Льо Корбюзие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Льо Корбюзие
(Charles-Édouard Jeanneret)
швейцарски архитект
Le Corbusier 1933.JPG
Льо Корбюзие през 1933 г.
Роден: 6 октомври 1887 г.
Ла Шо дьо Фон, Швейцария
Починал: 27 август 1965 г.
(на 77 г.)
Кап Мартен, Франция

Льо Корбюзие (на френски: Le Corbusier), с истинско име Шарл Едуар Жанре-Гри (на френски: Charles Edouard Jeanneret-Gris) е роден в Швейцария френски архитект, дизайнер, урбанист, писател, художник и градостроител от световна величина. Роден е на 6 октомври 1887 г. във френската част на Швейцария и умира на 27 август 1965 г. Той е един от пионерите на така наречената модерна архитектура. Става френски гражданин през 1930 година. Кариерата ми се простира върху пет десетилетия, като негови сгради са построени в Европа, Индия, Русия, Северна и Южна Америка. Приема псевдонима Льо Корбюзие през 1920-те. Умира в Кап Мартен, Швейцария, на 27 август 1965 година.

Льо Корбюзие формулира своите пет принципа на модерната архитектура, на които остава верен до края на живота си. Първият принцип са колоните - той отделя самата къща от земята чрез няколко носещи колони. Вторият принцип са градините - той също така използва градини върху покрива на сградите („небесни градини“) и по този начин освобождава голяма част от вътрешното пространство. Третият принцип са по-малко на брой носещи стени. Четвъртият принцип е широкото остъкляване - характерно за неговата архитрктура е понякога почти пълното остъкляване, и то вертикално, а не хоризонтално. Последният, пети принцип е свободната фасада - външните стени, освободени от тяхната носеща функция, могат въобще да изчезнат при нужда.

Според думите на Льо Корбюзие „архитектурата е изкуство, което кара опорите да пеят“.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Произлиза от стара фамилия, която води началото си от албигойците. Баща му Жорж-Едуар (1855–1926) е емайлист на часовници със собствена работилница в Ла Шо-дьо-Фон, тогавашния център на швейцарската часовникова индустрия. Майка му Мари-Шарлот-Амели (1860–1960; родена Пере) е музикантка.

През 1900 г. той започва да учи за гравьор в училилището за производително изкуство в Училището по изкуствата в Ла Шо-дьо-Фон. След това под влиянието на учителя му Шарл Еплатние започва да се интересува от рисуване и архитектура. През 1905 г. построява първата си работа: Вила Фале, къща за учителя му от училището.

Много често той скучае в провинциалната обстановка и често пътува. През 1907 г. предприема първото си изследователско пътуване заедно с художника Рене Шапала в градовете Милано, Флоренция, Венеция, Сиена, Падуа, след това Виена, Будапеща, прави проучвания и рисува архитектурата им. През март 1908 г. той пътува за пръв път до Париж и посещава най-важните архитекти на града като Франц Журден, Шарл Плюме, Анри Соваж и Йожен Грасе. Работи до края на 1909 г. в продължение на 15 месеца в кантората на Огюст Пере.

През 1911 г. предприема с приятеля си, историка по изкуство Огюст Клипщайн второ пътуване по Дунава през Унгария, Румъния, Турция (и в Константинопол), Гърция, след това до Неапол, Помпей, Рим, Флоренция.

Пътуване до България[редактиране | edit source]

Льо Корбюзие се е интересувал от богомилите, свързан с тях чрез една клонка от родословието си [2]. През юни 1911 г. той пътува до Балканите като кореспондент на вестник от родния му град Ла Шо дьо Фон (във френскоговорящия кантон на конфедерация Швейцария). Репортажите му отразяват начина на живот, архитектурата и културата на балканските народи и държави. В България посещава Велико Търново, Габрово, Шипка, Казанлък и Стара Загора.[3] Изразява възхищението си от начина, по който българският град е вписан в природата и подробно описва търновската къща. Пътеписът му е издаден като журналистически роман — „Пътуване на Изток“, но едва през 1966 г.

От 1915 до 1930 година[редактиране | edit source]

Льо Корбюзие преподава в родния си град по време на Първата световна война и се завръща в Париж едва към края на войната, през 1917 г., когато се мести за постоянно. По времето на преподавателската си дейност в Швейцария той се занимава с теоретични изследвания на архитектурата.[4] През 1914-1915 година създава проекта за Domino House. Този модел е основен в неговата работа за следващите 10 години.

През 1918 година се среща с кубиста Амеде Озенфан, който го окуражава да започне да рисува и в 1918 г. той рисува първите си две картини. Льо Корбюзие отхвърля кубизма като ирационален и започва да издава списанието „Новият дух“ (L'Esprit nouveau). Именно в първото издание на това списание той приема станалият по-късно световноизвестен псевдоним. В периода 1918-1922 година не строи изобщо, занимавайки се и отдавайки се основно на рисуване.

