Филип IV (Испания)

Филип IV
Крал на Испания
Лични данни
Управление	31 март 1621 - 17 септември 1665
Други титли	крал на Португалия крал на Неапол и Сицилия
Роден	8 април 1605
	Валядолид, Испания
Починал	17 септември 1665
	Мадрид Испания
Предшественик	Филип III Испански
Наследник	Карлос II
Семейство
Брак	Елизабет Бурбонска
Втори брак	Мариана Австрийска
Династия	Хабсбурги
Баща	Филип III Испански
Майка	Маргарита Австрийска

Испанска монархия Хабсбургска династия Карлос I (Карл V, свещен римски император) Деца Филип II Испански Мария, свещена римска императрица Хуана, принцеса на Португалия Инфант Хуан (извънбрачен син) Маргарита, херцогиня на Парма (извънбрачна дъщеря) Филип II (Филип I Португалски) Деца Дон Карлос Испански Инфанта Изабела-Клара, ерцхерцогиня на Австрия Инфанта Каталина-Микаела, херцогиня на Савоя Филип III Испански Филип III (Филип II Португалски) Деца Ана, кралица на Франция Филип IV Испански Мария-Ана, свещена римска императрица Инфант Карлос Кардинал-инфант Фердинанд Филип IV (Филип III Португалски) Деца Балтазар Карлос Испански Мария-Терезa, кралица на Франция Маргарита, свещена римска императрица Карлос II Карлос II

Филип IV (на испански: Felipe IV) е крал на Испания (1621-1665) и на Португалия (1621-1640, където е известен като Филип III, (на португалски Filipe III), от династията на Хабсбургите.

Син и наследник на Филип III Испански. Качва се на престола едва 16-годишен (1621), и подобно на баща си нямал нито желание, нито способности за държавен владетел. Изцяло отдаден на удоволствията на дворцовия живот, той възложил всички задължения по управлението на държавата на своя любимец, графа-херцог Оливарес, човек властолюбив, алчен и отмъстителен. Дворът тънел в разкош, народът се намирал в състояние на крайна бедност; всесилното чиновничество парализирало обществения живот; духовенството със своите привилегии, богатство и невежество представлявало враг и спирачка за духовния и икономически прогрес на страната.

Някога могъщата монархия бързо се разпадала отвътре и отвън. Войните с Холандия довели до окончателното признаване на независимостта ѝ от Испания (1648 г. с Вестфалския мир). Войната с Франция завършила с Пиренейския мир (1659), по силата на който Испания се лишила от Росильон и Артоа.

Деспотичното управление на Филип предизвикало цял куп народни въстания в различни части на монархията, които отказали да се подчиняват на кастилското законодателство. За защитата си почти едновременно дигнали оръжие каталунци и португалци (1640): първите провъзгласили за свой крал Луи XIII, а последните — херцог Браганза, който приел името Жуау IV. Но от Испания се отделила само Португалия; каталунците, възмутени от насилствените действия на французите, останали под испанско владичество, след като Филип потвърдил правата им. Опити да се отделят от Филип имало и в Андалусия (заговор на херцог Медина-Сидония), Сицилия (въстание в Палермо през 1647), Неапол (въстание на Мазаниелло), Сардиния и Милано.