Промишлен дизайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дизайн на бутилка за Кока Кола,
1915 г.

Промишленият дизайн (или индустриален дизайн или инженерен дизайн) е комбинация от приложно изкуство и приложна наука, чрез която естетичните, ергономичните и потребителските качества на изделията могат да бъдат подобрени, с което се подобрява техния маркетинг и производство. Ролята на индустриалният дизайнер е да реализира дизайнерски решения на проблеми като форма, ползваемост, физическа ергономичност, маркетинг, развитие на търговската марка и продажби.

Професионалните дизайнери използват познания в областта на инженерните науки, а също и в различните области в сферата на културата като архитектурата и пластичните изкуства, за да определят формата на обекта, местоположението на детайлите и отношение между тях, а също така цветове, материалите и други.

Много често терминът се приписва на Джоузеф Клод Синел, един от пионерите в тази област, през 1919 година, макар самият той да го отрича в интервю през 1969 година. Създаването на тази дисциплина се крие най-вече в индустриализацията и нуждата да се обръща внимание на формата. След Втората световна война той получава много голямо развитие в скандинавските страни и Нидерландия. През 1960-те става изключително популярен в САЩ.

Дефиниция[редактиране | edit source]

На първият конгрес на ИКСИД - Международен съвет на дружествата за индустриален дизайн (ICSID - International Council of Societies of Industrial Design), състоял се през септември 1959 година в Стокхолм е формулирана първата международно призната дефиниция за индустриален дизайнер: "Индустриалният дизайнер е този който е квалифициран чрез обучение, техническа подготовка, опит и визуално чувство за определяне на материали, механизми, форми, цветове, покрития и декорации на обекти, които се произвеждат в количество чрез индустриален процес. Индустриалният дизайнер може да бъде, в определени случаи, ангажиран със всички или само с един аспект на индустриално произведения продукт. Индустриалният дизайнер може също да бъде ангажиран с проблеми на опаковката, рекламата, експозицията и маркетинга, когато решението на такива проблеми изисква визуална преценка, като допълнение към техническите знания и опит. Художникът на индустрии или продукти основаващи се на занаятите, където е нужен ръчен процес на производство, се смята че трябва да се назове индустриален дизайнер, когато творческият му продукт произведен въз основа на неговата рисунка или модел е за комерсиални ползи, или е произведен в количество и не е лично творчество на художник занаятчия." [1]

На VII конгрес на ИКСИД през септември 1969 г. се приема третото определение на дизайна предложена от Томас Малдонадо: "Дизайнът е такава творческа дейност, целта на която е формирането на хармонична предметна среда, най-цялостно удовлетворяваща материалните и духовни потребности на човека. Тази цел се постига чрез определянето на формалните качества на предметите, създавани в индустриалното производство. Към тези формални качества на предметите се отнасят не само свойствата на техният външен вид, но преди всичко структурните връзки, които придават на системата необходимото функционално и композиционно единство, което съществува за повишаване ефективността на производството." [2]

Промишлен дизайн в България[редактиране | edit source]

През 1963 г. в София е съз­да­ден Цен­тър по про­миш­ле­на ес­те­ти­ка и художествено про­е­к­ти­ра­не, който е пре­у­с­т­ро­ен през 1978 г. в Цент­ра­лен ин­с­ти­тут по про­миш­ле­на ес­те­ти­ка - ЦИ­ПЕ. В него работят редица млади и талантливи художници и инженери, които създават редица продукти, спечелили престижни международни награди. Сред тях са разработките на дизайна на радиоапарати, осветителни тела, електрокарите Балканкар [3] , проектът за български автомобил под названието "Мото-купе" на художника Стефан Вълев, състезателен Карт с двигател от 75 куб.см. на Йохан Веляотс, Стефан Начков, Петко Мишев и Стефан Ходжов, микробуси, тролейбус "Чавдар" от 1980 г., проектиран от инж. Петко Мишев, и т.н. [4]

Първа открита специалност, в която за първи път в България се изучава промишлен дизайн, е специалността „Промишлени форми” във ВИИИ „Н.Павлович” (сега Националната художествена академия), към катедра „Декоративни изкуства”, с ръководител проф. Асен Василев. За организация на специалността е гласувано доверие на хонорувания тогава преподавател доц. Васил Стоянов, който се явява основоположник на академичното обучение по дизайн в България, създавайки програма въз основа на програмата на БАУХАУС. За учебната 1964/65 г., след конкурсен изпит, на който се явяват 150 кандидати, са приети първите 11 студенти в същата специалност. Така се поставя началото на академичното образование по дизайн в България.[5]

В момента в България промишлен (или индустриален) дизайн се изучава в няколко български висши училища - Русенски университет, Технически университет - София, Технически университет - Варна, Лесотехнически университет,Националната художествена академия, Нов български университет и др.

В Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов" в Казанлък специалността „Промишлени форми“ (дизайн) започва да се преподава от 1974 г.[6] През 1985-та година за първи път е открита специалност "Промишлен дизайн" в Русенския университет.[7]

Препратки[редактиране | edit source]

доц. Васил Ст. Стоянов

Външни препратки[редактиране | edit source]

Официална страница на Катедра "Индустриален дизайн" - Технически университет, Варна

Официална страница на Катедра "Промишлен дизайн" - Русенски университет

Източници[редактиране | edit source]

  1. История на ИКСИД, (авторски превод, достъпен на: http://www.icsid.org/about/about/articles33.htm последен достъп на: 12.07.2011)
  2. [книга] Иванова, Незабравка, "История на дизайна", София: Наука и изкуство, 1984
  3. Razvitieto na dizajna v Balgarija - 1963 - 1973 g. - magistarska teza - P. Krasteva - 1 | http://www.perfspot.com/docs/doc.asp?id=37083
  4. Кратка история на българският автомобилен дизайн | http://osogovo-racing.net/forum/index.php?topic=736.0;wap2
  5. [книга]„100 години Национална художествена академия“,Автор: Колектив; Драндийска, Златка ред., София: НХА, 1996
  6. [1]|Официална страница на Художествена гимназия Казанлък
  7. [2]Официална страница на катедра "Промишлен дизайн" - Русе