Баухаус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За групата „Баухаус“ вижте Баухаус (група).
Stiftungbauhaus logo.png
„Баухаус“
Bauhaus and its Sites in Weimar and Dessau*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Bauhaus Dessau-001.jpg
Сградите на училището в Десау
Държава Флаг на Германия Германия
Тип Културно
Критерии ii, iv, vi
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване 1996  (20та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

„Баухаус“ (на немски: Hochschule für Bau und Gestaltung - Висше училище по строителство и художествено конструиране, Staatliches Bauhaus) е името (под което е известно) на висше художествено училище в Германия и едновременно на художествената школа около него за визуално-пластични изкуства, дизайн и занаяти, която се превръща в център на модернизма през първата половина на ХХ век.

История[редактиране | edit source]

Училището е основано през 1919 година във Ваймар по инициатива на архитекта Валтер Гропиус и действа в периода до 1933 година (по време на Ваймарската република.

Създадено е чрез сливане на Училището за приложни изкуства във Ваймар (Kunstgewerbeschule Weimar, създ. 1915 г.) и Саксонското художествено училище във Ваймар (Großherzoglich-Sächsische Kunstschule Weimar, създ. 1910 г.), чийто директор е белгийският архитект Анри ван де Велде.[1] Поради произхода му белгиецът е помолен да освободи заемания от него пост и той предлага Гропиус за нов ръководител на училището.

Новото училище е създадено с идеята за сътворяването на „тотално“ произведение на изкуството, обединяващо всички представители на визуално-пластичните изкуства. Стилът „Баухаус“ се нарежда сред най-влиятелните течения в архитектурата на модернизма и модерния дизайн.[2] Школата оказва дълбоко влияние и върху развитието на графичния и промишления дизайн, както и върху типографията.

В епохата на Ваймарската република надделяват левите възгледи и новаторските подходи към изкуството. Гропиус счита, че в новата епоха архитектурата трябва да е строго функционална, икономична и ориентирана към технологиите за масово производство. Училището издава едноименно списание («Bauhaus») и серия Баухаус-книги (Bauhausbücher).

Развитие[редактиране | edit source]

Училището е действало в 3 германски града. Във Ваймар (Тюрингия), където е създадено през 1919 година, то функционира до 1925 година. Под политически натиск е ограничено финансирането му и училището се премества в Десау (Саксония-Анхалт), където оперира в периода 1925-1932 година. Там са построени прочутите сгради на училището по проект на Гропиус в стила на една от първите му творби - „Фабриката Фагус“. Училището е преместено (пак по политически причини) в Берлин, където в крайна сметка е закрито през 1933 година под натиска на нацисткия режим и при невъзможността да се спазва аполитичният принцип, заложен при основаването му.

През краткото, но бурно и плодотворно съществуване на училището, 3 архитекти са били негови директори: Валтер Гропиус (1919-1928), Ханс Майер (1928-1930) и Лудвиг Мис ван дер Рое (1930-1933).

Известни творци[редактиране | edit source]

Столът „Васили“ (известен и като „Модел В3“) на Марсел Бройър (1925-1926)
Печатницата на Хърбърт Байер

Най-близко асоциирани с Баухаус като институция, движение и стил са тримата директори на училището - архитектите:

Голяма група бележити за времето си творци са лектори в училището. Сред тях са:

Влияние в чужбина[редактиране | edit source]

В средата на 1930-те год. Баухаус активно се развива в Палестина, където емигрират от Германия архитектите-евреи. В Тел Авив са най-цялостно запазени кварталите, построени в стил Баухаус.

През февруари 1931 година бившият директор на училището Баухаус Ханес Майер заедно със 7 възпитаници (вкл. Б. Шефлер и Ф. Толцинер) се премества в Москва[3]. Заминават общо около 30 специалисти.

Германските архитекти оставят значително наследство в строителството на заводските селища при строящите се заводи в Магнитогорск[4], Свердловск[5], Орск, Перм, Соликамск и други градове. Част от тях впоследствие са репресирани в СССР[6].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. A Dictionary of Architecture and Landscape Architecture. 5th. Penguin Books, [1999]. ISBN 0198606788. с. 44.
  2. A Dictionary of Architecture and Landscape Architecture. 5th. London, Penguin Books, [1999]. ISBN 78014513233x. с. 880.
  3. The Bauhaus idea and Bauhaus politics - Forg鈇cs釫va - Google Книги. // Посетен на 2013-05-01.
  4. Урал в авангарде архитектуры - Журнал "Недвижимость" - Статьи. // Архив на оригинала от 2013-05-11. Посетен на 2013-05-01.
  5. Площадь Первой пятилетки. // Архив на оригинала от 2013-05-11. Посетен на 2013-05-01.
  6. Хранитель каменной летописи (автор - Канторович Г.) ::: Тольцинер Ф.М. - Узник Усольлага ::: Тольцинер Филипп Максимович ::: Воспоминания о ГУЛАГе :: База данных :: Авторы и тексты. // Архив на оригинала от 2013-05-11. Посетен на 2013-05-01.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Bauhaus Dessau - сайт на Фондация „Баухаус Десау“