Приложно-програмен интерфейс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Интерфейс.

Приложно-програмният интерфейс (на английски: Application Programming Interface, API) e интерфейсът на изходния код, който операционната система или нейните библиотеки от ниско ниво предлагат за поддръжката на заявките от приложния софтуер или компютърните програми.

Образно казано, приложно-програмният интерфейс предоставя един по-абстрактен и опростен план за разработчика на приложения, който би му спестил изучаването на няколко различни слоя от Операционната или софтуерната система зад интерфейса. По този начин се достига ефективност и бързина при адаптирането на нови софтуерни технологии.

В миналото терминът се е използвал за обозначението на интерфейса между две програми.

Видове[редактиране | edit source]

  • функционални (напр. DLL)
  • по данни ( напр. Unix)
  • обектно-ориентирани (напр. ActiveX-DLL)
  • протоколни (например FTP, SOAP)

Функционалните програмни интерфейси разпознават само функции като средство за комуникация. При това почти винаги бива използвана така наречената handle концепция. В компютърни системи с handle се обозначават идентификатори за дигитални обекти. При извикването на една функция бива върнат обратно handle. С помощта на този handle могат да бъдат извиквани други функции, докато не трябва отново да бъде затворен. BIOS-ът на един личен компютър е най-стария програмен интерфейс от този тип.

При програмните интерфейси по данни комуникацията се осъществява чрез извикването на стандартните команди open, read, write и close за обработването на файл системи. Ако дадени данни трябва да бъдат пратени на обект, то те биват написани с помощта на командата write. Ако дадени данни трябва да бъдат приети, то те биват прочетени с помощта на командата read. Този принцип е под UNIX широко разпространен при управляването на регулиращи механизми за уреди.

Обектно-ориентираните програмни интерфейси използват указатели към интерфейси.

Протоколните програмни интерфейси са независими от операционната система и хардуера на компютъра. За сметка на това протоколът трябва винаги да бъде програмиран наново. За да се ограничат до минимум средствата използвани за това, протоколният програмен интерфейс може да бъде свързан например с функционален интерфейс. Два вида протокола биват различавани — такива, които са зависими от приложението (например SMTP) и общи (например SOAP).

Примери за приложно-програмни интерфейси[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]