База данни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

База данни (БД, още база от данни) представлява колекция от логически свързани данни в конкретна предметна област, които са структурирани по определен начин. В първоначалния смисъл на понятието, използван в компютърната индустрия, базата от данни се състои от записи, подредени систематично, така че компютърна програма да може да извлича информация по зададени критерии.

Поддръжката на база от данни се осъществява от т.нар. Система за управление на бази от данни (СУБД).

Съществуват няколко вида БД:

Структура[редактиране | edit source]

Йерархични бази от данни[редактиране | edit source]

Проектът за първата система за бази от данни е бил започнат с цел управлението на данните за програмата Аполо на НАСА. Данните били организирани йерархично, в съответствие с директорийната организация на данните във файловите системи. С времето били забелязани редица проблеми, които възникват при използването на данни организирани по този начин. Например един от основните проблеми е необходимостта от повтаряне на една и съща информация на различни нива. За това в днешни дни този тип организация почти не се използва.

Йерархичния модел организира информацията като структурира повтарящите се групи в нея. Йерархичната БД се състои от подредено множество последователности или по-точно от множество екземпляри на един и същи тип дърво. Зависимите една от друга поредици от данни се разглеждат като самостоятелни единици. Използването им става чрез търсещ ключ на по-горно ниво.

Самата концепция за БД възниква през 60-те години с реализацията на IMS, продукт на IBM, осигуряващ управлението на данни организирани в йерархии.

Мрежови бази от данни[редактиране | edit source]

Мрежовият модел на базите от данни е измислен от Чарлс Бейчман. През 1973 г. той получава награда на Тюринг за него.

Мрежовият модел е възникнал като мярка за справяне с проблемите на йерархичния модел. Той предоставя възможност за установяване на връзки от тип 1-N между различните нива на йерархията. Връзките могат да съществуват без никакви ограничения. За да се открият определени данни в база организирана по този начин е необходимо да се познава целия път на достъп до тях. Поради тази причина информационните системи използващи мрежови бази са зависими от структурата на данните в тях.

Релационни бази от данни[редактиране | edit source]

(Релационни идва от английски Relation - връзка, зависимост)

През 1970 г., когато системите базирани на йерархичния и мрежовия модел са били в разгара на развитието си, Едгард Франк Код публикува статия, в която предлага разнородните данни да се съхраняват в таблици, което ще позволи да се установят връзки между тях. В днешно време този модел е масово разпространен, но през 1970 г. тази идея е смятана за интелектуален куриоз. Смятало се, че тези таблици не биха могли да бъдат ефективно управлявани от компютър. Този скептицизъм не успял да спре проучванията на Е. Ф. Код. Един от първите прототипи на система за управление на релационни бази от данни (СУРБД) е бил създаден в лабораториите на IBM.

От 80-те години насам, тази идея се развила и била приета в индустрията. През 1987 г. езикът за заявки към БД, SQL, е стандартизиран. В днешно време, релационният модел е най-масово използвания в системите за управление на бази от данни.

Обектно ориентирани бази от данни[редактиране | edit source]

Обектно – ориентираните бази от данни (OODB) съхраняват обекти. Тези обекти могат да бъдат лесно намирани и споделени.

OODB осигуряват възможност за съхраняване на сложни типове от данни като изображения, аудио, видео, текст и др., без да е необходимо те да се трансформират в сложни структури от данни за да бъдат съхранени в БД.

Стремежът при OODB е да се разширят ограничените типове от данни, характерни за традиционните модели на бази от данни, със специфични типове от данни.

Вижте още[редактиране | edit source]