Франц I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франц-Стефан
император на Свещената Римска империя
велик херцог на Тоскана
херцог на Тешен и Лотарингия
Martin van Meytens 006.jpg
Портрет на Франц-Стефан от
Лични данни
Управление 1745 г.–1765 г.
Роден 8 декември 1708 г.
Нанси
Починал 18 август 1765 г.
Инсбргук
Семейство
Династия Хабсбург-Лотаринги
Баща Леополд-Йосиф
Майка Елизабет-Шарлот Орлеанска
Брак Мария Терезия
Франц-Стефан в Общомедия

Франц-Стефан (на френски: François Etienne, Франсоа Етиен, на немски: Franz Stephan, Франц Щефан, 8 декември 1708 - 18 август 1765) е херцог на Лотарингия под името Франциск III, велик херцог на Тоскана като Франческо II и император на Свещената Римска империя на германската нация под името Франц I Стефан. Омъжвайки се за австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия, Франц-Стефан основава лотарингския клон на хабсбургската династия.

Херцог лотарингски[редактиране | edit source]

Роден в Нанси на 8 декември 1708, Франц-Стефан е втори син на лотарингския херцог Леополд-Йосиф и на френската принцеса Елизабет-Шарлот Орлеанска. С австрийските Хабсбурги Франц-Стефан е свързан посредством баба си Елеонора, дъщеря на император Фердинанд III. Семейството на Франц-Стефан поддържало изключително добри отношения със свещения римски император Карл VI, който планирал да омъжи дъщеря си Мария Терезия за по-големия брат на Франц — Леополд-Клеменс, който е наследник на лотарингската корона. Леополд-Клеменс обаче умира през 1723 г. и Франц-Стефан става наследник на Лотарингия. Освен това след смъртта на Клеменс император Карл VI решил да омъжи Франц-Стефан за дъщеря си. През 1723 г. Франц се установява във Виена, където се намира под особеното покровителство на императора. В Австрия Франц-Стефан е въведен във владение на херцогство Тешен, което Карл VI обещал да предаде на баща му през 1722. В Австрия Франц остава 6 години — до смъртта на баща си през 1729 г., когато официално наследява лотарингския престол. През 1732 Франц-Стефан е назначен за императорски наместник в Унгария.

По време на престоя на Франц-Стефан във Виена между него и Мария Терезия се зараждат чувства, но политическата конюнктура в Западна Европа в началото на 30-те години е на път да провали планирания брак. Войната за полското наследство от 1733 г., войната срещу Франция и Испания и баварските претенции за австрийската корона след смъртта на Карл VI са причина правителството във Виена да планира двоен династичен брак - Мария Терезия като наследница на Австрия, Чехия и Унгария трябвало да бъде омъжена за баварския кронпринц, а сестра ѝ - за испанския инфант Дон Карлос. През 1735 г., след края на войната за Полското наследство, император Карл VI се съгласява да компенсира френския кандидат за полската корона Станислав Лешчински с Лотарингия, принуждава Франц-Стефан да се откаже от Лотарингия, в замяна на което му предава великото херцогство Тоскана, а бракът му с Мария Терезия отново става възможен. Освен това Франц Стефан е назначен за наместник в Нидерландия, а брат му е оженен за сестрата на Мария Терезия. Така на 16 февруари 1736 г. Франц-Стефан и Мария Терезия са венчани във Виена, след което се установяват във Флоренция, където Франц е въведен във владение след смъртта на последния Медичи.

Свещен римски император[редактиране | edit source]

През 1740 г. умира император Карл VI — бащата на Мария Терезия, която съгласно Прагматическата санкция от 1713 г. наследява короната на Австрия, Чехия и Унгария. Подписвайки договора от Фюсен от 13 септември 1745 г., Мария Терезия осигурява короната на Свещената Римска империя за съпруга си, след което го прави и официално съуправител на нейнте владения. Въпреки че е съпруг на господарката, Франц-Стефан не се превръща в господар на австрийските владения. Мария Терезия е лудо влюбена в съпруга си и му ражда много деца, но го държи настрана от управлението на бащиния си доминион.

Франц Стефан умира на 18 август 1765 г. в Инсбрук - на връщане от операта. Погребан е в императорската крипта във Виена.

Семейство[редактиране | edit source]

Мария Терезия и Франц I Стефан имат шестнадесет деца: