Врати на Рая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Вратите на Рая" - общ изглед

Вратите на Рая (на италиански: Porta del Paradiso) се наричат източните порти на баптистерия "Сан Джовани Батиста" ("Свети Йоан Кръстител") във Флоренция.

Те са изработени от ренесансовия скулптор и ювелир Лоренцо Гиберти и неговите помощници в периода 1425 - 1452 г. по поръчка на настоятелството на флорентинската катедрала "Санта Мария дел Фиоре".

Вратите се състоят от две крила, на всяко от които има по 5 релефа изработени от позлатен бронз. На тях са представени библейски сюжети почерпани от "Стария завет". Композициите са с квадратна форма и размери 79×79 см. На всяка са изобразени по около сто фигури. Повечето библейски сюжет са представени с по няколко сцени, поместени в рамките на една композиция - похват характерен за средновековното изкуство.

Бронзовата рамката на вратите също е богато декорирана с "листа, птици и малки животни" - по собствените думи на Гиберти. Сред тях, в малки ниши, са разположени 24 статуетки на библейски персонажи и 24 кръгли медалиона със скулптрирани човешки глави. Между последните са и портретите на Лоренцо Гиберти и синът му Виторио.

Скулпторът ползва постиженията на правата перспектива за да придаде усещане за пространственост. Фигурите и предметите на преден план са изобразени орелефно. Колкото по-назад са разположени те, в толкова по-нисък релеф са изработени. На места е използвано единствено гравиране на детайлите върху плоската повърхност на паното. Успешното изпълнение на толкова сложни релефи е възможно само при съвършено владеене на техниката на бронзолеене. Отливането и почистването от шлаката на релефите от "Вратите на Рая" отнело около 11 години.

Художественият подход на Гиберти при изработката на "Вратите на рая" не е така тясно свързан с готическото изкуство, колкото при създадените също от него Северни врати. Смята се, че Източните врати са едно от произведенията, в които ренесансовият мироглед се налага над готиката.

Схема на разположението на библейските сцени по Източните врати на флорентинския баптистерий
Наименование на композицията Сцени
1 "Сътворението на Адам и Ева" "Сътворение", "Адам и Ева", "Грехопадение", "Изгонване от Рая".
2 "Историята на Каин и Авел" "Каин и Авел се трудят", "Жертвоприношенията на Каин и Авел", "Каин убива Авел", "Бог проклина Каин".
3 "Историята на Ной" "Ной със семейството си", "Напускане на Ноевия ковчег", "Жертвоприношение на Ной", "Пиянството на Ной".
4 "Историята на Авраам" "Ангелът се явява на Авраам", "Жертвоприношението на Авраам".
5 "Историята на Исав и Иаков" "Раждането на Исав и Иаков", "Исав отстъпва правото си на първородство на Иаков", "Исак праща Исав на лов", "Ревека дава съвет на Иаков", "Иаков извършва измамата".
6 "Историята на Йосиф и Вениамин" "Братята на Йосиф го продават на търговците", "Откриване на златната чаша сред вещите на Вениамин", "Йосиф се разкрива пред братята си".
7 "Историята на Мойсей" "Мойсей получава скрижалите на Синайската планина"
8 "Историята на Исус Навин" "Народът на Изрил преминава река Йордан", "Превземане на Йерихон".
9 "Историята на Давид и Саул" "Сражение с филистимците", "Давид убива Голиат".
10 "Сватбата на Соломон и Савската царица" "Соломон се венчава за Савската царица".


Програма[редактиране | edit source]

В автобиографията си "Коментари" Гиберти твърди, че се е ползвал с пълна свобода при работата си по "Вратите на Рая". Според изследователите му, скулпторът се е придържал към иконографска програма, при това изработена не от него а от богослов и познавач на раннохристиянските писатели. Подборът на сцените и начинът на тяхното разположение не е случаен и съдържа в себе си скрит смисъл. Като възможни автори на програмата се сочат канцлерът на Флорентинската република Леонардо Бруни и хуманистите Николо Николи и Амброджо Траверсари.

Програмата на Бруни е запазена. Предвижда 28 сцени от "Стария завет" и 8 изображения на пророци. Тя е отхвърлена поради възражения от страна на Николи и Траверсани. На практика не е известно, чия програма е залегнала в окончателния вариант. Изследователят на Гиберти Рихард Краутхаймер е склонен да смята, че авторът е Амброджо Траверсани, без да се ангажира с категорична оценка.

Тълкуванията на възможния скрит смисъл на релефите са най-разнообразни. Ето някои от хипотезите:

  1. прокарване на паралели между "Стария" и "Новия завет" и предчувствието за идването на Месията;
  2. възхвала на акта на кръщенето;
  3. архитектурата като израз на прогреса на човечеството.

В релефите на Лоренцо Гиберти има многобройни и детайлно изобразени сгради, които стават все по-сложни с развитието на сюжетите. Понякога във вниманието на Гиберти към архитектурния фон се търси полемика с неговия колега и съперник Филипо Брунелески. Тази хипотеза представлява интерес с нерелигиозната си трактовка.

Изказано е предположение, че във сюжета "Сватбата на Соломон и Савската царица" се крие мотивът "Сватбата на Христос и Еклезия (Църквата)" или идеята за помирение и единение на Източноправославната и Католическата църква, актуална по това време. На втората хипотеза би могло да се възрази, че релефът е завършен преди Фераро-Флорентинския събор от 1438-1439 г.

Ноевият ковчег в "Историята на Ной" е представен като правилна четиристенна пирамида, както е описан от Ориген. Този начин на изобразяването му е рядко срещан в изкуството. Предполага се познавач на патристичната литература е осведомил Гиберти за него.

Според Джорджо Вазари, когато Микеланджело Буанароти видял Източните врати на флорентинсия баптистерий, заявил: "Те са толкова прекрасни, че са достойни да бъдат врати на Рая". С името "Врати на Рая" те влизат в историята на изкуството. Днес, след реставрация, при която е премахната натрупалата се през вековете патина релефите се съхраняват в музея към катедралата "Санта Мария дел Фиоре". На тяхно място в Източните вратати на баптистерия са поставени техни точни копия.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • "Лоренцо Гиберти. Вратите на Рая" - Антоанета Михайлова, издателство "Български художник", София, 1989 г.
  • "Кватроченто. Италианската архитектура, скулптура и живопис през епохата на ранния Ренесанс." - Христо Ковачевски, издателство "Български художник", София, 1971 г.
  • "Искусство и история. Флоренция" - Ренато Стопани, издателство "Bonechi", Флоренция, ISBN 88-8029-546-2