Беноцо Гоцоли

Беноцо Гоцоли италиански художник Роден: 1421 Флоренция, Италия Починал: 4 октомври 1497 Пистоя, Италия

Беноцо Гоцоли (на италиански: Benozzo Gozzoli) е италиански ренесансов живописец, майстор на фреското от 15 век.

Рожденото му име е Беноцо ди Лезе (Алессио) ди Сандро. Баща му е флорентински шивач.

През 1444 г. е сред помощниците на Лоренцо Гиберти при работата му по "Вратите на Рая" за баптистерият "Сан Джовани Батиста".

В 1448 г. става ученик и помощник на Фра Анджелико, с когото работи в Рим и Орвието. Във Ватикана двамата живописват капелата на папа Николай V. Смята се, че маниерът на Гоцоли, трайно свързан с готическото изкуство е повлиян най-вече от Фра Анжелико.

Стенописи

• 1450-1452 г. - фрески в църквата "Сан Фортунато" в Монтефалко. Представят 25 епизода от живота на свети Франциск.

• 1459 г. - "Шествието на влъхвите" - стенопис в "Капела дел маджи" в Палацо Медичи-Рикарди, Флоренция. Това са най-добре запазените стенописи и най-известното произведение на Беноцо Гоцоли.

• 1463-1465 г. - Фрески за църквата в Сан Джиминяно. Запазени са сцени със свети Августин и свети Себастиан, както и "Разпятие", което сега се съхранява в градският музей.

• 1468-1495 г. - в "Кампо Санто", Пиза - 25 фрески със сцени от "Стария завет". Заедно с помощниците си Гоцоли работи по тях в продължение на 16 години. До началото на Втората световна война вече са силно повредени. При бомбардировките са почти унищожени.

Кавалетни творби

• "Тома Аквински", олтарно табло, сега в Лувър.

• Олтарът "Мадоната със светци" - многобройните табла на този полиптих са пръснати из множество музеи: Уфици, галерия "Брера" в Милано, музей "Метрополитън" в Ню Йорк, Перуджа, Нарни, Терни, Сермонета, Волтера, Пиза, Берлин, Кьолн, Ван, Кеймбридж (САЩ), Краков, Лондон.

• "Разпятие", църквата "Хорн", Флоренция.

Капелата на Беноцо Гоцоли

В "Капела дел маджи" в двореца на Медичите, Гоцоли рисува фреска заемаща три от стените. На четвартата, олтарна стена, е "Поклонение пред Мадоната" на Филипо Липи. Темата е "Шествието на влъхвите към Витлеем". Зад привидно библейския сюжет на стенописите се крие историческо събитие - Фераро-Флорентинският събор от 1439 г. Сред персонажите представени на фреските са византийският император Йоан VIII Палеолог, константинополският патриарх Йосиф II, Лоренцо Медичи, Сиджизмондо Малатеста, Галеацо Сфорца. В тълпата зрители Беноцо Гоцоли изобразява сам себе си и учителя си Фра Анжелико. Бърху червената шапка на Гоцоли се чете подписът му на латински. Фреските съчетават от една страна ренесансов портрет и пластично моделиране на обемите, а от друга, пищна декоративност и позлата, характерни за средновековното изкуство. Липсата на пространство в тях, ги уподобява на гоблен.

Въз основа на гръцка приписка български учени (Иван Дуйчев, Александър Кузев) приемат, че патриарх Йосиф II е незаконен син на цар Иван Шишман. Ако това е така, в двореца Медичи-Рикарди има запазен реалистичен портрет на този представител на фамилията Шишмановци.

• 

  Сиджизмондо Малатеста и Галеацо Сфорца

• 

  Патриарх Йосиф II

• 

  Лоренцо Медичи

• 

Източници

• ((ru)) "Жизнеописание Беноццо Гоццоли, флорентийского живописца" - Джорджо Вазари
• "Кватроченто. Италианската архитектура, скулптура и живопис през епохата на ранния Ренесанс." - Христо Ковачевски, издателство "Български художник", София, 1971 г.