Арад

Координати: 46.1833° с.ш. 21.3167° и.д.

Арад Arad
Евангелистката "Червена църква"
Местоположение
Арад Арад на картата на Румъния
Данни
Държава	Румъния
Окръг	Арад
Население	172 824 (към 2002)
Надморска височина	108 m
Пощенски код	310000
Телефонен код	02 57

Арад (на румънски: Arad) е град и административен център на окръг Арад, Банат, Западна Румъния.

Съдържание

1 География
2 Население
3 История
4 Религии
5 Стопанство
- 5.1 Образование
- 5.2 Архитектура
6 Международни контакти
- 6.1 Побратимени градове
- 6.2 Партньорски градове
7 Външни препратки

География [редактиране]

Град Арад е разположен на десния бряг на река Муреш (на унгарски: Maros, немски: Mieresch).

Население [редактиране]

Средногодишния естествен прираст на населението е -1,4 %. 14,6 % от населението е на под 15 годишна възраст, а 4,5 % са на над 75 години.

Арад е споменат за първи път документално през 11 век. След първото монголско нашествие в Унгария през 1241 г., през втората половина на 13 век жителите на Арад издигат каменни укрепления около града. Османската империя завладява региона през 1551 г. и го държи до 1699 г. Тогава властта преминава в ръцете на Австрия, а после към Кралство Унгария. С построяването на нова крепост (между 1763 и 1783 г.), Арад става гарнизонен град и заедно с Тимишоара е важен военен пункт в югоизточната част на Унгария. Градът изиграва важна роля в борбата за независимост на Унгария през 1849 г. До юли 1849 г. Арад е защитаван от австрийския генерал Бергер, след което е превзет от унгарските въстаници и става техен основен опорен пункт. От тук известният унгарски герой Лайош Кошут обявява на 11 август 1849 г. своята прокламация, с която предава военното и гражданско управление на града на Артур Гьоргей.

С мирния договор от Трианон от 1920 г. градът е предаден на Румъния. Заедно с днешното румънско население, в града има значително унгарско малцинство, както и други етнически групи (немци, българи).

Религии [редактиране]

Градът е седалище на източноправославна епархия. Унгарското и българското малцинства са с католическо вероизповедание.

Стопанство [редактиране]

Арад преживява бързо икономическо развитие. Още през 1834 е обявен от кайзер Франц I за “кралски свободен град”. През 1910 г. той е най-големия град в региона със своите 61 000 жители. През 2001 г. в града е открита първата електростанция, която свързва Румъния с европейската енергоразпределителна мрежа.

Образование [редактиране]

В Арад има множество гимназии, източноправославна семинария и музикална консерватория.

Архитектура [редактиране]

Арад е интересен, модерен град с активен културен живот. През центъра на града минава атрактивен, широк булевард от XIX век, обграден от представителни търговски и жилищни сгради, театър, православна и католическа катедрали, концертен дом и кметство (в неоренесансов стил).