Антон (Брабант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бюст на херцог Антон от Брабант, Версайски дворец
Герб на херцог Антон от Брабант

Антон (на френски: Antoine de Brabant, * 1 август 1384, † 25 октомври 1415) от младия Дом Бургундия е от 1393 до 1406 г. граф на Ретел, от 1406 до 1415 г. херцог на Брабант, от 1404 до 1415 г. херцог на Лимбург и от 1411 до 1415 г. херцог на Люксембург.

Той е по-малък син на херцог Филип II Смели (Херцогство Бургундия) и Маргарета III Фландерска, графиня на Фландрия, Ретел и Невер. Той е внук по бащина линия на френския крал Жан II Добрия и брат на Жан Безстрашни (1371–1419), херцог на Бургундия.

Херцог Антоан Брабантски пристига след началото на битката при Азенкур, и отчаяно встъпва в боевите действия. Той е пленен, както и много други, и екзекутиран по време на избиването на пленници по заповед на краля на Англия Хенри V Завоевателя, вероятно без да е разпознат.

Той е убит, както по-малкия му брат Филип II от Невер , от англичаните в битката при Аженкур на 25 октомври 1415 г. Антон е погребан до неговите два сина Йохан и Филип в „Sint Jan Evangelist kerk“ в Тервьорен,недалеко от Брюксел.

Деца[редактиране | edit source]

Антон се жени на 21 февруари 1402 г. за Жана (Йохана) от Люксембург (* 1380/1385, † 12 август 1407), дъщеря на граф Валеран III от Люксембург-Лини. Техните деца са:

  • Йохан IV (* 1 ноември 1403, † 17 април 1427), херцог на Брабант и Лимбург
  • Филип (* 25 юли 1404, † 4 август 1430), херцог на Брабант и Лимбург

Той се жени втори път на 16 юли 1409 г. за Елизабет от Гьорлиц (* 1390, † 3 август 1451), дъщеря на херцог Йохан от Гьорлиц, племенница на бохемския крал Вацлав IV. Техните деца са:

  • Вилхелм (* април 1410, † 5 юли 1410)
  • дете (* и † 1412)

Освен това той има две извънбрачни дъщери:

  • Жана, ∞ Филипе дьо ла Виен
  • Анне, ∞ 1440 Педро де Пералта и Ецпелета, Conde de Santisteban de Lérin

Вдовицата му Елизабета бяга след неговата смърт при нейния чичо Сигизмунд Люксембургски и през 1419 г. се омъжва за Йохан от Щраубинг-Холандия, бившият епископ на Лиеж. През 1442 г. тя продава Херцогство Люксембург на Филип Добрия и през 1443 г. му предоставя управлението в Люксембург.

Източници[редактиране | edit source]

  • Joseph Calmette, Die großen Herzöge von Burgund. Eugen Diederichs: München 1996. ISBN 3-424-01312-9
  • Michael Erbe, Belgien - Niederlande - Luxemburg – Geschichte des niederländischen Raumes. Kohlhammer: Stuttgart, Berlin, Köln 1993. ISBN 3-17-010976-6
  • Jörg K. Hoensch, Die Luxemburger – Eine spätmittelalterliche Dynastie gesamteuropäischer Bedeutung 1308–1437. Kohlhammer: Stuttgart, Berlin, Köln 2000. ISBN 3-17-015159-2
  • Rochus von Liliencron, Anton (Herzog von Burgund). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 491.