Леон Батиста Алберти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леон Батиста Алберти
(Leon Battista Alberti)
италиански архитект
Leon Battista Alberti2.jpg
Роден: 14 февруари 1404 г.
Генуа, Италия
Починал: 25 април 1472 г.
(на 68 г.)
Флоренция, Италия
Църквата „Санта Мария Новела
Дворецът „Ручелай“

Леон Батиста Алберти (на италиански: Leon Battista Alberti) е италиански архитект, художник, поет , лингвист, философ и музикант от епохата на Ренесанса.

Биография[редактиране | edit source]

Леон Батиста Алберти е роден на 18 февруари 1404 година в Генуа. Той е незаконен син на Лоренцо Алберти, член на известната банкерска фамилия Алберти, прогонен от Флоренция по политически причини. Майка му е Бианка Фиески, вдовица от Болоня, която умира от чума. Малко след раждането на Леон Батиста баща му се премества във Венеция, където през 1408 година се жени отново.

Леон Батиста Алберти получава добро за времето си образование. От 1414 до 1418 година учи в известното училище на Гаспарино Бардзидза в Падуа, след което завършва право в Болонския университет през 1428 година. През същата година забраната членове на семейството да влизат във Флоренция е отменена и той посещава за пръв път града.

В началото на 30-те години Алберти живее в Рим и работи за Папската курия. Той полага монашески обет и получава доходите от приората „Сан Мартино а Гангаланди“ в Ластра а Синя. В средата на 30-те се премества във Флоренция, заедно с папа Евгений IV, който е прогонен от Рим, и става каноник на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“. Той се отдава на археологически занимания, изучава в подробности римските старини и написва поредица естетически трактати, които са първите значими съчинения върху скулптурата, живописта и архитектурата от античността насам.

През 1448 година новият папа Николай V, състудент на Алберти от Болоня, го назначава за ректор на епархията на Сан Лоренцо, а по-късно и за папски инспектор на паметниците. През 1450 година му е възложено да реконструира готическата църква „Сан Франческо“ в Римини в паметник на местния военачалник Сиджизмондо Пандолфо Малатеста и неговия двор, след което тя става известна като Темпио Малатестиано. Алберти не живее в града, а ръководи строителството чрез писма до своите помощници там. Единствените сгради, които той проектира изцяло сам са църквите „Сан Себастиано“ (1460) и „Сан Андреа“ (1470) в Мантуа.

Алберти умира във Флоренция на 20 април 1472 година.

Теория на изкуството[редактиране | edit source]

Алберти е един от най-големите теоретици на ренесансовото изкуство. Той е автор на трактатите "За статуята", "Три книги за живописта" и "Десет книги за строителството" - критически преглед и преработка на големия труд на Витрувий "За архитектурата".

Измежду най-важните трудове на Алберти се отличават:

  • „De re ædificatoria“ (завършена през 1450)
  • „De statua“
  • „De pictura“