Исабела Бурбон-Испанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Исабела
испанска инфанта
Infanta Isabel de Bourbon e Bourbon.2.jpg
Лични данни
Родена 20 декември 1851 г.
Мадрид, Испания
Починала 22 април 1931 г.
Париж, Франция
Погребана в Ла Гранха
Баща Франсиско де Асис
Майка Исабела II

Исабела Бурбон-Испанска (20 декември 1851-22 април 1931 г.) е испанска инфанта, най-голяма дъщеря на испанската кралица Исабела II. Инфанта Исабела на два пъти е обявявана за наследница на испанския престол и два пъти е носила запазената за испанските престолонаследници титла Принцеса на Астурия. На 13 май 1868 г. Исабела се омъжва за принц Гаетано от Двете Сиилии, който се самоубива три години по-късно. Инфантата е един от най-популярните членове на испанското кралско семейство по време на управлението на брат ѝ Алфонсо XII и по време на непълнолетието на племенника ѝ Алфонсо XIII. След отмяната на монархията в Испания тя категорично отказва предложението на републиканците да остане да живее в Испания и емигрира във Франция, където умира няколко дни след пристигането си.

Ранни години[редактиране | edit source]

Исабела е роена на 20 декември 1851 г. в кралския дворец в Мадрид и е кръстена от архиепископа на Толедо с дългото име Мария Исабела Франсиска де Асис Кристина де Паула Фердинанда Луиза Хосефа Тринидад Хоакина Ана Мелчора Гаспара Балтазара Мария дел Олвидо Долорес Пилар Консепсион Кармен Десампарадос Филомена Микаела Рафаела Габриела Доминга де ла Когоя Томаса Тереза Рита Лусия Агуеда Барбара Бибиана Мария де ла Кабеса Исидра Росалия Полония Лугарда Рамона де Косме Дамиана Антония де Сан Антон Хуана Баутиста Висента де Ферер Хенера Франсиска де Борха Бласа Хакоба де Роке Каралампия и де Тодос лос Сантон де Бурбон и Бурбон (на испански: María Isabel Francisca de Asís Cristina Francisca de Paula Fernanda Luisa Josefa Trinidad Joaquina Ana Melchora Gaspara Baltasara María del Olvido Dolores Pilar Concepción Carmen Desamparados Filomena Micaela Rafaela Gabriela Dominga de la Cogolla Tomasa Teresa Rita Lucía Águeda Bárbara Bibiana María de la Cabeza Isidra Rosalía Polonia Lugarda Ramona de Cosme Damiana Antonia de San Antón Juana Bautista Vicenta de Ferrer Genara Francisca de Borja Blasa Jacoba de Roque Caralampia y de Todos los Santos de Borbón y Borbón). Раждането на Исабела е било чакано дълго, тъй майка ѝ, кралица Исабела II, преди това ражда две деца, които умират като пеленачета. В условията на карлистки бунтове и спорадични граждански войни, инфанта Исабела веднага е призната за наследница на испанския престол и е обявена за принцеса на Астурия. След раждането на Исабела кралицата ражда още три деца, които не успяват да преживеят дълго. Така минават цели шест години, преди Исабела II да роди здраво дете — бъдещия Алфонсо XII, който измества сестра си от престолонаследието, лишавайки я от титлата Принцеса на Астурия. По-късно кралското семейство се сдобива с още три дъщери. Исабела обаче е отгледана отделно от брата и сестрите си. Инфантата става свидетел на дълбоката неприязън, която цари в отношенията между родителите ѝ — кралица Исабела II е била омъжена насила за първия си братовчед Франсиск де Асис и Бурбон, херцог на Кадис. Кралицата никога не успява да превъзмогне ненавистта към женствения си съпруг и през целия им брачен живот тя се радва на ласките на своите любовници. Това дава основание на някои изследователи да твърдят, че инфанта Исабела е дъщеря на Хуан де Арана, млад и красив испански аристократ — един от фаворитите на майка ѝ. Изглежда, че кралят с неохота признава бащинството си над Исабела, така както прави и с останалите деца на кралицата.

Когато младият и все още неженен Алфонсо XII се възкачва на испанския престол, младата Исабела отново е обявена за наследница на испанската корона и отново получава титлата Принцеса на Астурия, от която е лишена за втори път през 1880 г., когато се ражда племенницата ѝ Мерседес.

Като наследница на испанския престол, от който я дели само болнавият ѝ по-малък брат, бъдещият брак на инфанта Исабела става отрано въпрос от първостепенно значение за испанското правителство, което се надява инфантата да се омъжи рано, за да произведе здрави наследници на испанската корона. Антонио де Кастийо, първият министър на Исабела II, първоначално смята да омъжи инфантата за савойския принц Амадей, чиято сестра се е омъжила малко преди това за португалския крал. Проектът обаче пропада по политически причини — кралица Исабела II признава унификацията на Италия, извършена от Савойската династия, и за да потуши разочарованието от това сред сицилианските си роднини, решава като компенсация да омъжи дъщеря си за принц Гаетано от Двете Сицилии — най-големия син на наскоро детронирания ѝ братовчед Фердинанд II от Двете Сицилии.

