Беренгар II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Беренгар.

Беренгар II от Иврея
крал на Италия 950 - 961
Беренгар II от Иврея 

Беренгар се покланя на Ото I, Manuscriptum Mediolanense, ок. 1200
Роден: ок. 900
Починал: 6 август 966
Бамберг, Германия

Беренгар II от Иврея (на италиански: Berengario II d'Ivrea, на английски: Berengar of Ivrea; ок. 900; † 6 август 966) е крал на Италия от 950 до 961 г.

Син е на маркграф на Иврея Адалберт I († 923) и Гизела († 910/915), дъщеря на Беренгар I и така е от наследниците на Карл Велики.

След баща си той е маркграф на Иврея между 925 - 964 г.

Жени се 930/931 г. за Вила Тосканска († сл. 963), дъщеря на маркграф Бозон от Тоскана от рода Бозониди и Вила, дъщеря на Рудолф I крал на Бургундия (Велфи). Той реорганизва управлението на земите западно от река По.

Съпротивлява се на крал Хуго I Арлски († 10 април 947) от Бозонидите, женен за Вила от Бургундия, вдовицата на Рудолф I и майка на жена му. През 940 г. трябва да избяга при Ото I в Източното франкско кралство. През 945 г. той се връща обратно с малка войска и градовете и бароните на страната го поздравявят като освободител. През 946 г. крал Хуго I напуска и дава трона на 18-годишния си син Лотар II, който умира внезапно през 950 г. През 950 г. Беренгар от Иврея и сина му Адалберт II са избрани от лангобардите за крал на Италия. Когато Аделхайд, вдовицата на Лотар II, отказва да се омъжи за Адалберт, Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца Гарда. Тя успява да избяга и моли Ото I за помощ. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта Сан Марино. Жени се Аделхайд и сам се обявява без короноване за крал на лангобардите. Лотарингският херцог Конрад Червения, зет на Ото II, убеждава Беренгар да признае Ото II. След това Беренгар и сина му поучават кралство Италия като дават маркграфство Верона и херцогство Фриули на херцогство Бавария. По-късно той заоюва териториите си обратно.

През август 961 г. Ото завладява Павия и сваля Беренгар, който бяга и се окупира в своята крепост San Leo на територията на Монтефелтро, където през 964 г. се предава. Ото I изпраща пленения в Бамберг, където той умира през 966 г. Съпругата му Вила отива в манастир, синовете му умират в изгнание.

Брак и деца[редактиране | edit source]

Жени се през 930/931 за Вила Тосканска (* ок. 910; † сл. 963). Деца:

  • Адалберт II (932/936-30 април 972), крал на Италия (950-964), граф на Аоста
  • Гвидо (? - 25 юни 965), маркграф на Иврея 957-962
  • Конрад (ок. 938-998/1001), маркграф на Милано (957-961), маркграф на Иврея (965), херцог на Сполето и Камерино; жена: ок. 958 Ришилда († сл. 989), дъщеря на Ардуин Глабер‎, маркграф на Торино
  • Гизела († сл. 965), монахиня
  • Герберга/Гилберга (ок. 945-986); мъж: до август 961 Алерам († 991), маркграф на Лигурия и Пиемонт, сеньор Монферат от 954 (Алерамичи)
  • Розала (ок. 945-26 януари 1003); 1-и мъж: ок. 968 Арнулф II (961/962-30 март 987), граф на Фландрия 965; 2-и мъж: 1 април 988 (разв. 992) Роберт II Благочестиви (17 март 972-20 юли 1031, крал на Франция от 996

Външни препратки[редактиране | edit source]