Клоазонизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Жълтият Исус" (1889), Пол Гоген, глаерия "Албърт Нокс", Бъфало, Ню Йорк

Клоазонизъм е стил в постимпресионистичната живопис, характерен с ясно очертани и плоски форми, отделени с черни контури. Терминът е въведен от Едуард Дюжарден по повод Салона на независимите, през март 1888 г. Художниците Емил Бернар, Луи Анкетен, Пол Гоген, Пол Серюзие и други започват да рисуват в този стил в края на 19-ти век. Името идва от техниката клоазоне, при която телена форма се пълни със стъкло на прах, след което се опича. Много от тези художници описват творбите си и като синтетични.

"Жълтият Исус" (1889) е сред най-отличителните клоазонистични творби. Тук Гоген свежда изображението до зони с един цвят, разделени от отчетливи черни линии. В подобни картини той не се съобразява с класическата перспектива и смело премахва нюянсите в цветовете - два от най-важните принципи на след-Ренесансовата живопис.

Клоазонистичното разделение на цветовете дава отражение на Модернизма.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cloisonnism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.