Филип V Испански

Филип V
Крал на Испания
Лични данни
Управление	15 ноември 1700-14 януари 1724, 6 септември 1724 - 9 юли 1746
Други титли	Крал на Неапол Крал на Сицилия Крал на Сардиния Херцог на Милано Херцог на Люксембург
Роден	19 декември 1683
	Версай, Франция
Починал	9 юли 1746
	Мадрид, Испания
Погребан в	двореца Ла Гранха, Испания
Предшественик	Карлос II Луис I
Наследник	Луис I Фернандо VI
Семейство
Брак	Мария-Луиза Савойска
Втори брак	Елизабет Фернезе
Династия	Бурбони
Баща	Луи Бурбон, велик дофин на Франция
Майка	Мария Анна Виктория Баварска

Филип V Бурбон или Филип д'Анжу ( на френски: Philippe d’Anjou, 19 декември 1683 - 9 юли 1746) е френски принц и испански крал (1700-1724, 1724-1746), първият представител на Бурбонската династия в Испания.

Права върху испанския престол

Филип е роден във Версай на 19 декември 1683. Той е втори син на френския велик дофин Луи Бурбон и Мария Анна Виктория Баварска. По бащина линия Филип е внук на френския крал Луи XIV и на испанската инфанта Мария-Тереза. Като внук на френския крал още при раждането си Филип получава титлата Херцог д'Анжу.

На 1 ноември 1700 г умира испанският крал Карлос II, последният мъжки предстваител на Хабсбургската династия в Испания, което прекъсва мъжката линия на онаследяване на испанския престол. Преди смъртта си Карлос II посочва за свой наследник Филип, внук сестра му, Мария-Тереза. Карлос II обаче посочва като алтернативен заместник на Филип и племенника си, ерцхерцог Карл Хабсбург-Австрийски, който е син на свещения римски император Леополд I и Маргарита-Тереза, също сестра на Карлос II. Оказва се, че Филип Бурбон и Карл Австрийски имат еднакви права върху испанския престол.

Привържениците на Филип изтъкват, че той има по-големи права върху короната, тъй като баба му е по-голямата дъщеря на крал Филип IV Испански. Привържениците на Карл Австрийски от своя страна оспорват правото на Филип върху испанската корона, като изтъкват, че когато баба му се е омъжила за Луи XIV, официално е декларирала отказ от правата си върху испанския престол, което се отнасяло и за потомците ѝ, докато Маргарита-Тереза не е била принудена да прави това. Французите официално се противопоставят на този довод, като изтъкват, че богатата зестра на Мария-Тереза Испанска, която Франция е трябвало да получи в замяна на този отказ, не е била изплатена, което според подписания преди сватбата договор e достатъчно основание за анулиране на декларацията, с която тя се е отказала от испанското престолонаследие.

След дълги преговори между испанския кралски съвет и Великия френски дофин, който защитавал правото на сина си въху испанската корона, се стига до споразумение, според което Филип получава кралската корона на Испания. В замяна на това той и потомците му официално ще бъдат заличени от списъка с наследниците на френския престол.

След като кралският съвет приел волята на Карлос II, обявявайки Филип за крал на Испания, испанският посланик в Париж е повикан във Версай, където се представя пред новия си крал. Посланикът паднал на колене пред Филип и произнесъл дълга и тържествена реч на испански език, от която Филип не разбрал нито дума, докато самият Луи XIV разбрал всичко. Оказало се, че новият испански крал не говори испански език и трябвало да получи първия си урок по испански още същия ден.

Война за испанското наследство

Обявяването на Филип за испански крал е посрещнато остро от отаналите европейски държави. Още през 1702 г. на Франция се налага да защитава с оръжие правото на Филип върху испанската корона. Войната продължава цели единадесет години и завършва с подписването на договора от Утрехт, с който Филип е признат от редица държави за законен испански крал, в замяна на което от Испания отпаднали териториите на Менорка, Гибралтар, Испанска Нидерландия, Неапол, Милано, Сардиния и Сицилия.

Цената, която Испания платила, за да бъде признат новият ѝ крал, e доста висока, тъй като значително намалила испанските територии в Европа. Освен това Испания окончателно преотстъпила мястото си на първа морска сила на Великобритания.

