Арад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арад.

Арад
Arad
— град —
Знаме    Герб
Евангелистката "Червена църква"
Евангелистката "Червена църква"
Арад (Румъния)
Red pog.png
Арад
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Арад
Надм. височина 108 m
Население (2002) 172 824 души
Пощенски код 310000
Телефонен код 02 57
Арад в Общомедия

Арад (на румънски: Arad) е град и административен център на окръг Арад, Банат, Западна Румъния.

География[редактиране | edit source]

Град Арад е разположен на десния бряг на река Муреш (на унгарски: Maros, немски: Mieresch).

Население[редактиране | edit source]

Средногодишния естествен прираст на населението е -1,4 %. 14,6 % от населението е на под 15 годишна възраст, а 4,5 % са на над 75 години.

История[редактиране | edit source]

Арад е споменат за първи път документално през 11 век. След първото монголско нашествие в Унгария през 1241 г., през втората половина на 13 век жителите на Арад издигат каменни укрепления около града. Османската империя завладява региона през 1551 г. и го държи до 1699 г. Тогава властта преминава в ръцете на Австрия, а после към Кралство Унгария. С построяването на нова крепост (между 1763 и 1783 г.), Арад става гарнизонен град и заедно с Тимишоара е важен военен пункт в югоизточната част на Унгария. Градът изиграва важна роля в борбата за независимост на Унгария през 1849 г. До юли 1849 г. Арад е защитаван от австрийския генерал Бергер, след което е превзет от унгарските въстаници и става техен основен опорен пункт. От тук известният унгарски герой Лайош Кошут обявява на 11 август 1849 г. своята прокламация, с която предава военното и гражданско управление на града на Артур Гьоргей.

С мирния договор от Трианон от 1920 г. градът е предаден на Румъния. Заедно с днешното румънско население, в града има значително унгарско малцинство, както и други етнически групи (немци, българи).

Религии[редактиране | edit source]

Градът е седалище на източноправославна епархия. Унгарското и българското малцинства са с католическо вероизповедание.

Стопанство[редактиране | edit source]

Арад преживява бързо икономическо развитие. Още през 1834 е обявен от кайзер Франц I за “кралски свободен град”. През 1910 г. той е най-големия град в региона със своите 61 000 жители. През 2001 г. в града е открита първата електростанция, която свързва Румъния с европейската енергоразпределителна мрежа.

Образование[редактиране | edit source]

В Арад има множество гимназии, източноправославна семинария и музикална консерватория.

Архитектура[редактиране | edit source]

Арад е интересен, модерен град с активен културен живот. През центъра на града минава атрактивен, широк булевард от XIX век, обграден от представителни търговски и жилищни сгради, театър, православна и католическа катедрали, концертен дом и кметство (в неоренесансов стил).

Международни контакти[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Партньорски градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]