Бидермайер
Бидермайер е период в Централна Европа, по време на който средната класа се издига и изкуството се обръща към всеобщото настроение в историческия период между 1815, годината на Виенския конгрес и Наполеоновите войни и 1848, годината на Европейските революции (виж Френска революция (1848), Италианска революция 1848/49, Германска революция 1848/49, Австрийска революция 1848/49 и Унгарска революция (1848-1849)). Въпреки че самият термин е исторически, той се използва предимно за отличаване на артистичните стилове, които се появяват в литературата, музиката, изобразителното изкуство и вътрешния дизайн.
Съдържание |
Произход[редактиране]
Периодът Бидермайер не е свързан толкова с период от време, колкото с определено настроение и тенденции, които произлизат от историческите събития в Европа от това време. Има две движещи сили за развитието на периода. Първата е нарастващото урбанизиране и индустриализация, които водят до нов градски модел средна класа, която от своя страна създава нов вид публика. Втората е нарастващото политическо подтисничество на Клеменс фон Метерних след края на Наполеоновите войни. Множеството забрани карат артистите да се насочат към домашните и (поне за пред обществото) неполитическите теми. Писатели, художници и музиканти остават в безопасните територии и изобразяването на домашния живот на разрастващата се средна класа означавало разрастване на дизайна на мебели и вътрешна декорация.
Литература[редактиране]
Терминът Бидермайер се появява първо в литературните среди под формата на псевдоним, Готлиб Бидермайер, който е използван от провинциалния лекар Адолф Кусмаул и адвоката Лудвиг Айхрод в поеми, които двамата печатат в мюнхенския периодичен печат. Стиховете пародират поемите от това време като деполитизирани и дребно буржоазни. Името е съставено от заглавията на две поеми "Вечерния комфорт на Бидерман" ("Biedermanns Abendgemütlichkeit") и "Оплакването на Бумелмайер" ("Bummelmaiers Klage"), които Йозеф Виктор фон Шефел публикува през 1848г, в същото списание. Като етикет на епохата, терминът се използва до около 1900г.
Заради стриктния контрол върху публикациите и официалната цензора, бидермайерските писатели първоначално се свързвали с неполитически теми като историческа белетристика и провинциалния живот. Политическите разговори обикновено са ограничени от стените на дома, в присъствието на близки приятели.
Типични бидермайерски поети са Анете фон Дросте Хулсхоф, Аделберт фон Шамисо, Фридрих Халм, Едуард Мьорике и Вилхелм Мюлер, като последните двама имат известни музикални акомпанименти съответно от Хюго Волф и Франц Шуберт. Адалберт Щифтер е романист и автор на къси разкази, чийто произведения оказват значително влияние върху движението, най-вече романът му "Сиромашкото лято".
Мебелен дизайн и вътрешна декорация[редактиране]
Бидермайер е влиятелен стил в мебелния дизайн в Германия в периода 1815 - 1848, основан на принципа на практичността. Благодарение на многобройните нововъзникнали немски държави, стилът се разпространява и в Скандинавия. След западането на Бидермайера, под влияние на историцизма се появяват нови стилове. През този период се подчертават изчистените линии, а орнаментите са сведени до минимум. Въпреки това с развитието на периода стилът се отдалечава от първоначалния бунт срещу романтичната претруфеност и увеличава орнаментацията. Идеята за изчистени линии и практични форми се появява отново през 20-ти век и продължава и до днес. Мебелите от средния до късния Бидермайер представляват възвестяване на историцизма и възраждането на дълго търсени епохи.
Бидермайерът е опростена интерпретация на влиятелния френски имперски Наполеонов стил, който възвръща древноримските имперски стилове, като ги приспособява към домакиснтвата от началото на 19-ти век. За мебелите Бидермайер се използват материали, които се намират лесно, като череша, ясен и дъб и се изоставят скъпите дървесини като махагонът, който е изцяло вносен. Въпреки че той се намирал лесно в търговски градове като Антверпен, Хамбург и Стокхолм, махагонът се таксува винаги, когато преминава в друга територия. Стлистично мебелите са прости и елегантни. В конструкцията им се използва идеалът "истина чрез материал", който по-късно ще повлияе периодите Баухаус и Ар деко.
