Търговска марка
Вижте пояснителната страница за други значения на Марка.
Търговската марка е символ, който се използва от фирма или физическо лице с търговска цел. Този знак може да бъде име на продукта, лого и др. Използването на логото от неупълномощени лица е нарушение на законите за интелектуалната собственост. Ограничаването на употребата на търговската марка е с цел да се даде възможност на търговците и производителите да изградят своя собствена репутация и да се отличават от останалите, като по този начин насърчават бизнеса си.
Търговска марка стока или услуга с особени пазарни качества, напр.:
- търговско име
- търговски знак, лого, емблема
- плакат, рекламен призив
- степен на известност
- една и съща цена при различни разпостранителни места
- постояно ниво на качеството
- достъпна по много разпостранителни канали
Това е тема в маркетинга, както понякога и в пазарната социология
Съдържание |
[редактиране] Определение
По законова дефиниция: „Знак, способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично”.
Това определение фиксира три изисквание към търговската марка:
- да бъде знак;
- да има отличителна сила;
- да може да бъде представен графично.
Понятието се ползва под най-различни наименования: фабрична марка, запазена марка, регистрирана марка, търговска марка или само марка. В международната практика обаче понятието е обединено в общото „търговска марка” или „trade mark”. Още в първата директива на ЕС от 1988 г. За хармонизация в законодателството в областта на търгосвките марки се използва това понятие, като оттук терминът се възприема в текстовете на всички европейски законодателства.[1]
Американската маркетингова асоциация дефинира марката по следния начин:
„Марката е име, термин, знак, символ, дизайн или комбинация от тях, за индификация на стоките или услугите на един или група продавачи, с цел диференцирането им от тези на конкурентите.”[2]
[редактиране] Регистрация
Законът разглежда търговската марка като форма на собственост. Правата на собственост по отношение на търговската марка могат да бъдат установени чрез регистрация на марката в регистър на търговските марки.
[редактиране] Позициониране на търговска марка
Когато една компания предлага своите продукти на определен целеви пазар, критично значение за дълготраен ефект има позиционирането им. Продуктовото позициониране е свързано с мястото, което предлагането и съответната продуктова марка заема в потребителското съзнание.
[редактиране] Подходи при позициониране
Съществуват два основни подхода при позициониране:
- Подход „очи в очи” - навлизане в съответния пазарен сегмент или пазарна ниша в дикретна конкуренция с други фирми предлагащи сходен продукт или услуга.
- Диференцирано позициониране - фирмата избира по-малки сегменти, на които вече се прелагат аналогични продукти и при по-слаба конкурентната пазарна среда.
Верният път за позициониране на търговска марка е потребителското положително възприятие, което, за да бъде усвоено се търсят три групи информация:
- Оценка на важността на отделните качества на продуктовата линия, търговска марка.
- Преценка за съществуващите марки продукти.
- Установяване не степента на изискванията на потребителите за идеалния продукт.
В науката и маркетинговата практика често се използва моделът за пазарно сегментиране на Е. Беркович, Р. Керин, и Руделиус, който изразява в следните практически етапи:
- Изучаване на поведението на потребителите и определяна на пазарните потребности.
- Определяне на основния критерий и показатели за сегментиране на пазара.
- Изработване на характеристика на всеки пазарен сегмент на базата на определени показатели.
- Осъществява се избор на маркетингов инструментариум за позициониране на фирмения продукт или услуга на избрания пазар.
- Избор на пазарен сегмент или сегменти или цялостен отказ на компанията от сегментиране.
- Индивидуална оценка на всеки пазарен сегмент за ръст, разходи за усвояване, конкуретна позиция и т.н.
- Приложения на маркетинговия инстументариум за позициониране на продукта и завладяване от фирмата на пазарни сегменти.
Независимо към каква сегментационна стратегия се е насочила компанията в процеса на сегментиране най-често се отчитат условия като географска сегментация, демографски подход, вид на организацията, размера на потреблението и използването на продукта.
[редактиране] Източници
- ↑ "Интелектуална собственост на индустриалната фирма", Б. Борисов
- ↑ Котлър, Филип - Управление на маркетинга - Издателство "Графема", София 1996 г., том ІІ, с. 460, цитат от стр. 18
- Bark,A; Ellis W. Entrepreneurship and Small Business Management,1990,USA
- Bonoma,Thomas and Benson,Shapiro. Segmenting the Industrial Market,1983
