API

от Уикипедия, свободната енциклопедия

API ( от англ. Application Programming Interface ) - Приложно-програмен интерфейс e интерфейсът на изходния код, който операционната система или нейните библиотеки от ниско ниво предлагат за поддръжката на заявките от приложенията или компютърните програми.

Образно казано приложно-програмният интерфейс предоставя един по-абстрактен и опростен план за разработчика на приложения, който би му спестил изучаването на няколко различни пласта от Операционната или софтуерната система предлагаща интерфейса. По този начин се достига ефективност и бързина в адаптацията на нови софтуерни технологии.

В миналото терминът се е използвал за обозначението на интерфейса между две програми.

[редактиране] Видове

• функционални (напр. DLL)
• по данни ( напр. Unix)
• обектно-ориентирани (напр. ActiveX-DLL)
• протоколни (например FTP)

[редактиране] Примери за Приложно-програмни интерфейси