Филип V Испански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип V
Крал на Испания
Philip V 3.jpg
Лични данни
Управление 15 ноември 1700-14 януари 1724, 6 септември 1724 - 9 юли 1746
Други титли Крал на Неапол
Крал на Сицилия
Крал на Сардиния
Херцог на Милано
Херцог на Люксембург
Роден 19 декември 1683
Версай, Франция
Починал 9 юли 1746
Мадрид, Испания
Погребан в двореца Ла Гранха, Испания
Предшественик Карлос II
Луис I
Наследник Луис I
Фернандо VI
Семейство
Династия Бурбони
Баща Луи Бурбон, велик дофин на Франция
Майка Мария Анна Виктория Баварска
Бракове Мария-Луиза Савойска
Изабела Фарнезе

Филип V Бурбон или Филип д'Анжу ( на френски: Philippe d’Anjou, 19 декември 1683 - 9 юли 1746) е френски принц и испански крал (1700-1724, 1724-1746), първият представител на Бурбонската династия в Испания.

Права върху испанския престол[редактиране | edit source]

Филип е роден във Версай на 19 декември 1683. Той е втори син на френския велик дофин Луи Бурбон и Мария Анна Виктория Баварска. По бащина линия Филип е внук на френския крал Луи XIV и на испанската инфанта Мария-Тереза. Като внук на френския крал още при раждането си Филип получава титлата Херцог д'Анжу.

На 1 ноември 1700 г умира испанският крал Карлос II, последният мъжки представител на Хабсбургската династия в Испания, което прекъсва мъжката линия на онаследяване на испанския престол. Преди смъртта си Карлос II посочва за свой наследник Филип, внук на сестра му, Мария-Тереза. Карлос II обаче посочва като алтернативен заместник на Филип и племенника си, ерцхерцог Карл Хабсбург-Австрийски, който е син на свещения римски император Леополд I и Маргарита-Тереза, също сестра на Карлос II. Оказва се, че Филип Бурбон и Карл Австрийски имат еднакви права върху испанския престол.

Привържениците на Филип изтъкват, че той има по-големи права върху короната, тъй като баба му е по-голямата дъщеря на крал Филип IV Испански. Привържениците на Карл Австрийски от своя страна оспорват правото на Филип върху испанската корона, като изтъкват, че когато баба му се е омъжила за Луи XIV, официално е декларирала отказ от правата си върху испанския престол, което се отнасяло и за потомците ѝ, докато Маргарита-Тереза не е била принудена да прави това. Французите официално се противопоставят на този довод, като изтъкват, че богатата зестра на Мария-Тереза Испанска, която Франция е трябвало да получи в замяна на този отказ, не е била изплатена, което според подписания преди сватбата договор e достатъчно основание за анулиране на декларацията, с която тя се е отказала от испанското престолонаследие.

След дълги преговори между испанския кралски съвет и Великия френски дофин, който защитавал правото на сина си върху испанската корона, се стига до споразумение, според което Филип получава кралската корона на Испания. В замяна на това той и потомците му официално ще бъдат заличени от списъка с наследниците на френския престол.

След като кралският съвет приел волята на Карлос II, обявявайки Филип за крал на Испания, испанският посланик в Париж е повикан във Версай, където се представя пред новия си крал. Посланикът паднал на колене пред Филип и произнесъл дълга и тържествена реч на испански език, от която Филип не разбрал нито дума, докато самият Луи XIV разбрал всичко. Оказало се, че новият испански крал не говори испански език и трябвало да получи първия си урок по испански още същия ден.

Война за испанското наследство[редактиране | edit source]

Обявяването на Филип за испански крал е посрещнато остро от отаналите европейски държави. Още през 1702 г. на Франция се налага да защитава с оръжие правото на Филип върху испанската корона. Войната продължава цели единадесет години и завършва с подписването на договора от Утрехт, с който Филип е признат от редица държави за законен испански крал, в замяна на което от Испания отпаднали териториите на Менорка, Гибралтар, Испанска Нидерландия, Неапол, Милано, Сардиния и Сицилия.

Цената, която Испания платила, за да бъде признат новият ѝ крал, e доста висока, тъй като значително намалила испанските територии в Европа. Освен това окончателно преотстъпила мястото си на първа морска сила на Великобритания.

Семейство и наследници[редактиране | edit source]

На 2 ноември 1701 Филип V се жени за втората си братовчедка Мария-Луиза Савойска (1688-1714), която му ражда четири деца:

След смъртта на Мария-Луиза Филип V се жени за Изабела (Елизабет) Фарнезе (1692-1766). Двамата имат седем деца:

Управление[редактиране | edit source]

На 14 януари 1724 г. Филип V абдикира в полза на най-големия си син Луис I. Луис I обаче умира в края на същата година от едра шарка, което налага отново Филип V да заеме престола.

При управлението си Филип V започва процес за централизиране на испанската династична конфедерация, първата стъпка на който е ликвидирането на автономията на областите от Арагонската корона. С декретите от Нуева Планта тя и нейните институции са отменени, а Арагон и останалите земи в короната му (Каталония и Валенсия) са превърнати в обикновени испански провинции, подчинени на централната испанска администрация. Филип V налага в страната абсолютизъм от френски тип и дава възможност за силно културно влияние на Франция. От друга страна Филип V не се отказва от опитите да си върне част от изгубените испански владения, което предизвиква нови конфликти през 30-те и 40-те години на 18 век. Така например той помага на Франция във Войната за полското наследство и във Войната за австрийското наследство, чрез което успява да отвоюва Неапол и Сицилия от Австрия и Оран от Османската империя. Освен това към края на управлението си Филип V успешно отблъсква британско проникване в испанските колонии в Централна и Южна Америка по време на т.н Война за ухото на Дженкинс.

По времето на Филип V са предприети и първите стъпки за възстановяването на испанската икономика от стагнацията, обхванала страната при управлението на последните Хабсбурги.

Филип V е страдал от епилепсия и все по-задълбочаващи се депресия и меланхолия, което позволило на втората му съпруга, Изабела Фарнезе, да играе активна роля в управлението на страната. Голяма помощ за подобряването на състоянието на краля изиграва силната му привързаност към кастрат-сопраното Фаринели, който в продължение на 20 години всяка вечер изпълнява 4 арии пред краля, преди той да си легне.

Филип V умира на 9 юли 1746 г. и е погребан в двореца Ла Гранха. Наследява го Фернандо VI.

Родословие[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Philip V of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Карлос II Крал на Испания (1 ноември 1700 – 14 януари 1724) Луис I
Луис I Крал на Испания (6 септември 1724 – 9 юли 1746) Фернандо VI