Много уникални дизайни са създадени във Виена, най-вече защото младите ученици са изпитвани в използването на материалите, създаването, оригиналността на дизайна и качеството на шкафа преди да бъдат допуснати в обществото на майсторите на шкафове. Мебелите от ранния период (1815 - 1830) са строги и неокласически по вдъхновение. Те съдържат фантастичните форми, които лиспват във втората част на периода (1830 - 1848), която е силно повлияна от множество английски стилистични публикации. Бидермайерът е първият стил в света, който произхожда от разрастващата се средна класа. Той предшества Викторианския стил и силно повлиява немско говорящите страни.
Мебелите Бидермайер и начинът на живот от този период са изложени във Виенския музей на приложните изкуства от 1896. Голяма част от посетителите са толкова впечателни от изложбата, че се наблюдава възраждане на стила в Европа. Това възраждане продължава до навлизането на Ар деко.
Оригиналния Бидермайер се променя по време на политическите събития в периода 1845 - 1848. С революциите в европейския историцизъм мебелите от следващите години придобиват отялвен Вилхелмски или Викториански черти.
Терминът Бидермайер е използван също и за стил на изработка на часовници във Виена в началото на 19-ти век.
Архитектура[редактиране]
Архитектурата Бидермайер е белязана от простота и елегантност, представни в картините на Якоб Алт и Карл Шпицвег. Една от най-елегантните оцелели сгради в този стил е виенската синагога. Чрез единството на простота, подвижност и функционалност Бидермайерската Неокласическа архитектура създава тенденция за навлизането на Югендщила - Ар нуво, Баухаус и архитектурата на 20-ти век.
Изобразително изкуство[редактиране]
За австрийските художници от този период е характерно насочването към изобразяването на сантиментални и благочестиви сцени от света по реалистичен начин. Темите подсилват чувството за сигурност, традиционните добродетели и простота, а политическите и социалните коментари за периода са загърбени. Затова техниките, макар и класически, са изключително важни за постигането на реализма. Освен това техниката се смята не само за способ за предаване на анекдотични винетки, но и за представяне на настоящето. Това създава естетическо единство, видимо най-вече при портретите (например "Портрет на семейство Артхабер", 1837 от Фридрих фон Амерлинг) пейзажите (например пейзажите на Валдмюлер или на Гауерман) или съвременните жанрови сцени (например "Спорът на кочияшите", 1828 от Михаел Недер).
Ключови художници в Бидермайера са Фердинанд Георг Валдмюлер, Джузепе Томинц, Фридирх фон Амерлинг, Фридрих Гауерман, Йохан Баптист Рейтер, Петер Фенди, Михаел Недер, Йозеф Данхаузер, Едмонд Луи Едуард Уудик и други.
Най-голямата колекциия на виенски Бидермайер художници в света в момента е в двореца Белведере.
В Дания Бидермайерът съответства на Датския златен век - време на творчески разцвет в Дания, което обхваща картините на Кристиофър Вилхелм Екерсберг и неговите ученици, включително Вилхелм Бедс, Крайстен Кюбке, Мартинуш Оябю, Константин Хенсен и Вилхелм Марстран, както и неокласическите скулптори, вдъхновени от Бертел Торвелдсен. През този период се развива и датксата архитектура в неокласически стил. Копенхаген придобива нов вид, благодарение на сградите на Кристиян Фредерик Хенсен и Михаел Готлиб Биндесбюл.
Музика[редактиране]
Въпреки че този период е доминиран почти изцяло от Бетовен, чийто творби не са част от философията на Бидермайера, има и други композитори, при които проличава влиянието на това движение. Ранните песни на Шуберт са такъв пример. Те могат да бъдат изпълнявани на пиано без съществена музикална подготовка.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Biedermeier“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
