Филип IV (Испания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип IV
Крал на Испания
Philip IV of Spain.jpg
Лични данни
Управление 31 март 1621 - 17 септември 1665
Други титли крал на Португалия
крал на Неапол и Сицилия
Роден 8 април 1605
Валядолид, Испания
Починал 17 септември 1665
Мадрид Испания
Предшественик Филип III Испански
Наследник Карлос II
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Филип III Испански
Майка Маргарита Австрийска
Бракове Елизабет Бурбонска
Мариана Австрийска

Филип IV (на испански: Felipe IV) е крал на Испания (1621-1665) и на Португалия (1621-1640, където е известен като Филип III, (на португалски Filipe III), от династията на Хабсбургите.

Син и наследник на Филип III Испански. Качва се на престола едва 16-годишен (1621), и подобно на баща си нямал нито желание, нито способности за държавен владетел. Изцяло отдаден на удоволствията на дворцовия живот, той възложил всички задължения по управлението на държавата на своя любимец, граф-херцог Оливарес, човек властолюбив, алчен и отмъстителен. Дворът тънел в разкош, народът се намирал в състояние на крайна бедност; всесилното чиновничество парализирало обществения живот; духовенството със своите привилегии, богатство и невежество представлявало враг и спирачка за духовния и икономически прогрес на страната.

Някога могъщата монархия бързо се разпадала отвътре и отвън. Войните с Холандия довели до окончателното признаване на независимостта ѝ от Испания (1648 г. с Вестфалския мир). Войната с Франция завършила с Пиренейския мир (1659), по силата на който Испания се лишила от Росильон и Артоа.

Деспотичното управление на Филип предизвикало цял куп народни въстания в различни части на монархията, които отказали да се подчиняват на кастилското законодателство. За защитата си почти едновременно вдигнали оръжие каталунци и португалци (1640): първите провъзгласили за свой крал Луи XIII, а последните — херцог Браганза, който приел името Жоау IV. Но от Испания се отделила само Португалия; каталунците, възмутени от насилствените действия на французите, останали под испанска власт, след като Филип потвърдил правата им. Опити да се отделят от Филип имало и в Андалусия (заговор на херцог Медина-Сидония), кралство Сицилия (въстание в Палермо през 1647), Неапол (въстание на Мазаниелло), Сардиния и Милано.

Вижте също[редактиране | edit source]

Филип II Крал на Испания (31 март 1621 – 17 септември 1665) Карлос II