Свещен съюз

Свещеният съюз:
      Австрийска империя       Прусия       Руска империя

Свещеният съюз (на френски: La Sainte-Alliance, на немски: Heilige Allianz) е консервативен геополитически съюз между Руската империя, Австрийската империя и Прусия, учреден с цел поддържане на установения по силата на решенията на Виенския конгрес международен ред.

История

На 26 септември 1815 г. в Париж е сключен т.нар. Свещен съюз между Русия, Австрия и Прусия. Наричан също и “Акт за взаимна помощ на християнските монарси”, той представлява своеобразен опит за защита от водачите - руския цар и император Александър І, австрийския император Франц II и пруския крал Фридрих Вилхелм III на старите консервативни порядки срещу "наследството" на Стария континент от т.нар. Велика френска революция и Наполеоновите войни.

Цели

Формално съюзът си поставя за цел да пази християнските ценности за справедливост, любов и мир, което е видно и от символичния акт на изпращане в изгнание на остров Света Елена (императрица-майка на Константин Велики и откривателка на Животворния кръст) на размирния френски император Наполеон Бонапарт. Основна движеща сила (intuitu personae) за така скрепения междудържавен и династичен съюз е консервативният австрийски канцлер Клеменс Метерних. От името на съюза, Австрия има за задача да потиска т.нар. революционни сили в Италия, а във Франция, на реставрираната Бурбонска династия е възложено да се намесва в случай на необходимост във вътрешните работи на Испания с оглед стремежа на революционните сили в страната да препятстват властта на монархията в презморските територии на Латинска Америка (виж и Испанска революция).

Присъдружни страни

С изключение на Великобритания, всички европейски държави под една или друга форма участват в съюза или са съпричастни към целите му. Папството в лицето на Папската държава формално отхвърля тезите на Виенския конгрес като прекалено либерални, но като цяло поддържа възстановения посредством съюза международен ред. Високата порта също се присъединява към съюза, въпреки че официално поради религията Османската империя не е канена да се включи в него.

Концепция - status quo

Последвалите края на Наполеоновите войни договори съживяват концепцията за обединение на Стария континент и декларират прекратяването на конфликтите, но същевременно прекрояват картата на Европа и връщат, доколкото е възможно, старите режими посредством реставрация. От дипломатическа гледна точка, Свещеният съюз е първият модерен международен съюз, макар и създалите го монарси да имат единственото желание да наложат удобен за държавите им ред на континента. Установеното статукво от Виенския конгрес, поддържано от Свещения съюз успява да бъде подритнато едва от революциите през 1848/49 г. Кримската война бележи формалния му разпад, но след възцаряването на Александър II, последвано от обединението на Италия и Германия през 60-те и 70-те години на 19 век, духът на наложения от Свещения съюз ред в Европа е възстановен посредством Съюза на тримата императори.

Поддържания посредством съюза международен ред в Европа, а и в света, в основни линии издържа близо век - до Първата световна война, т.е. това е най-дълго продължилия период на просперитет и мир без глобални военни конфликти в ново време. Според бащата на немската геополитическа школа Карл Хаусхофер, такъв тип европейски континентален съюз с далекоизточните сили следва да е в основата на една успешна евроазийска геополитическа конструкта, гарант за международната сигурност, мир и ред в света.

Последващи международни форуми

За работата на Свещеният съюз били свикани конгресите:

1. Аахенски конгрес (Екс-ла Шапел) през 1818 г.;
2. Лайбахски конгрес (в Любляна), завършил с подписването на т.нар. Протокол от Тропау, според който трите страни могат да се намесват във вътрешните работи на други държави, в случай че борбата с революцията изисква това – през 1820 г. (австрийски войски са изпратени срещу Кралството на двете Сицилии и Пиемонт);
3. Веронски конгрес на който е поставен (като формулировка) за първи път на международен форум въпроса за разрешаването на т.нар. източен въпрос - през 1822 г. (вземат се мерки за възстановяване властта на Бурбоните в Испания)

Развитие на политиката на съюза във времето

За времето на съществуване на съюза се разграничават три основни периода, като първият е от създаването му до края на 1822 г., а вторият - от началото на 1823 г. до 30-те години на 19 век, след което съюзът е възкресен под нова по-мека форма през 40-те години на 19 век, но революциите в Европа от 1848/49 г. с Комунистическия манифест и последвалата ги Кримска война по повод източния въпрос ликвидират съюза.

След Веронския конгрес настъпва отслабване на силата на решенията на конгреса в международните отношения, тъй като на власт в Англия идва правителство с премиер-министър Джордж Канинг. То променя курса на британската външна политика към противодействие на решенията на Свещения съюз в съгласие с концепцията на английската островна и морска политика на блестяща изолация.

Третият период се характеризира с нови опити за възстановяване на международния форум, изразили се в сключването на т.нар. Мюнхенгрецки споразумения по отношение на гръцката война за независимост. Съвместният опит за ново привличане на Британия в съюза завършва с подписването на т.нар. Лондонско споразумение от 1840 г. Избухналите революции през 1848/49 г. разклащат устоите на европейския и международен ред, но Кримската война бележи и формалния край и разпад на съюза, след като постепенно многонародностната Австрийска империя започва да подкрепя британската политика в Европа. Парижкият мирен договор от 1856 г. променя статуквото, но последвалата я Френско-пруска война с обединение на Германия отново възстановяват предходното статукво посредством Съюза на тримата императори, което възстановено предходно статукво е официализирано от/на Берлинския конгрес.

Източници

• Россия во главе Священного союза: Коалиционные войны 1813—1815 гг.
• Терзийски, Г. Политиката на Свещения съюз./Politics of Sacred Union.

Вижте също

• Стара Европа
• Евроцентризъм
• Доктрина Монро
• Опиумни войни (пояснение)
• Евроазийство
• Телеграма на Рузвелт до Хитлер
• Хартланд
• Голямата шахматна дъска