Давид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Давид.

Давид, цар на Израил
Rey David por Pedro Berruguete.JPG
Лични данни
Управление около 1005 — 965 пр.н.е.
Роден 1035 пр.н.е
Витлеем
Починал 965 пр.н.е
Йерусалим
Предшественик Саул
Наследник Соломон
Семейство
Династия Юдеи
Баща Иесей
Бракове Мелхола
Вирсавия
Ависага
Потомци Амнон, Тамар, Авесалом, Адония, Соломон
Давид, цар на Израил в Общомедия

Давид "мил, възлюбен" е библейски цар на Израил и Юдея, приемник на Саул, баща и предшественик на цар Соломон. На Давид се приписва авторството на някои библейски книги, смятан е за пророк от юдаизма, християнството и исляма. Неговата история започва в I Цар. 16 гл. и завършва в III Цар. 2 гл., като голяма част от нея е предадена и в I Лет. 2-29 гл.

Библейски разказ[редактиране | edit source]

Според Библията, по времето, когато действащият цар Саул се компрометирал в очите на своите съвременници и поданици, ползващият се с огромен авторитет последен израилски съдия Самуил, е натоварен да избере нов цар. Чрез пророческо откровение, неговият избор се спрял именно на Давид, тогава все още невръстно дете. Оттам нататък, спирайки се на ранните години на Давид, библейският разказ говори предимно за конфронтация между Саул и Давид, предизвикана от първия.

Ранни години[редактиране | edit source]

Тук трябва да се има предвид, че дълго време Давид има хризмата (помазването) като юдейски цар, но едва след смъртта на Саул, към която е непричастен, той заема неговия престол.

Давид и Голиат[редактиране | edit source]

Библейската история 1 Царств. гл. 16-31 ) разказва за поредната битка между израилтяни и филистимци и отделя такова значение, че може да бъде сметната за решаваща. В редиците на филистимците бил Голиат – гигант, потомък на свръхчовеци от по-старо време, смятан за непобедим в битка. Израилските войски, предвождани от Саул, се уплашили да влязат в пряк сблъсък. Нещо повече, на предложението изходът от стълкновението да се реши чрез пряк двубой между Голиат и избран от израилтяните човек, от последните никой не се отзовал. Тогава се явил Давид – все още невръстен, приел да се изправи срещу гиганта и го победил, като му нанесъл смъртоносен удар с прашка. Именно оттогава Давид става твърде популярен и харесван сред широките маси.

Давид в двора на Саул[редактиране | edit source]

Впечатлен от победата на Давид и респектиран от неговата слава на герой, Саул дава на Давид за съпруга дъщеря си Мелхола. В този момент Давид става и част от двора на юдейския цар. При все това Саул не пропуска случай да се разправи с конкурента си за престола. Освен всичко Давид имал славата на прекрасен поет и музикант (свирел на арфа). Веднъж, докато Давид свирел и пеел, Саул изпратил срещу него копието си и само ловката реакция на Давид го спасила от гибел. Самата ръка на Мелхола Давид не получава лесно – той трябва да извърши редица сложни подвизи, сред които това да донесе като дар на Саул 300 (400 – според различните преводи) филистимски краеобрязъци (т. е. кожата, която остава след обрязването на мъжкия полов член – обред, който е сакрален за юдаизма, но по това време е твърде чужд и неприемлив за филистимците). На Саул не се нрави и близкото приятелство между сина му Йонатан и Давид.

"Давид и Саул" на Рембранд

Цар Давид[редактиране | edit source]

След смъртта на Саул (самоубил се по време на битка), Давид (2 Царств. гл. 1-19) застава начело на общото израилско и юдейско царство. Успява да укрепи държавата си, дава началото на мащабно строителство – градове, канализация, водопроводи, крепости – особено в столицата си Йерусалим. По времето на Давид Израилското царство придобива авторитет у съседите си и става важен политически фактор за района на „плодородния полумесец”. Води успешни войни със съседните си държави.

В морално отношение личността на Давид като цар е противоречива. Например той изпраща своя военачалник Урий на сигурна смърт, за да може да се ожени за неговата съпруга Вирсавия (2 Царств. 12:1 и сл.).

Последните дни на Давид са тъжни. Библията разказва, че за да се спаси от непрестанния студ, който усещал, при него всеки ден довеждали младо момиче да ляга с него под завивката му, но и това не можело да го стопли.

Давид и Библията[редактиране | edit source]

Традицията приписва на цар Давид авторството на повечето от псалмите, включени в Библията. Това авторство е твърде вероятно с оглед на славата, която Давид има като поет и изпълнител на арфа – слава, документирана и извън юдейското и произхождащите от него предания. Сред по-известните псалми са №21 („Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил” – думите, които Иисус Христос произнася на кръста) и №50 – т. нар. „покаен” псалом, в който Давид се разкайва за постъпката си спрямо Урий и Вирсавия (вижте по-горе). Важно значение, особено като интерпретация в изобразителното изкуство, имат последните три, т. нар. „хвалитни” псалми (148-150), разработени и в българската иконография – например при фреските от третия етаж на „Хрельовата кула” в Рилския манастир и на северната външна стена на манастира в Арбанаси.

Пророчествата за идването на Месия[редактиране | edit source]

Древната юдейска традиция очаква своя Месия като цар, потомък на Давид. Съобразно с тази основа, християнството акцентира върху родословната и смисловата връзка между този цар и Иисус от Назарет. Въпреки буквалните различия помежду си, родословията на Иисус, представени в евангелията по Матей и Лука, неизменно сочат историческия Христос за пряк потомък на Давид (Мат. 1:1, сравнете с Лук. 3:23). В християнската литургика се използват епитети за Христос като „семе Давидово” и „клонка Давидова”, които допълнително потвърждават разбирането за Давид в рамките на християнството.

Изобразително изкуство[редактиране | edit source]

Библейският цар е чест обект на разработка от изобразителното изкуство и в западната, и в източната традиция. Извън буквалните изобразявания на една или друга сцена, извън портретните творби, интересен е сюжетът „Дърво Йесеево” (Йесей е бащата на Давид). Това изображение представлява стилизирано родословно дърво, където редом с Давид и старозаветните пророци са изобразени антични мислители като Платон, Аристотел, Гален и т. н. У нас това изображение се среща в стенописите на Бачковския манастир и църквата "Рождество Христово" в Арбанаси.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Легенды и сказки о библейских царях Давиде и Соломоне. [Пересказал X. Н. Бялик]. Перевод с английского А.С.Рапопорт. М., Муравей, 2000.
  • Пински, Роберт. Жизнь Давида. М., Текст, 2008.
  • Варлаам (Горохов), иером. Историко-археологический контекст времени правления древнеизраильского царя Давида. - http://www.bogoslov.ru/text/1739426.html.
  • Милена Кирова. Давид, великия. История и мъжественост в еврейската Библия. Кн. 1. С., Сиела, 2011.