Интерфейс (програмиране)
Под интерфейс се разбира съвкупност от общи апаратни, програмни и конструктивни средства, необходими за обмен на информация между различни устройства.
Интерфейсите се класифицират по различни признаци, но най-общо те се разделят на:
- работещи с паралелен обмен на информацията;
- работещи с последователен (сериен) обмен на информацията.
Важно е да се знае, че според начините на предаване интерфейсите биват:
- синхронни - стробиране – предаващата страна заедно с изходните информационни сигнали
изработва и поредица от синхронизиращи сигнали, чрез които се задава моментът, в който приемащата страна трябва да обработи информационните сигнали;
- асинхронни - квитиране – всяка промяна на някой от изходите на приемащата страна е вследствие на промяна на състояние на някой от изходите на предаващата страна;
- асинхронно-синхронни.
Режими на предаване:
- симплексен - само еднопосочно пренасяне на информацияnb!
- дуплексен - едновременно предаване на информацията и в двете посоки
- полудуплексен - предаването се извършва двупосочно, но последователно във времето
Паралелният порт е създаден от IBM като начин за свързване на принтери към оригинално IBM PC. Той първоначално е бил еднопосочен – т.е. може само да предава, но не и да приема информация. При използването на паралелен интерфейс, данните се предават в паралелен код побайтово от и към микроконтролера. Обикновено шината данни е 8-битова и към нея могат да се включат външни устройства. Паралелният порт е способен да изпраща данни със скорост между 50 и 100 Kb в секунда.
Структурната схема на едно обикновено устройство за паралелен достъп се състои от управляващ регистър и един регистров порт (буфер). Данните се зареждат в регистровия буфер, а тяхното направление – входящи или изходящи, се задава чрез управляващия регистър. Изборът на регистров буфер или устройство се осъществява най-често с дешифратор, управляван от адресната шина и сигналите за вход/изход. Затова едновременно не може да бъде избрано повече от едно устройство.
