Пиеро дела Франческа
|
||||||||
Пиеро дела Франческа (на италиански: Piero della Francesca) е един от най-значимите таланти в италианската живопис. Той е най-големият интелектуалец в живописта преди Леонардо да Винчи.
Открива въздушната перспектива, след като забелязва, че с отдалечаването на предметите цветовете губят силата си. Неговата чувствителност е крайно деликатна и това създава илюзията, че отстъпва пред интелекта. В действителност тези две начала при него са в равновесие. Историята на изкуството не познава учителите му освен факта, че с Доменико Венециано започва работа във Флоренция. Приятел е на Алберти и на математика Лука Пачоли.
Като придворен художник на владетеля на Урбино, Федерико да Монтефелтро Пиеро рисува портрета му с фламандска наблюдателност на пейзажен фон. Но преди това Пиеро дела Франческа създава много стенописи в Темпио Малатестиано в Римини, в родния си град Борго а Санто Сиполкро („Възкресение") и в Арецо, където в черквата „Сан Франческо" се намира неговият най-прочут цикъл „Легендата за светия кръст". Той е монументалист, наблюдателен, умеещ да се издига над подробностите и да владее вниманието, чувствата и мислите на зрителите си и днес.
