Беноцо Гоцоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Беноцо Гоцоли
италиански художник
Беноцо Гоцоли 
Роден: 1421
Флоренция, Италия
Починал: 4 октомври 1497
Пистоя, Италия

Беноцо Гоцоли (на италиански: Benozzo Gozzoli) е италиански ренесансов живописец, майстор на фреското от 15 век.

Рожденото му име е Беноцо ди Лезе (Алессио) ди Сандро. Баща му е флорентински шивач.

През 1444 г. е сред помощниците на Лоренцо Гиберти при работата му по "Вратите на Рая" за баптистерият "Сан Джовани Батиста".

В 1448 г. става ученик и помощник на Фра Анджелико, с когото работи в Рим и Орвието. Във Ватикана двамата живописват капелата на папа Николай V. Смята се, че маниерът на Гоцоли, трайно свързан с готическото изкуство е повлиян най-вече от Фра Анджелико.

Стенописи[редактиране | edit source]

  • 1459 г. - "Шествието на влъхвите" - стенопис в "Капела дел маджи" в Палацо Медичи-Рикарди, Флоренция. Това са най-добре запазените стенописи и най-известното произведение на Беноцо Гоцоли.
  • 1463-1465 г. - Фрески за църквата в Сан Джиминяно. Запазени са сцени със свети Августин и свети Себастиан, както и "Разпятие", което сега се съхранява в градският музей.
  • 1468-1495 г. - в "Кампо Санто", Пиза - 25 фрески със сцени от "Стария завет". Заедно с помощниците си Гоцоли работи по тях в продължение на 16 години. До началото на Втората световна война вече са силно повредени. При бомбардировките са почти унищожени.

Кавалетни творби[редактиране | edit source]

  • "Тома Аквински", олтарно табло, сега в Лувър.
  • "Разпятие", църквата "Хорн", Флоренция.

Капелата на Беноцо Гоцоли[редактиране | edit source]

В "Капела дел маджи" в двореца на Медичите, Гоцоли рисува фреска заемаща три от стените. На четвартата, олтарна стена, е "Поклонение пред Мадоната" на Филипо Липи. Темата е "Шествието на влъхвите към Витлеем". Зад привидно библейския сюжет на стенописите се крие историческо събитие - Фераро-Флорентинският събор от 1439 г. Сред персонажите представени на фреските са византийският император Йоан VIII Палеолог, константинополският патриарх Йосиф II, Лоренцо Медичи, Сиджизмондо Малатеста, Галеацо Сфорца. В тълпата зрители Беноцо Гоцоли изобразява сам себе си и учителя си Фра Анжелико. Бърху червената шапка на Гоцоли се чете подписът му на латински. Фреските съчетават от една страна ренесансов портрет и пластично моделиране на обемите, а от друга, пищна декоративност и позлата, характерни за средновековното изкуство. Липсата на пространство в тях, ги уподобява на гоблен.

Въз основа на гръцка приписка български учени (Иван Дуйчев, Александър Кузев) приемат, че патриарх Йосиф II е незаконен син на цар Иван Шишман. Ако това е така, в двореца Медичи-Рикарди има запазен реалистичен портрет на този представител на фамилията Шишмановци[1].

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Щрихи към портрета на Вселенския патриарх Йосиф II" - Пламен Павлов