Балдуин IV (Фландрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Балдуин IV Брадати (на френски: Baudouin IV le Barbu (Belle-Barbe) de Flandres, * 980, † 1035), граф на Фландрия от фамилията Дом Фландрия. Той последва баща си на трона на графство Фландрия през 987 г.

Той е единственият син на граф Арнулф II (* 961/962, † 30 март 987) и Розала Италианска († 1003), дъщеря на крал Беренгар II и Вила Тосканска. Баща му умира, когато той е още малолетен и майка му се омъжва 988 г. за краля на Франция Роберт II Благочестиви, с когото се разделя след четири години през 992 г. и се връща обратно във Фландрия.

През 1012 г. той се жени за Огива (* 995; † 21 февруари 1030), дъщеря на Фридрих Люксембургски († 1019, граф на Мозелгау), син на Зигфрид I Люксембургски, и племеничка по бащина линия на императрица Св. Кунигунда, съпругата на император Хайнрих II. Двамата имат един син:

  • Балдуин V (* 1012; † 1 септември 1067), който го наследява на трона.

След смъртта на Огива, Балдуин IV се жени през 1031 г. за Елеанора, дъщерята на норманския херцог Рихард II, с която има една дъщеря:

Източници[редактиране | edit source]

  • Helmut Gajic, Die großen Dynastien („Le grandi dinastie“). Karl Müller Verlag, Erlangen 1996, ISBN 3-86070-561-X.