Мария-Антония Бурбон-Испанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария-Антония
кралица на Сардиния
Maria antonia infanta spain sardinia 1729 1785.jpg
Лични данни
Родена 17 ноември 1729 г.
Алкасар де Севиля, Севиля, Bandera de España 1701-1760.svg Испания
Починала 19 септември 1785 г.
Кастело ди Монкалиери, Торино,  Сардиния
Семейство
Брак крал Виктор-Амадей III
Династия Бурбони, Савоя
Баща Филип V Испански
Майка Елизабет Фернезе

Мария-Антония Бурбон-Испанска' е испанска инфанта и кралица на Сардиния - съпруга на сардинския крал Виктор-Амадей III.

Ранни години[редактиране | edit source]

Мария-Антония е родена на 17 ноември 1729 г. в Алкасар де Севиля като инфанта Мария Антония Фернанда. Тя е най-малката дъщеря на испанския крал Филип V от втората му съпруга Елизабет Пармска. Мария-Антония е родена по време на подписването на договора от Севиля, който слага край на Англо-испанската война от 1727-1729 г. Получава името Фернанда в чест на по-големия си брат Фернандо, бъдещия испански крал Фернандо VI. Първите четири години от живота си инфантата прекарва в Севиля, а през 1733 г. се премества в Мадрид.

Херцогиня на Савоя[редактиране | edit source]

Първоначално родителите на Мария-Антония планират да я омъжат за френския дофин, за чиято сестра щял да се омъжи и брат ѝ — инфант Фелипе. Плановете се провалят поради настояването на кралицата дъщеря ѝ да навърши подходяща за женитба възраст, поради което за френския дофин е омъжена по-голямата сестра на Мария-Антония - инфанта Мария Тереза Рафела. След смъртта на последната през 1746 г. братът на Мария-Антония отново предлага ръката ѝ на френския дофин, но този път на това се противопоставя френският крал Луи XV, за когото един евентуален брак между сина му и сестрата на покойната му съпруга би бил кръвосмесителен. Поради това Фернандо VI решава да омъжи сестра си за савойския херцог — Виктор Амадей, който е най-големият син на сардинския крал Карл Амадей III. Бракът трябвало да подобри отношенията между кралските дворове в Мадрид и Торино, пострадали след Войната за австрийското наследство, в която двете страни воюват помежду си. Така първоначално по доверие в Мадрид, на 12 април 1750, а след това и лично в Улкс, на 31 май същата година, Мария-Антония е венчана за савойския херцог. В нейна чест апартаментът на херцогинята на Савоя в кралския дворец в Торино е обновен по проект на архитекта Бенедето Алфиери. Мария-Антония донася със себе си зестра от 3 500 000 сардински лири както и всичките испански владения в Милано. В Торино тя става известна с името Мария Антониета Фердинанда.

Въпреки че бракът на савойския херцог и испанската инфанта не е много популярен в Сардиния, двамта запазват близки отношения до смъртта на Мария-Антония. Двамата предпочитат да подбират обкръжението си измежду модерни мислители и политици. Мария-Антония пренася и строгия испански дворцов етикет в новия си дом. Изключително религиозна, Мария-Антония е смятана студена и стеснителна жена.

Кралица на Сардиния[редактиране | edit source]

През 1773 г. съпругът на Мария-Антония се възкачва на престола в Торино като крал Виктор-Амадей III. Коронована за кралица на Сардиния, Мария-Антония се оказва първата дама, която носи тази титла след смъртта на кралица Елизабет Лотарингска тридесет години по-рано. Кралицата става изключително близка със снаха си — френската принцеса Клотилд, за която се омъжва най-големият син на Мария-Антония.

Мария-Антония умира на 19 септември 1785 г. в замъка Кастело ди Монкалиери. Погребана е кралската базилика "Суперга".

Семейство[редактиране | edit source]

Мария-Антония и Виктор-Амадей III имат дванадесет деца:

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Antoni Ferdinanda of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.