Кюстенджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Кюстенджа. За града в Германия вижте Констанц.

Кюстенджа
Constanța
— град —
    Герб
Старото казино край Морска гара, символ на града
Старото казино край Морска гара, символ на града
Кюстенджа (Румъния)
Red pog.png
Кюстенджа
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Кюстенджа
Площ 124,89 km²
Надм. височина 28 m
Население (2011) 283 872 души
2273 души/km²
Пощенски код 900000
Телефонен код 02 41
Официален сайт constanta.ro
Кюстенджа в Общомедия

Кюстѐнджа[1][2][3][4] или Констанца (на румънски: Constanța, Констанца; на турски: Köstence, Кьостендже) е град в югоизточна Румъния, административен център на окръг Кюстенджа и най-голямото румънско пристанище. Населението му е около 284 000 души (2011).

География[редактиране | редактиране на кода]

Кюстенджа е разположен на площ 124,89 km² в югоизточната част на страната, заобиколен от Добруджанското плато и Черно море. Плажната ивица на града е с дължина 13 km, а кварталът Мамая е най-големият и най-модерен румънски морски курорт, възползващ се и от минералните извори в района.

Климатът е влажен субтропичен (Cfa по Кьопен), с топло лято, мека зима и равномерно разпределение на валежите през годината.


Констанца
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,3 24,5 30,8 31,9 36,9 36,9 38,5 36,8 34,8 31,0 26,5 21,0 38,5
Средни максимални температури (°C) 3,7 4,9 8,1 13,8 19,3 23,8 25,9 25,8 22,4 17,0 11,6 6,4 15,2
Средни температури (°C) 0,5 1,6 4,6 9,9 15,5 20,0 22,0 21,8 18,3 13,1 8,0 3,2 11,5
Средни минимални температури (°C) −2,3 −1 2,1 6,9 12,1 16,2 18,0 17,9 14,6 9,8 5,0 0,5 8,3
Абсолютни минимални температури (°C) −24,7 −25 −12,8 −4,5 1,8 6,4 7,6 8,0 1,0 −12,4 −11,7 −18,6 −25
Средни месечни валежи (mm) 30 29 26 30 38 40 30 33 29 31 42 38 396
Източник: weather.gov.hk,[5] (екстремуми 1901-2000)[6] NOAA (сняг)[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Музеят в Кюстенджа

Кюстенджа се смята за най-стария непрекъснато обитаван град в Румъния. Той е основан в началото на VI век пр.н.е. при Великата гръцка колонизация от заселници от малоазиатския град Милет и първоначално носи името Томи. Селището придобива статут на полис едва през IV век пр.н.е. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население — гети, скити и келти, което води до разцвет на Томи през III век пр.н.е. Дълго време доминиран от Одриското царство, през 29 година пр.н.е. градът е завладян от римляните. Тук прекарва в изгнание последните осем години от живота си известният римски поет Овидий, описващ града като разорено от войните и културно изостанало селище на края на империята. Томи става важен християнски център, като разпространението на православието в региона се приписва на свети апостол Андрей.

Първоначално част от римската провинция Мизия, след реформите на Диоклециан Томи става център на провинция Малка Скития. Малко по-късно градът получава името Констанция, дадено му от император Константин I Велики в чест на неговата полусестра Констанция. В края на VI век градът е обсаждан от аварите, а след това става част от Първата и Втората българска държава. През XIV век Констанца е в границите на Добруджанското деспотство, а около 1419 година е присъединен към Османската империя.

Българската църква и училище в Кюстенджа, началото на 20 век

През 1860 година е изградена железопътна линия, свързваща Кюстенджа с град Черна вода на река Дунав. Още с учредяването на Българската екзархия през 1870 година градът е част от нея. След Руско-турската война от 1877-1878 година Кюстенджа, заедно с цяла Северна Добруджа, става част от Румъния. Градът се превръща в главно морско пристанище на страната и основен транзитен пункт за румънския износ. В 1889 година e построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). След изграждането на моста при Черна вода през 1895 година Кюстенджа се свързва с румънската железопътна мрежа, по същото време се открива редовна линия до Истанбул.

През следващите години румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с румънци от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от българи, турци и татари.[8]. Според Географския речник на Ж. Чанков през 1879 година Кюстенджа има около 5000 жители, като румънци няма. Към 1918 година населението на града наброява над 25 000 души, от които една трета румънци, а останалите са българи, турци, евреи, гърци и други. Чанков описва Кюстенджа като богат и многолюден град, с голямо политическо и стопанско значение. По време на Първата световна война градът се дели на стара и нова част:

Новата част на града е модерна — широки улици, с хубави хотели и магазини, паркове и булеварди, но старата част има ориенталски тип.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кюстенджа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] През Първата световна война, на 22 октомври 1916 година, Кюстенджа е завзета от български, германски и османски войски. Съгласно нератифицирания от Румъния Букурещки договор от 1918 година градът остава в частта от Добруджа, поставена под съвместен контрол на Централните сили, но след капитулацията на България през септември 1918 година Румъния си връща контрола над областта.

През междувоенния период Кюстенджа продължава да се разраства като търговски център и през 30-те години над половината от румънския износ преминава през неговото пристанище. Крайовската спогодба от 1940 година, с която Румъния отстъпва на България Южна Добруджа, предвижда и обмен на население, като част от българите от Кюстенджа се преселват в България. По време на Втората световна война Кюстенджа и най-вече нейното пристанище е тежко засегнато от масивни бомбардировки на авиацията на Обединените нации.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Последното преброяване показва, че в Кюстенджа живеят над 300 000 души, повечето от които румънци. В Констанца има радиопрограма, излъчваща на български език за българското малцинство там.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Констанца е административен център на едноименния окръг, както и най-големият град в Югоизточния регион за развитие на Румъния.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Кюстенджа е важен пристанищен град, както и популярна туристическа дестинация.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В Кюстенджа се намира най-голямото пристанище на Румъния на Черно море със своите 3 182 ha (суша и акватория). Летището на града е в близкото селище Българи прекръстено днес на Михаил Когълничану.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Спортни отбори

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кюстенджа
Починали в Кюстенджа

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия на братя Данчови, 1936 г.
  2. Енциклопедия България, Том 2, БАН, София, 1982, стр. 690.
  3. Наредба№6, Глава 2, Чл. 15. (1)
  4. Голяма енциклопедия България, Том 7, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, стр. 2539.
  5. Climatological Information for Constanta, Romania. // Hong Kong Observatory. Посетен на October 31, 2012.
  6. AIR TEMPERATURE (monthly and yearly absolute maximum and absolute minimum). // Romanian Statistical Yearbook: Geography, Meteorology, and Environment. Romanian National Statistic Institute, 2007. Посетен на November 2, 2012.
  7. Constanta Climate Normals 1961-1990. // National Oceanic and Atmospheric Administration. Посетен на October 20, 2013.
  8. Научна експедиция в Добруджа 1917
  9. Чанков, Ж. Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия, София 1918, с. 173.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 426.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 133.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 495.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]