодишния естествен прираст на населението е -1,4 %. 14,6 % от населението е на под 15 годишна възраст, а 4,5 % са на над 75 години.

[редактиране] История

Арад е споменат за първи път документално през 11 век. След първото монголско нашествие в Унгария през 1241 г., през втората половина на 13 век жителите на Арад издигат каменни укрепления около града. Османската империя завладява региона през 1551 г. и го държи до 1699 г. Тогава властта преминава в ръцете на Австрия, а после към Кралство Унгария. С построяването на нова крепост (между 1763 и 1783 г.), Арад става гарнизонен град и заедно с Тимишоара е важен военен пункт в югоизточната част на Унгария. Градът изиграва важна роля в борбата за независимост на Унгария през 1849 г. До юли 1849 г. Арад е защитаван от австрийския генерал Бергер, след което е превзет от унгарските въстаници и става техен основен опорен пункт. От тук известният унгарски герой Лайош Кошут обявява на 11 август 1849 г. своята прокламация, с която предава военното и гражданско управление на града на Артур Гьоргей.

С мирния договор от Трианон от 1920 г. градът е предаден на Румъния. Заедно с днешното румънско население, в града има значително унгарско малцинство, както и други етнически групи (немци, българи).

[редактиране] Религии

Градът е седалище на източноправославна епархия. Унгарското и българското малцинства са с католическо вероизповедание.

[редактиране] Стопанство

Арад преживява бързо икономическо развитие. Още през 1834 е обявен от кайзер Франц I за “кралски свободен град”. През 1910 г. той е най-големия град в региона със своите 61 000 жители. През 2001 г. в града е открита първата електростанция, която свързва Румъния с европейската енергоразпределителна мрежа.

[редактиране] Образование

В Арад има множество гимназии, източноправославна семинария и музикална консерватория.

[редактиране] Архитектура

Арад е интересен, модерен град с активен културен живот. През центъра на града минава атрактивен, широк булевард от XIX век, обграден от представителни търговски и жилищни сгради, театър, православна и католическа катедрали, концертен дом и кметство (в неоренесансов стил).

[редактиране] Международни контакти

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Партньорски градове

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици