Оран (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за града в Алжир. За града в Аржентина вижте Сан Рамон де ла Нуева Оран.

Оран
وهران
      
Герб
35.6969° с. ш. -0.6331° и. д.
Оран
Страна Алжир
ОбластОран
Площ64 km²
Надм. височина101 m
Население852 000 души (2010 г.)
13 313 души/km²
Пощенски код31000
Телефонен код041
Официален сайтwww.oran-dz.com
Оран в Общомедия
Общ изглед
Кметството
Пл. „1 ноември“
Театърът

Оран (на арабски: وهران‎) е град и община в Северозападен Алжир, административен център на област Оран.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на брега на Средиземно море. Населението в градската му агломерация е 803 329 жители – 2-ри по население след столицата, а в общината живеят 609 940 души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан е през 10 век от андалуски търговци маври, но през 1509 г. е превзет от испанците. Остава тяхно владение до 1708 г., когато пада под османско владичество. През 1732 г. испанците отново отвоюват територията след военната експедиция на граф Монтемар. Пиратите, контролиращи целия регион, и нежеланието на местното население да търгува с европейци обаче скоро превръщат града в нежелан за испанците, и през 1791 г. крал Карлос IV го продава на турците.

Турското управление продължава до 1831 г., когато започва френската колонизация на града.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Пристанището му е голям пункт за износ на плодове, зеленчуци и вино. Характерен износен продукт е висококачествена хартия, изработена от тревата алфа (или еспарто).[2]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Оран

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

В град Оран се развива действието от романа на Албер Камю „Чумата“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wilaya d'Oran: répartition de la population résidente des ménages ordinaires et collectifs, selon la commune de résidence et la dispersion – официални данни от преброяването от 14.04.2008
  2. Дойков, Васил, А. Дерменджиев. 1999. Стопанска география на континентите. Парнас, Русе, стр. 181