Произведения[редактиране | edit source]

„Das Corbusierhaus“ Берлин
„Das Corbusierhaus“ Берлин

Архитектура[редактиране | edit source]

Реализирани проекти до 1916[редактиране | edit source]

  • Villa Fallet. 1, Chemin de Pouillerel, La Chaux-de-Fonds, 1906/1907
  • Villa Stotzer. 6, Chemin de Pouillerel, La Chaux-de-Fonds, 1908
  • Villa Jacquemet. 8, Chemin de Pouillerel, La Chaux-de-Fonds, 1908
  • Villa Jeanneret-Perret. Maison Blanche, 12, Chemin de Pouillerel, La Chaux-de-Fonds, 1912
  • Villa Favre. 6, Côte de Billodes, Le Locle, 1912
  • Kino La Scala. 52, Rue de la Serre, La Chaux-de-Fonds, 1916
  • Villa Schwob (Villa Turque). 167, Rue du Doubs, La Chaux-de-Fonds, 1916

Реализирани проекти след 1916[редактиране | edit source]

  • Maison Ozenfant, в Париж, 1922
  • Villa Besnos, Boulevard de la République, Vaucresson, 1922
  • Maisons La Roche-Jeanneret, Square du Docteur-Blanche , Париж, 1923
  • Ateliers Lipchitz-Miestchaninoff, Boulogne-Billancourt, 1924
  • Villa 'Le Lac, Route de Lavaux, Corseaux, 1923–1924
  • Quartiers Modernes Frugès. Rue Le Corbusier/Rue Henri Frugès/Rue des Arcades, Pessac, 1924–1926
  • Maison Guiette. Populierenlaan 32 в Антверпен, 1926
  • Maisons Ternisien, Allée des Pins/Rue Denfert in Boulogne-sur-Seine, 1926
  • Maison Cook. Rue Denfert-Rochereau, Boulogne-sur-Seine, 1926
  • Maison Planeix. Boulevard Masséna, Париж, 1927
  • Villa Stein. Rue du Professeur Victor-Pauchet, Vaucresson, 1926–1928
  • Stadion Firminy-Vert (1966)

Нереализирани проекти[редактиране | edit source]

  • Le plan voisin de Paris, 1925
  • Völkerbundpalast в Женева, 1927
  • Гувернаторски палат в Chandigarh, 1951
  • Болница във Венеция, 1964
  • Palais Ahrenberg (Museum Ahrenberg) в Стокхолм, 1961/62

Изкуство[редактиране | edit source]

  • Повече от 400 картини
  • 44 скулптури
  • 27 гоблени
  • литографии, скици

Публикации[редактиране | edit source]

  • Vers une architecture. Crès, Paris 1923
  • Urbanisme. Crès, Paris 1925
  • L'Art décoratif d'aujurd'hui. Crès, Paris 1925
  • Précision sur un état présent de'l architecture et de l'urbanisme. Crès, Paris 1930 * La Ville radieuse. Editions de l'Architecture d'Aujourd'hui, Bologne-sur-Seine 1935
  • Quand les cathédrales étaient blanches: Voyage au pays des timides. Plon, Paris 1937
  • Le lyrisme des temps nouveaux et urbanisme. Le Point, Colmar 1939
  • Sur les quatre routes. N.R.F., Paris 1941
  • Urbanisme de CIAM, Charte d'Athènes. Plon, Paris 1943
  • Les trois établissements humains. Denoël, Paris 1946
  • Propos d'Urbanisme. Bourrelier & Cie, Paris 1946 (deutsch: Grundfragen des Städtebaus. Hatje, Stuttgart)
  • Le Modulor. Editions de l'Architecture d'Aujourd'hui, Bologne-sur-Seine 1948 (deutsch: Der Modulor. J.G. Cotta'sche Buchhandlung, Stuttgart 1953)
  • Une petite maison. Girsberger, Zürich 1954
  • Le Modulor 2-1955 (La parole est aux usagers).

Мебели[редактиране | edit source]

Заедно с Pierre Jeanneret и Charlotte Perriand:

  • Стол Basculant LC1
  • Канапе LC2
  • Диван LC3
  • Чезлонг LC4
  • Диван LC5
  • Маса за ядене LC6
  • Въртящ стол LC7

Източници[редактиране | edit source]

  1. Международен ден на архитектурата 6 октомври 2008
  2. Коста Сандев „Издънка на богомили“, в-к „За буквите“, бр. 33 (2010) стр.11, посетено на 25.11.2010
  3. Търновски сгради вдъхновили най-великия архитект на миналото столетиеДнес, 22 февруари 2010 g.
  4. Choay, Françoise, le corbusier (1960), pp. 10-11. George Braziller, Inc. ISBN 0-8076-0104-7.

Литература[редактиране | edit source]

  • Curtis, William J.R. "Le Corbusier. Ideas and Forms", Phaidon, 1994, ISBN 978-0714827902
  • Jencks, Charles. "Le Corbusier and the Continual Revolution in Architecture", The Monacelli Press, 2000, ISBN 978-1580930772
  • Nicholas Fox Weber, Le Corbusier: A Life, Alfred A. Knopf, 2008, ISBN 0-375-41043-0
  • Marco Venturi, Le Corbusier Algiers Plans, research available on planum.net
  • Sampò, Luca, Le Maisons Jaoul di Le Corbusier. La petite maison e la città contemporanea, FrancoAngeli, Milano 2010.
  • Behrens, Roy R. (2005). COOK BOOK: Gertrude Stein, William Cook and Le Corbusier. Dysart, Iowa: Bobolink Books. ISBN 0-9713244-1-7.
  • Naïma Jornod and Jean-Pierre Jornod, Le Corbusier (Charles Edouard Jeanneret), catalogue raisonné de l’oeuvre peint, Skira, 2005, ISBN 88-7624-203-1
  • Eliel, Carol S. (2002). L'Esprit Nouveau: Purism in Paris, 1918 - 1925. New York: Harry N. Abrams, Inc. ISBN 0-8109-6727-8
  • Frampton, Kenneth. (2001). Le Corbusier. London, Thames and Hudson.
  • H. Allen Brooks: Le Corbusier's Formative Years: Charles-Edouard Jeanneret at La Chaux-de-Fonds, Paperback Edition, University of Chicago Press, 1999, ISBN 0-226-07582-6
  • Von Moos, Stanislaus. (2009). Le Corbusier: Elements of A Synthesis. Rotterdam, 010 Publishers.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за