Кюстенджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Кюстенджа. За града в Германия вижте Констанц.

Кюстенджа
Constanța
— град —
    Герб
Старото казино край Морска гара, символ на града
Старото казино край Морска гара, символ на града
Кюстенджа (Румъния)
Red pog.png
Кюстенджа
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Кюстенджа
Надм. височина 28 m
Население (2011) 254 693 души
Пощенски код 900000
Телефонен код 02 41
Кюстенджа в Общомедия

Кюстѐнджа [1][2][3][4] или Констанца (на румънски: Constanța, Констанца; на турски: Köstence, Кьостендже) е град пристанище на Черно море и административен център на окръг Кюстенджа, Румъния.

Географско разположение[редактиране | edit source]

Градът се намира в източната част на страната, заобиколен от добруджанската равнина и Черно море. Той обхваща 1 121,66 km² плюс 6 линейни километра плаж и е най-голямото пристанище на Румъния на Черно море със своите 3 182 ha (суша и акватория). Летището на града е в близкото селище Българи прекръстено днес на Михаил Когълничану.

Исторически данни[редактиране | edit source]

Музеят в Кюстенджа

Кюстенджа е основан при гръцката колонизация на Черноморското крайбрежие от колонисти от Милет през вековете 7 пр.н.е.5 пр.н.е. под името Томис. Селището придобива статут на полис едва през 4 пр.н.е.. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население — даки, скити и келти), което води до разцвет на Томис през 3 пр.н.е.. През 1 век регионът е завладян от Римската империя, а в периода 817 г. тук живее и умира в изгнание римският поет Овидий (Publius Ovidius Naso). Градът устоява на варварските нашествия през 3 век и 4 век и става център на провинция Малка Скития (Scythia Minor).

По време на Византийската империя Томис става важен християнски център, като разпространението на православието в региона се приписва на Свети апостол Андрей. Смята се, че именно в този период градът получава името Констанца, дадено му от император Константин I Велики (274-337) в чест на сестра му Констанция.

С идването на прабългарите на Балканите регионът става неразделна част от Първата и Втората българска държава. От 15 до края на 19 век Кюстенджа е под Османско управление. Още с учредяването на Българската екзархия градът е част от нея.

Българската църква и училище в Кюстенджа, началото на 20 век

След Руско турската освободителна война (18771878), въпреки че е част от Българската екзархия, както Санстефанският договор, така и конгресът в Берлин дават Северна Добруджа (включително и Кюстенджа) на Румъния. В 1889 e построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7).

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кюстенджа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

През първата световна война на 22 октомври 1916 Кюстенджа е освободена. Букурещкият мирен договор и Берлинският протокол от 1918 година връщат Кюстенджа и цяла Добруджа на България. Ньойският договор предава Добруджа на Румъния в ноември 1919 г.

В този период румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с румънци от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от българи, турци и татари.[6].

През 1940 година, договорът, наложен от Германия в Крайова, принуждава Румъния да върне Южна Добруджа на България, но българите от Северна Добруджа, включително и от Кюстенджа, са разменени за румънските колонисти от Южна.

След изграждането на моста при Черна вода през 1890 - 1895 година, се полагат основите на Румънската плавателна служба и се открива линия до Истанбул.

През 1910 година населението наброява 12 725 души, само половината от които са румънци, а останалите са турци, българи, евреи, арменци и гърци. Последното преброяване показва, че в Кюстенджа живеят над 300 000 души, повечето от които румънци. В Констанца има радиопрограма, излъчваща на български език за българското малцинство там.

В днешно време градът е важен пристанищен град, както и популярна туристическа дестинация.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Кюстенджа
Починали в Кюстенджа

Международни отношения[редактиране | edit source]

Консулства[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Спортни отбори[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия на братя Данчови, 1936 г.
  2. Енциклопедия България, Том 2, БАН, София, 1982, стр. 690.
  3. Наредба№6, Глава 2, Чл. 15. (1)
  4. Голяма енциклопедия България, Том 7, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, стр. 2539.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  6. Научна експедиция в Добруджа 1917
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 426.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 133.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 495.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Livia Buzoianu and Maria Barbulescu, "Tomis," in Dimitrios V. Grammenos and Elias K. Petropoulos (eds), Ancient Greek Colonies in the Black Sea, Vol. 1 (Oxford, Archaeopress, 2001) (BAR International Series; 1675 (1-2)), 287-336.