Кунигунда Люксембургска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горната част: Хайнрих II и Кунигунда са короновани от Христос, от Perikopen-книгата на Хайнрих II
Паметник на Кунигунда в Бамберг

Света Кунигунда Люксембургска (на немски: Kunigunde von Luxemburg, * 980 г. в днешен Люксембург или в замъка Глайберг при Гисен; † 3 март 1033 г. в манастрир Кауфунген) е съпруга на император Хайнрих II и след неговата смърт води за кратко също и управлението на Свещената Римска империя. Тя, както и нейният съпруг, e Светия на католическата църква и се почита най-вече в Бамберг.

Тя е дъщеря на граф Зигфрид I Люксембургски († 998) от фамилията Вигерихиди и на Хадвига (* 935/945, † 13 декември сл. 993), вероятно от Саксония. Тя има 10 братя и сестри.

Между 995 и 1001 г. тя се омъжва за херцог Хайнрих IV от Бавария (по-късно император Хайнрих II, † 1024) от баварската линия на фамилията Лиудолфинги. Бракът остава бездетен.

През 1002 г. в Падерборн архиепископ Вилигис от Майнц помазва Кунигунда за кралица. През 1014 г. в Рим тя е коронована заедно с нейния съпруг за императрица. Тя помага активно на съпруга си в управлението.

През 1007/1008 г. тя трябва да даде своятa сигурна вдовишкa собственост (лат.:vidualitium) за уреждането на епископията Бамберг с надпис Henric et Kunigunt haec tibi munera promunt. Това води до голяма степен до въстание на нейните братя Дитрих II, епископът на Метц, и баварския херцог Хайнрих V. Въстанието на Люксембургите е потушено от Хайнрих.

По време на двумесечната трон-ваканция след смъртта на нейния съпруг през 1024 г. Кунигунда с помоща на нейните братя Дитрих и Хайнрих води управлението на империята. Имперските Инсигнии тя предава на новия император Конрад II след неговия избор.

След това през 1025 г. тя влиза в основания от нея през 1017 г. от нея бенедиктински манастир Кауфунген до Касел в Хесен като обикновена монахиня и умира там на 3 март 1033 г. Тя е погребана в манастирската църква. На 3 април 1200 г. (или 29 март) папа Инокентий III съобщава нейното канонизиране за Светия. След една година на 9 септември 1201 г. тя е преместена до нейния съпруг в катедралата на Бамберг. Празнува се от протестантите: на 13 юли, от римо-католиците: на 3 март, 13 юли в територията на немскоговорещите.

Легенда: По преданиe, обвинeна в съпружеска невярност, тя била длъжна да стъпи боса в горящо острие на рало и останала невредима.

Източници[редактиране | edit source]

  • Ingrid Baumgärtner, Kunigunde, eine Kaiserin an der Jahrtausendwende. Furore, Kassel 2002, ISBN 3-927327-41-7.

Външни препратки[редактиране | edit source]