Флорентинска школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Флорентинската школа се отнася до творци работещи в, или повлияни от натуралистичния стил разработен през 14ти век, основно при Джото, а през 15ти век е водещата школа в световен мащаб.

Известни представители:[редактиране | редактиране на кода]

Някои от най-известните художници, скулптори и архитекти на Флорентинската школа са :

Проторенесанс[редактиране | редактиране на кода]

  • Джото - Джото ди Бондоне (на италианскиGiotto di Bondone - 1267-1337),  художник и архитект, работи в епохата преди Ренесанса.

Ранен Ренесанс (1420-1500)[редактиране | редактиране на кода]

  • Филипо Брунелески- Филипо Брунелески (на италианскиBrunelleschi, (Brunellesco), Filippo) е италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса.Като откривател на перспективата Брунелески оказва влияние върху постиженията на Алберти, Донатело, Мазачо, Микеланджело и Леонардо да Винчи.
  • Донатело - Донато ди Николо ди Бето Барди, (италиански Donato di Niccolò di Betto Bardi - ок. 1386— 13 декември 1466, Флоренция) — е един от най-прочутите италиански скулптори от епохата на Ранния Ренесанс, Основоположник на индивидуалното скулптурно изображение.
  • Фра Анджелико -  (на италианскиFra Beato Angelico - 1400- 1455 ) или Фра Джовани да Фиезоле, роден като Гуидо ди Петро е италиански художник от Ранния Ренесанс,Изключителното изящество и финес на неговите творби оказват значително въздействие върху италианската живопис. Най-известната му картина е "Благовещение".
  • Лоренцо Гиберти (на италиански: Lorenzo Ghiberti) е виден италиански скулптор и ювелир от епохата на Ранния Ренесанс.
  • Беноцо Гоцоли (на италиански: Benozzo Gozzoli - 1421-1497) - флорентински живописец, майстор на фреското от 15 век.
  • Паоло Учело (итал. Paolo Uccello; Paolo di Dono) (1397, Флоренция — 10 дек. 1475, също ) — живописец, представител на Ранния Ренесанс , един от създателите на научната теория за перспективата.
  • Филипо Липи - Фра Филипо Липи (на италианскиFra Filippo Lippi- 1406-1469) - флорентински художник от периода на Ранния Ренесанс, последовател на Мазачо в натуралистичния портрет.
  • Мазолино - Мазолино Паникале (на италианскиMasolino da Panicale (1383- 1447)- е прозвището на Томазо Кристофоро-Фини - флорентински художник
  • Мазачо-(Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди- 30 декември 1401- 1428) е италиански художник от Ранния Ренесанс.Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото, но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината.
  • Доменико Гирландайо (на италианскиDomenico Ghirlandaio) ( 1449 - 1494 .Основател на художествена династия, която продължават неговия брат Давид и син Ридолфо. Глава на художествена работилница-ателие, където за кратко е би младия Микеланджело.
  • Ботичели, Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (1445-1510),  (на италиански :Sandro Botticelli)- Известен е с особения алегоричен начин за изразяване на меланхолични настроения.

Висок Ренесанс (1500-1527)[редактиране | редактиране на кода]

Фрески[редактиране | редактиране на кода]

Кавалетни портрети[редактиране | редактиране на кода]

Ранен профилен флорентински портрет[редактиране | редактиране на кода]

Флорентийският кавалетен портрет от ранното кватроченто съхранява в стила си зависимост от монументалната живопис: укрупненост на формите, простота на детайла, ефектност на колорита. Такава малка картина изглежда просто като фрагмент от фреска и се усеща повече съ своите истински размери. Такъв портретен образ няма нищо камерно. На този етап на развитие италианският портрет го тегли още към фреската (а при Северното Възраждане — към миниатюрата). Первите флорентийски портрети често са просто повторения на дъска на това, което е било изписано във фреските. Тези реплики се изготвят за частни домове обичайно с мемориална цел. Наред с мъжките кавалетни портрети във Флоренция се появяват и женски. Те са изпълнени в същата профилна традиция. Но по своите художествени особености и назначение се отличават от мъжките.

Портрет в позиция 3/4[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XV век в развитието на флорентинския портрет се забелязва нова тенденция. Той съхранява привързаността си към профилния тип композиция, но предприема първи опити да премине в трихчетвъртна позиция. Този прийом е подсказан от нидерландски портрети, а така и от развитието на флорентинския скулптурен портрет. Първите образци на новия типа композиция са реплики на портрети от монументалната живопис или подражават на тях.


Нови моменти във флорентинския портрет през ХV век[редактиране | редактиране на кода]

Гирландайо. "Портрет Джована Торнабуони", Мадрид

В средата на XV век се забелязва тенденция към жизнена конкретизация, неутралният фон често се заменя с интериор или пейзаж, композицията става по-разгърната в пространството. В последната третана XV век водещо място принадлежи на портрета в три четвърти или във фас; догръдната композиция често се разширява в до поясна (така в портрета се виждат ръцете и аксесуарите).

Флорентийски портрет от последната трета на XV век[редактиране | редактиране на кода]

Вместо сурови образи се появяват изящни. Идеалът на времето става красотата на младостта. Увеличава се тежнението към лиризма и камерността, но едновременно и към прозаичния детайл - т.н. "кватрочентовски натурализъм". Разширява се и се задълбочава аналитическото наблюдение на природата и човека, търси се по-остра изразителност и психологизъм на образите, които се предават чрез сложни ритмически движения на фигурите, позите, жестовете, мимиките. Много художници експериметират. Научните идеи влизат в напредничавите художествени работилници. Античността привлича вниманието на художниците и донаторите/ктитори/. Ръстът на светските елементи способства за развитието на портрета като самостоятелен жанр. (при това и религиозното изкуство получава нови идейни черти - непосредственост и чувства на лично благочестие). Така се оформят две течения, възникнали от противоречията на обществения живот: - трезв реализм — съгласно вкусовете на богатото флорентинско бюргерство, което е загубило предишните героически идеали (Доменико Гирландайо, Козимо Росели, Бенедето да Майано) - изтънчения идеал на духовен аристократизъм и поетическа метафоричност на художественото мислене на основите на литературата и философско-теологическите идеи на неоплатонизма — съгласно вкусовете на обкръжението на Лоренцо Великолепн (Ботичели, Филипино Липи, Пиеро ди Козимо, Антонио Полайоло, Андреа Верокио, ранния Леонардо, младия Микеланджело)[].

Лоренцо ди Креди. «Джиневра ди Джовани Николо (?)»
Леонардо да Винчи. «Портрет Джиневра Бенчи»

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пиер Милза - История на Италия- изд. Рива - 2007 година
  • Михаил Алпатов - История на Изкуството - изд.1975 година - 4 тома
  • Моят музей - Пиеро дела Франческа, Ботичели, Гирландайо - изд.Български художник 1975 г.
  • Лазарев В.Н. "Мазолино" в кн. "Начало раннего возрождения в итальянском искусстве". М. Искусство, 1979.
  • С. Дзуффи. Возрождение. XV век. Кватроченто. — М.: Омега-пресс, 2008. — С. 35, 62, 194, 316—317. — 384 с.
  • Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. С. 7