Лудвиг Мис ван дер Рое

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг Мис ван дер Рое
Ludwig Mies van der Rohe
Stamps of Germany (Berlin) 1986, MiNr 753.jpg
Информация
Роден 27 март 1886 г.(1886-03-27)
Аахен, Flag of Germany.svg Северен Рейн-Вестфалия
Починал 17 август 1969 г. (на 83 г.)
Чикаго, Илинойс, Flag of the United States.svg САЩ
Националност Flag of Germany.svg германец
Стил модернизъм
Лудвиг Мис ван дер Рое в Общомедия

Лудвиг Мис ван дер Рое (на немски: Ludwig Mies van der Rohe) е немски архитект, роден като Maria Ludwig Michael Mies през 1886 година в Аахен, Германия. Починал през 1969 година в Чикаго, САЩ.

Често е наричан за кратко само „Мис“. Заедно с Валтер Гропиус и Льо Корбюзие е смятан за един от пионерите и най-видни майстори на модернизма. Той е третия и последен ръководител на известната школа Баухаус до закриването ѝ под натиска на нацисткия режим през 1933 г.

Стилът, който създава се характеризира с „чистота и простота“ на формите и линиите и добива широка популярност с термина минимализъм. Тази концепция се превръща в едно от най-влиятелните течения в архитектурата на ХХ век. Мис е широко известен с употребата на афоризма - „Малкото е повече“ („Less is more“).

Биография и кариера[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Мис ван дер Рое работи в каменоделското ателие на баща си и в няколко локални дизайнерски фирми, преди да се премести в Берлин, където се присъединява към офиса на интериорния дизайнер Бруно Пол. Той започва архитектурната си кариера, чиракувайки заедно с Валтер Гропиус и Корбюзие в ателието на Петер Беренс, където се среща с новите стилови идеи на прогресивната германска култура. Талантът му бързо е забелязан и скоро той започва да поема самостоятелни поръчки, въпреки формалната липса на съответното академично образование. По това време Мис се преименува, добавяйки по-впечатляващата фамилия на майка си - „ван дер Рое“. Частната му практика започва с проектирането на фамилни къщи за горните класови прослойки на германското общество. Проектите си изпълнява в изчистен неокласически стил в традицията на работите на пруският архитект от началото на XIX век - Карл Фридрих Шинкел, отхвърляйки широко разпространените по това време еклектични движения.

Павилионът в Барселона

Продължавайки с неокласическата си продукция, Мис ван дер Рое започва да развива изглеждащи утопично за времето си проекти, които макар и повечето неизпълнени, изстрелват репутацията му на прогресивен архитект. Смело изоставяйки напълно орнаментите, той създава драматичен модернистичен дебют със зашеметяващия си конкурсен проект за изцяло стъклен небостъргач за Фридрихщрасе в Берлин през 1921 година. Мис продължава със серия от новаторски проекти с кулминация в двата му изпълнени европейски шедьовъра: Временният германски павилион за изложението в Барселона през 1929 година (наричан „павилион Барселона“, възстановен на оригиналното място през 1986 година) и елегантната модерна вила „Тугендхат“ в Бърно, Чехия, завършена през 1930 година.

Кресло „Барселона“

Възможностите за поръчки силно намаляват с настъпването на „световната депресия“ след 1929 година. В периода 1930-1933 година, Мис заема поста като последен директор на училището Баухаус, бивайки принуден от нацисткия режим да го закрие. Новосъздаденият от него модерен стил е отхвърлен от нацистите, които го определят като негермански по характер. Разочарован и нещастен той напуска родината си неохотно през 1937 година, невиждайки никакъв шанс за получаване на поръчка в Германия. Мис ван дер Рое приема един проект за жилищна структура в Уайоминг, САЩ, а впоследствие и предложение да оглави архитектурно училище в Чикаго.

Американски период[редактиране | edit source]

Мис ван дер Рое се установява в Чикаго, където е назначен за директор на архитектурното училище към „Chicago's Armour Institute of Technology“ по-късно преименуван на „Илинойски технически институт“. Едно от предимствата за приемането на поста е възлагането на проекта за новата сграда на института и изготвянето на Ген Плана за неговия кампус. Всички сгради от тази поръчка проектирани от ван дер Рое още съществуват и се ползват в това число: „Alumni Hall“, „Капелата“ и шедьовърът „S.R. Crown Hall“, построен да приюти точно архитектурната школа оглавена от Мис. Тази сграда е смятана от мнозина за може би най-добрата му творба, дефинираща напълно т.нар. „Мисова архитектура“.

S.R. Crown Hall“ - „Илинойски Технологичен Институт“, Чикаго

През 1944 година, Мис ван дер Рое става гражданин на САЩ. През 30-годишната си кариера като "американски" архитект, Мис фокусира усилията си върху развитието на идеята за затвореното-отворено простронство - адаптивно и универсално, изпълнено от предварително заготвени структурни елементи. Още първите му проекти, разкриват пред американското общество стилът, който изглежда естествена еволюция на почти забравения стил на Чикагската школа от XIX век. Неговата архитектура с произход от германския „Баухаус“ и западноевропейския „Интернационален стил“ се превръща в изключително приемлив модел за американските културни и образователни институции, предприемачи, публични агенции и големи корпорации. Мис проектира и ръководи работите от студиото си в центъра на Чикаго през всичките 31 години в САЩ. Сред забележителните проекти от американския му период освен сградите за „Илинойския Технологичен Институт“ са: жилищните кули „860-880 Лейк Шор Драйв“ в Чикаго; „Фарнсуорт Хаус“ в Плейноу (Илинойс); небостъргачът „Сигрем Билдинг“ в Ню Йорк.

Мис ван дер Рое умира през 1969 година на 83-годишна възраст.

Избрани творби[редактиране | edit source]

Сигрем Билдинг“, Ню Йорк
Канада
Чехия
Германия
Мексико
Испания
САЩ

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. Vitullo-Martin, Julio, .The Biggest Mies Collection: His Lafayette Park residential development thrives in Detroit.The Wall Street Journal. Retrieved on April 21, 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]