Виктор-Емануил I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор-Емануил I
Крал на Пиемонт и Сардиния
Victor Emmanuel I of Sardinia.jpg
Лични данни
Управление 4 юни 1802 - 12 март 1821
Други титли Херцог на Савоя
Херцог на Аоста
Роден 24 юли 1754 г. г.
Торино,  Сардиния
Починал 10 януари 1824 г.
Кастело ди Монкалиери, Торино,  Сардиния
Предшественик Карл-Емануил IV
Наследник Карл-Феликс
Семейство
Династия Савоя
Баща крал Виктор-Амадей III
Майка инфанта Мария-Антония Бурбон-Испанска
Брак Мария Тереза Австрийска-Есте
Виктор-Емануил I в Общомедия

Виктор-Емануил I е херцог на Савоя и крал на Пиемонт и Сардиния от 1802 до 1821 г.

Виктор-Емануил I е роден на 24 юли 1754 г. в кралския дворец в Торино. Той е втори син на сардинския крал Виктор-Амадей III и на испанската инфанта Мария-Антония, която е дъщеря на испанския крал Филип V.

Като втори син на сардинския крал Виктор-Емануил по рождение носи титлата Херцог на Аоста. От 1792 до 1796 г. бащата на Виктор-Емануил взима активно участие във войните срещу Революционна Франция, но войските му разбити по време на италианските походи на Наполеон. Старият крал подписва през 1796 г. унизителен мирен договор със французите и умира няколко дни по-късно, оставяйки престола на най-големия си син — Карл-Емануил IV. Братът на Виктор-Емануил е изправен пред тежка за кралството ситуация — френска окупация и значителни териториални загуби в полза на французите. На 6 декември 1796 г, френски войки начело с генерал Бартлеми Жубер окупират Торино и принуждават Карл-Емануил IV да предаде на Франция всички континентални територии на кралството и да се оттегли на острова, който остава негово владение. Кралят не се интересува особено от управлението на острова и през по-голямата част от времето живее в Неапол и Рим. Смъртта на съпругата му през 1802 г. принуждава бездетния крал да се оттегли окончателно от управлението на страната в полза на Виктор-Еманул. Така на 4 юни 1802 херцогът на Аоста е коронован за крал на Сардиния.

През следващите дванадесет години Виктор-Емануил I управлява владенията си от Каглиери, като през това време създава корпусите на карабинерите и жандармеристите. През 1814 г. кралят се завръща в Торино, а Виенският конгрес увеличава владенията му, прибавяйки към тях териториите на бившата Република Геноа. След като кралската власт отново се разпростира върху всички Савойски територии, Виктор-Емануил отменя всички граждански права и привилегии, които французите въвеждат в окупираните територии с Наполеоновия кодекс, и установява крайно репресивен кралски режим — отказва каквито и да е обсъждания за въвеждане на конституция, възстановява правата и имотите на Католическата църква и подновява репресиите спрямо евреите и валденсите.

След смъртта на брат си през 1819, Виктор-Емануил става официален якобистки претендент за английския престол, макар че самият той никога не изявявал каквито и да е било претенции към английската корона. Когато Виктор-Емануил умира, английският министър-председател Лорд Ливърпул пише на външния си министър Канинг, че по случай смъртта на савоееца във Великобритания трябва да бъде обявен национален траур, тъй като голяма част от британците са смятали Виктор-Емануил за свой законен крал.

След като през 1821 Сардиния избухва либерална революция, Виктор-Емануил I абдикира в полза на брат си Карл-Феликс. Виктор-Емануил I умира в замъка Монкалиери на 24 май 1824 г. и е погребан в базиликата Суперга в Торино.

Семейство[редактиране | edit source]

На 21 април 1789 г. Виктор-Емануил се жени за австрийската ерцхерцогиня Мария-Тереза Австриска-Есте (1773–1832). Двамата имат седем деца:


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Victor Emmanuel I of Sardinia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.