Исабела и съпругът ѝ, принц Гаетано от Двете Сицилии

През април 1868 г. годеникът на Исабела пристига в Мадрид, а сватбата им е отпразнувана няколко седмици по-късно — на 16 май 1868. Младоженците се отдават на дълъг меден месец и предприемат посещение на роднините на младоженеца в Австрия. На връщане към Испания, докато гостуват на Наполеон III във Фонтенбло, Исабела и съпругът ѝ научават за избухналата в Испания революция, която сваля Исабела II от престола. Веднага Гаетано заминава за Испания, където се бие на страната на монархистите в битката при Алколеа, след която кралицата и семейството ѝ напускат Испания и се установяват в Париж. В Париж инфантата и съпругът ѝ живеят в къщата, принадлежаща на чичото на Гаетано — херцога на Акила. В Париж Гаетано заболява сериозно и изпада в дълбока депресия.

В продължение на две години Исабела и Гаетано пътуват из Европа, търсейки лечение за разклатеното здраве на принца. Благодарение на своите съветници в продължение на две години Гаетано успява да крие истинския характер на заболяването си. Оказва се, че принцът боледува от епилепсия. Един ден той получава епилептичен гърч пред Исабела. Бременна в първите месеци, от това инфантата преживява спонтанен аборт. Загубата на детето им, отмяната на монархията и продължаващото влошаване на здравето му стават причина Гаетано да изпадне в дълбока депресия и да направи опит за самоубийство. След този неуспешен опит на принц не му е позволено да остава сам, а Исабела постоянно държи съпруга си под око. Въпреки това, на 26 ноември 1871, по време на престоя им в един хотел в Луцерн, Швейцария, Гаетан успява да се заключи сам в стаята и се прострелва в главата. Въпреки че е открит жив, принцът издъхва малко след това.

Останала вдовица едва на двадесет, инфанта Исабела преживява трудно смъртта на съпруга си. Тя се премества да живее при майка си в парижкия дворец Льо Кастил.

На 29 декември 1874 г. братът на Исабела Алфонсо XII се възкачва на испанския престол на мястото на майка си Исабела II. Скоро инфанта Исабела получава покана от испанското правителство да се завърне в двора като първа дама и наследница на престола на брат си. По това време тя отново получава титлата Принцеса на Астурия. През този период отново се правят планове принцесата да се омъжи повторно. На първо време изборът на правителството пада върху австрийския ерцхерцог Лудвиг Салватор, втори братовчед на австрийския император, който (Лудвог Салватор) по това време живее в Испания. Скоро обаче ексцентричното поведение на ерцхерцога кара правителството да изостави тези планове и да предложи кандидатурата на баварския принц Арнулф. Исабела обаче категорично отказва да се омъжи повторно, а желанието ѝ е уважено от брат ѝ.

През първите години от управлението на Алфонсо XII инфанта Исабела е изцяло отдадена на монархическата кауза на Бурбоните в Испания и в това отношение се оказва ценен съюзник на брат си. Когато Исабела II окончателно напуска Испания и се установява във Франция, по-малките сестри на Исабела са поставени под опеката на сестра им. Инфантата успява да осигури добро образование за сестрите си. По големите от тях — инфанта Пилар и инфанта Мария де ла Пас — не създават проблеми на Исабела, но отношенията ѝ с най-малката и най-темпераментната сестра — инфанта Еуалия, се оказват доста трудни.

През 1880 г. принцеса Исабела отстъпва ролята си на първа дама в двора на снаха си Мария-Мерседес Бурбон-Орлеанска. Бракът на краля за младата му братовчедка позволява на Исабела да отделя повече внимание на хобито си и честите си пътувания. След смъртта на Мария-Мерседес Исабела избира за своя нова снаха австрийската ерцхерцогиня Мария-Кристина, която лично представя на брат си. Мария-Кристина е племенница на Мария-Каролина Австрийска, която е доведена майка на покойния съпруг на Исабела.

Инфанта Исабела през последните си години

Трагичната смърт на крал Алфонсо XII се оказва ужасен шок за инфанта Исабела, която е поддържала близки отношения с брат си. Исабела упражнява силно влияние по време на регентството на снаха си Мария-Кристина, на която оказва ценна подкрепа, превръщайки се във втора майка за племенниците си. По това време инфантата се превръща изключително популярно лице сред испанците.

Инфанта Исабела умира на 22 април 1931 г. в Париж, само няколко дни след като племенникът ѝ Алфонсо XIII слиза от престола и заедно с цялото кралско семейство напуска страната. След победата на републиканците в Испания Исабела е информирана от новите власти, че няма нужда да напуска страната, което е доказателство за популярността ѝ сред народа. Инфантата обаче категорично отхвърля предложението и доброволно се отправя в изгнание заедно с останалата част от кралското семейство. Тя завещава по-голямата част от бижутата си на племенника си Алфонсо XIII. През 1991 г. останките на инфантата са пренесени от Франция в Испания, където са погребани в катедралата на двореца Ла Гранха, близо до Сеговия.

Извори[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isabella, Princess of Asturias (1851–1931)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.