Неоимпресионизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Неделен следобед на остров Гран Жат
A Sunday on La Grande Jatte, Georges Seurat, 1884.jpg
Жорж Сьора
Година 1884 - 1886
Техника Маслени бои върху платно
Размери 207,6 × 308 cm
Изложена Чикагски институт по изкуствата, Чикаго

Неоимпресионизмът е термин, въведен от френския критик Феликс Фенеон през 1887 година, за да характеризира движенията в изкуството през късния 19 век. Той излага пръв творбите на Жорж Сьора и Пол Синяк през 1884 година на изложбата на „Обществото на независимите артисти“ (Société des Artistes Indépendants) в Париж. Шедьовърът на Сьора „Неделен следобед на остров Гран Жат“ е смятан за начало на движението, когато е изложен на изложбата на „Обществото на независимите артисти“ в Париж.[1] През този период се появяват много творци, които търсят нови методи за изразяване. В частност последователите на неоимпресионизма са привлечени от модерната градска среда, както и от пейзажите и морските брегове. Научнооснованата интерпретация на линиите и цветовете повляива неоимпресионистичното схващане за тяхно собствено съвременно изкуство.[2] Поанталистичната техника често е използвана в картините им, тъй като тя е доминираща в началото на този период.

Характеристика[редактиране | edit source]

Естетически принципи: Светлина и цвят[редактиране | edit source]

По времето, когато се заражда неоимпресионизмът, Сьора и последователите му се стремят да осъвършенстват импулсивните и интуитивни маниери на импресионизма. Неоимпресионистите използват в картините си мрежа от точки, с цел да внесат чувство за организираност и неизменност. В последствие Сьора въвежда съвременното разбиране за оптическо и цветово възприятие.

Развитието на Теорията за цветовете в края на 19 век играе основна роля в оформянето на неоимпресионистичния стил. Книгата на Огдън Рууд „Съвременни цветове“ (Modern Chromatics) с приложения за изкуството и индустрията обяснява разликите в поведението наблюдавани при излагане на цветна светлина и цветен пигмент. Докато смесиването от първите води до бял или сив цвят, смесването на вторите води до тъмен и пълен цвят. Като творци, неоимпресионистите работят с цветните пигменти. За да избегнат отегчителността, те разработват система на съпоставяне на чисти цветове. Смесването на цветове не е необходимо. Ефективното оползотворяване на поантилизма води до това, че отделните точки, погледнати от разтояние, се сливат в едно цяло и покават максимално великолепие и съответствие на реалните светлинни условия.

Произход на термина[редактиране | edit source]

Има различни алтернативи на термина „неоимпресионизъм“, всеки със свой собствен нюанс:

  • Хромолуминаризъм е термин предпочитан от Жорж Сьора. Той подчертава изучаването на цветовете и светлината, който са в основата на естетическия стил. Този термин рядко се използва днес.
  • Дивизионизъм е по-често употребяван израз и често се използва като синоним на "Неоимпресионизъм". Отнася се за метода на отделно използване на основните цветове.
  • Неоимпресионизъм (нов импресионизъм). За разлика от другите стилове от тази епоха, Неоимпресионизма не получава името си от груби критици, които го осмиват. Вместо това терминът обхваща идеалите и стила на Сьора и последователите му.

Бележка: Поантилизмът само бегло описва техниката на рисуване от този период.

Критика[редактиране | edit source]

При появяването си неоимпресионизмът не е добре посрещнат от художествените среди или от публиката. Когато през 1886 година, Сьора за първи път излага „Неделен следобед на остров Гран Жат“ се наблюдава промяна в обществената нагласа. Вълнението, предизивкано от картината може да бъде описано като хаос и скандал.

Използването на малки точки в създаването на цялата картина се оказва дори по-спорно от обсъждането на предишното движение, импресионизма. Импресионизмът е известен със спонтанното представяне на преходния момент и грубост в работата с четката. Неоимпресионистите провокират подобни отзиви, но с обратните доводи. Педантично изчисленото използване на четката е заклеймено като механично. Стилът на рисуване е далеч от общоприетото менение за творчески процес за 19 век.

Групата на Художниците неоимпресионисти[редактиране | edit source]

Неоимпресионизмът за първи път е представен пред публика през 1886 г. на изложбата на „Обществото на независимите артисти“. Обществото за много години става тяхно централното изложбено място, а Пол Синяк става председател на Обществото. Но с успеха на картините им, славата им бързо се разпространява. През 1886 г., Сьора и Синяк са поканени на осмата, последна, изложба на импресионистите, а по-късно и на Общество ХХ и на Ла либр естетик (в превод Свободната естетика) в Брюксел.

През 1892 г., групата на Художниците импресионисти се обединява, за да изложи свои творби в Париж, в салона на хотел Бренбан, 32, бул. „Поасониер“. През следващата година правят изложба на ул. „Лафит“ 20. Изложбите са придружени от каталог.

2 декември 1892 - 8 януари 1893[редактиране | edit source]

Участници: Александър Шарпение, Анри-Едмонд Крос, Лео Госон, Максимилиан Люс, Иполит Петижан, Лусиен Писаро, късният Сьора, Пол Синяк и Тео ван Рейселберге.

Декември 1893 - януари 1894[редактиране | edit source]

Участници: Шарл Ангран, Анри-Едмонд Крос, Максимилиан Люс, Иполит Петижан, Лусиен Писаро, Жорж Писаро, Феликс Писаро, Антони дьо ла Рошфуко, късният Сьора, Пол Синяк и Тео ван Рейселберге.

Портрет на Феликс Фенеок
(пред емайл от ритмичен фон
от мерки и ъгли, сенки и цветове)
Signac - Portrait de Félix Fénéon.jpg
Пол Синяк
Година 1890
Техника Маслени бои върху платно
Размери 73,5 × 95,5 cm
Изложена Музей на модерното изкуство, Ню Йорк

Заключение[редактиране | edit source]

Върховите години на движението са в периода 1886 - 1891, но краят му не идва със смъртта на Сьора през 1891 г. Неоимпресионистите продължават да се развиват през следващото десетилетие с дори по-отличителни характеристики. Включването на политически и социални идеи, особено на анархизма, става забележимо.

Списък на известни неоимпресионисти[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Hutton, John G. (2004). Neo-impressionism and the Search for Solid Ground: Art, Science, and Anarchism in Fin-de-siecle France. Baton Rouge, Louisiana: Louisiana State University Press. ISBN 0-8071-1823-0.
  2. Lee, Ellen W.; Smith, Tracy E. (1983). Edelstein, Debra. ed. The Aura of Neo-Impressionism: The W. J. Holliday Collection. Indianapolis, Indiana: Indianapolis Museum of Art, [dist. by] Indiana University Press. ISBN 0-936260-04-1.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Neo-impressionism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.