Предроманика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кралският дворец, по-късно църква „Санта Мария де ла Наранко“ е пример за астурска архитектура от периода Рамирен.

Предроманиката е период в европейското изкуство, водещ началото си от появата на меровингското кралство през 500 г. и Каролингския ренесанс в края на VIII век до началото ХІХ век.

Основна тема в този период е въвеждането и усвояването на класически средиземноморски и раннохристиянски стилове с германски, които след това се превръщат приемат чисто нови форми. Това на свой ред дава възход на римското изкуство през 11 век. В очертанията на средновековното изкуство е предшествано „миграционният период“ на „варварските“ народи: Островно-саксонското изкуство в британските острови и изкуството на мировингите.

В по-голямата част от Западна Европа римската архитектурна традиция оцелявала след рухването на Римската империя. Меровингите (франките) продължават да строят големи каменни сгради като манастирски църкви и дворци.

Обединяването на франското кралство под царуването на крал Кловис I (465 – 511) и неговите наследници съответствало на необходимостта от построяването на манастирските църкви, тъй като те били по управлението меровингийската църква. Двеста манастира се намирали на юг от Лоара, когато през 585 г. в Европа пристига ирландският мисионер Св. Колумбанус[1]. Към края на VII в. в кралството на Мировингите само в подем били 400 манастира. Сградите от тази епоха били построени като римски базилики.

Много археологически планове са преустроени от Меровинги. Описанието в историята на епископ Грегъри Турс "Историята на франките на базиликата Свети Мартин, построена в Турс от Св. Перпетус (епископ 460 – 490) в началото на периода и по това време на ръба на франската територия, дава причина да съжалява за изчезването на тази сграда, една от най-красивите меровингски църкви, която според него имала 120 мраморни колони, кули на източния край и няколко мозайки: „Свети Мартин показа вертикален акцент и комбинацията от блокове, образуващи сложно вътрешно пространство и съответно богат външен силует, които са отличителните белези на стила Романика“[2].

Меровинската династия е заменена от каролингската династия през 752 г. сл. Хр., която създава каролингската архитектура от 780 до 900 г. и отонийската архитектура в Свещената Римска империя от средата на 10 век до средата на 11 век. Тези последователни франкските династии допринасят значително за развитието на архитектурата от стила Романика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.all-art.org // Архивиран от оригинала на 2015-11-20. Посетен на 2018-02-13.
  2. V.I. Atroshenko and Judith Collins, The Origins of the Romanesque (Lund Humphries, London) 1985, p. 48. ISBN 0-85331-487-X

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Joachim E. Gaehde (1989). „Pre-Romanesque Art“. Dictionary of the Middle Ages. ISBN 0-684-18276-9
  • Jacques Fontaine (1995) L'art pré-roman hispanique, Nuit des temps, Editions zodiaque ISBN 2-7369-0215-7