Семейство и наследници

Испанска монархия
Бурбонска династия

Филип V Деца Луис I Фернандо VI Карлос III Мариана-Виктория, кралица на Португалия Филипе I, херог на Парма Мария-Тереза, дофина на Франция Луис Антонио Мария-Антония, кралица на Сардиния Луис I Фернандо VI Карлос III Деца Инфанта Мария-Изабела Инфанта Мария-Хосефа Инфанта Мария-Изабела Инфанта Мария-Хосефа Мария-Луиза, императрица на Свещената Римска империя Филипе, херцог на Каламбрия Карлос IV Инфанта Мария-Тереза Фердинанд I, крал на Двете Сицилии Инфант Габриел Инфанта Мария-Анна Инфант Антонио-Паскуале Инфант Франческо-Саверио Карлос IV Деца Инфант Карлос-Клементе Инфанта Карлота-Хоакина, кралица на Португалия Инфанта Мария-Луиза Инфанта Мария-Амалия Инфант Карлос-Доменико Инфанта Мария-Луиза, херцогиня на Лучия Инфант Карлос-Франческо Инфант Филипе-Франческо Фернандо VII Инфант Карлос, граф на Молина Инфанта Мария-Изабела, кралица на двете Сицилии Инфанта Мария-Тереза Инфант Филип-Мария Инфант Франческо де Паула Фернандо VII Деца Инфанта Луиза-Изабела Исабела II Инфанта Луиза-Фернанда Исабела II Деца Инфант Фердинанд Инфанта Исабела Инфанта Мария-Кристина Алфонсо XII Инфанта Мария де ла Консепсион Инфанта Мария де ла Пилар Инфанта Мария де ла Паз, принцеса на Бавария Инфант Франсиско де Асизи Инфанта Еулалия Алфонсо XII Деца Инфанта Мария-Мерседес, принцеса на Астуряс Инфанта Мария-Тереза, принцеса на Бавария Алфонсо XIII Алфонсо XIII Деца Инфант Алфонсо, принц на Астуряс Инфант Хайме, херцог на Сеговия Инфанта Беатрис Инфанта Мария-Кристина Инфант Хуан, граф на Барселона Гонзало Внуци Инфанта Пилар, херцогиня на Бадахос Хуан Карлос I Инфанта Маргарита, херцогиня на Сория Инфант Алфонсо Хуан Карлос I Деца Инфанта Елена, херцогиня на Луго Инфанта Кристина, херцогиня на Парма Инфант Фелипе, принц на Астуриас Внуци Инфанта Елеонора Инфанта София

На 2 ноември 1701 Филип V се жени за втората си братовчедка Мария-Луиза Савойска (1688-1714), която му ражда четири деца:

• Луи-Филип (1707-1724)
• Филип (1909)
• Филип (1712-1719)
• Фернандо VI

След смъртта на Мария-Луиза Филип V се жени за Елизабет Фарнезе (1692-1766). Двамата имат седем деца:

• Карлос III (1716-1788)
• Франсиско (1717)
• Мариана-Виктория, кралица на Португалия (1718-1781)
• Филип, херцог на Парма (1720-1765)
• Мария Тереза Рафаела, дофина на Франция (1726-1746)
• Луис-Антонио (1727-1785), архиепископ на Толедо.
• Мария-Антония, кралица на Сардиния (1729-1789)

Управление

На 14 януари 1724 г. Филип V абдикира в полза на най-големия си син Луис I. Луис I обаче умира в края на същата година от едра шарка, което налага отново Филип V да заеме престола.

При управлението си Филип V започва процес за централизиране на испанската династична конфедерация, първата стъпка на който е ликвидирането на автономията на областите от Арагонската корона. С декретите от Нуева Планта тя и нейните институции са отменени, а Арагон и останалите земи в короната му (Каталония и Валенсия) са превърнати в обикновени испански провинции, подчинени на централната испанска администрация. Филип V налага в страната абсолютизъм от френски тип и дава възможност за силно културно влияние на Франция. От друга страна Филип V не се отказва от опитите да си върне част от изгубените испански владения, което предизвиква нови конфликти през 30-те и 40-те години на 18 век. Така например той помага на Франция във Войната за полското наследство и във Войната за австрийското наследство, чрез което успява да отвоюва Неапол и Сицилия от Австрия и Оран от Османската империя. Освен това към края на управлението си Филип V успешно отблъсква британско проникване в испанските колонии в Централна и Южна Америка по време на т.н Война за ухото на Дженкинс.

По времето на Филип V са предприети и първите стъпки за възстановяването на испанската икономика от стагнацията, обхванала страната при управлението на последните Хабсбурги.

Филип V е страдал от епилепсия и все по-задълбочаващи се депресия и меланхолия, което позволило на втората му съпруга, Елизабет Фернезе, да играе активна роля в управлението на страната. Голяма помощ за подобряването на състоянието на краля изиграва силната му привързаност към кастрат-сопраното Фаринели, който в продължение на 20 години всяка вечер изпълнява 4 арии пред краля, преди той да си легне.

Филип V умира на 9 юли 1746 г. и е погребан в двореца Ла Гранха. Наследява го Фернандо VI.

Източник

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Philip V of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.