Джорджо Вазари
|
||||||||||
Джорджо Вазари (на италиански: Giorgio Vasari) е известен италиански биограф, живописец, архитект и писател от епохата на маниеризма.
Роден е в Арецо, Тоскана на 30 юли 1511 година. През 1524 г. отива във Флоренция, където работи при Андреа дел Сарто и Микеланджело. След пътешествие до Рим (1529 г.), където се запознава с творби на Рафаело, Вазари се връща във Флоренция и постъпва на служба при Медичите.
През 1561 г. основава Художествена академия с Великия херцог и Микеланджело начело и 36 художници за членове. Построява двореца Уфици (1560-1585) за административен офис на флорентинските магистрати (коридорът „Вазари“ свързва двореца Уфици с двореца Пити; там днес са окачени портрети на много известни художници). Той е автор на много от фреските в двореца Векио във Флоренция и Кралската зала във Ватикана (1571-1573 г.).
Вазари остава в историята повече като писател, отколкото като художник, заради забележителните си „Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти“, биографична книга в три части, посветена на живота и творчеството на италианските ренесансови художници. И до днес изследователите черпят от неговия труд основни сведения за съдбата на Микеланджело, Джото, Леонардо да Винчи, Фра Анджелико, Филипо Липи и ред други.
Умира във Флоренция на 27 юни 1574 година.
Творчество [редактиране]
- "Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти" - първата история на изкуството, 2 издания - 1550 и 1568 г.
- "Алегория" - Палацо Векио - Флоренция
- "Монументалната сграда Уфици" - Флоренция - 1560 - 1574 г.
