Лоренцо Гиберти
|
||||||||||
Лоренцо Гиберти (на италиански: Lorenzo Ghiberti) е виден италиански скулптор и ювелир от епохата на ранния Ренесанс. Гиберти е всепризнат майстор на бронзолеенето.
Съдържание |
Ранни години [редактиране]
Лоренцо Гиберти е роден в Пелаго, недалеч от Флоренция. За негов баща се сочи Чоне Палтами Гиберти, потомък на обедняло знатно семейство, ползващ се с лоша репутация. Майката на Лоренцо, Мона Фиоре, напуска Чане Гиберти и се премества във Флоренция. Тук тя сключва граждански брак със златаря Бартоло ди Микеле (Бартолучо). След смъртта на първия си мъж през 1406 г. тя окончателно свързва живота си с майстора-златар. Лоренцо получава професионално образование в ателието на втория си баща, където се обучава и бъдещият велик архитект Филипо Брунелески. След смъртта на Бартолучо, Лоренцо има проблеми с получаване на наследството му, заради неизяснения си произход. В имуществения регистър "Портата ал Кастаньо", като рождена година на Лоренцо е записана 1381, но впоследствие тя е променена на 1378 г. Предполага се, че Гиберти е опитал по този начин да обори обвиненията, че е незаконно роден или да избегне плащане на данъци. В началото той се подписва просто като Лоренцо, например в Северната врата на флорентинския баптистерий[1]. Впоследствие използва фамилията Бартолучо. След 1442 г. се подписва като Лоренцо Гиберти. С това име остава в историята на изкуството.
Творческа биография [редактиране]
Около 1400 г. Лоренцо Гиберти, който първоначално смята да се посвети на живописта, e сред художниците украсяващи със стенописи замъка Пезаро.
Северните врати [редактиране]
През 1401 г. Гиберти участва в конкурса за изработване на Северната врата на баптистерия "Сан Джовани Батиста" ("Свети Йоан Кръстител"), организиран от попечителството на флорентинската катедрала. В конкурса участват общо седем скулптори, между които са Якопо дела Кверча и Филипо Брунелески. Те представят свои релефи на тема "Жертвоприношението на Авраам". На финала достигат две творби, тази на Гиберти и тази на Брунелески. Журито оценява и двата релефа с първа награда, но поръчката е дадена на Гиберти. Днес конкурсните работи на Гиберти и Брунелески се съхраняват в музея Барджело, Флоренция. Работата по Северните врати продължава от 1403 до 1425 г. и определя бъдещото му призвание - скулптурата.
Двете крила на вратите са украсени с 28 бронзови релефа. Двадесет от тях представят сцени от "Новия завет": 1. "Благовещение", 2. "Рождество", 3. "Поклонение на влъхвите", 4. "Исус пред книжниците", 5. "Кръщаване на Исус", 6. "Сатаната изкушава Исус в пустинята", 7. "Изгонване търговците от храма", 8. "Исус ходи по водата и спасява Петър", 9. "Преображение Господне", 10. "Възкресението на Лазар", 11. "Влизане в Йерусалим", 12."Тайната вечеря", 13. "Бдение в Гетсиманската градина", 14. "Залавяне на Исус", 15. "Бичуване", 16. "Христос пред Пилат", 17. "Носене на кръста", 18. "Разпятие", 19. "Възкресение", 20. "Разкаяние на Юда". Останалите осем релефа, разположени в най-долната част на всяко крило представят евангелисти и светци: 21. Йоан Евангелист, 22. Евангелист Матей, 23. "Евангелист Лука", 24. "Евангелист Марко", 25. "Свети Амброзий", 26. "Свети Джероламо", 27. "Свети Григорий", 28."Свети Августин". Рамката на вратите е богато орнаментирана с растителни мотиви и изображения на изработени също от бронз. Сред тях е и автопортрета на Гиберти, в който е представен с тюрбан на главата. В стилово отношение релефите са тясно свързани с готиката, подобно но тези от Южната врата, дело на Андреа Пизано.
През 1404 г. Брунелески проектира витражи за флорентинската катедрала.
В периода 1412-1429 г изработва три статуи за нишите по фасадата на флорентинската църква "Ор Сан Микеле":
- 1412-1414 "Свети Йоан Кръстител" - бронз, изработена по поръчка на гилдията "Калимала".
- 1419-1422 "Свети Матей" - бронз, по поръчка на гилдията "Камбио". При направата на тази статуя Гиберти си сътрудничи със скулптора Микелоцо.
- 1425-1429 "Свети Стефан" - бронз, по поръчка на гилдията "Лана".
В тези му произведения готическата традиция все още доминира над новопоявилото се ренесансово светоусещане.
От 1415 до 1430 работи и в Сиена. За купела на сиенския баптистерий създава два бронзови релефа. Посещава на два пъти Рим (1416), (1425-30) и Венеция (1424 г.), но дейността му остава свързана главно с Флоренция.
В периода 1426-1428 г. изработва по поръчката на Козимо Медичи "Мощехранителницата на тримата светци - Прот, Хиацинт и Немезий."
През тридесетте години на 15 век Гиберти търпи и неуспехи. Няколко негови проекти са отхвърлени а поръчката за саркофаг на свети Зеновий се отлага.
1435-1443 г. - Работи по саркофага на свети Зеновий.
По решение на настоятелството на "Санта Мария дел Фиоре", Лоренцо Гиберти е назначен за сътрудник на Филипо Брунелески при изграждането на купола на катедралата.
"Вратите на Рая" [редактиране]
Основна статия - Врати на Рая
През 1425 скулпторът започва работа по Източните врати на флорентинския баптистерий, наречени по-късно "Вратите на Рая" от Микеланджело Буанароти. Изпълнението на мащабния проект продължава до 1452 г. Гиберти го смята за най-значимото си дело.
Вратите са изработени от позлатен бронз. На тях са изобразени библейски сюжети почерпани от "Стария завет". Композициите са с квадратна форма и размери 79×79 см. На всяка са изобразени по около сто фигури. Всеки библейски сюжет е представен с по няколко сцени, поместени в рамките на една композиция. Бронзовата рамката на вратите също е богато декорирана с разстителни и животински мотиви, както и със статуетки на библейски персонажи и скулптрирани човешки глави. Между последните са и портретите на Лоренцо Гиберти и синът му Виторио.
При създаването им Лоренцо Гиберти използва достиженията на правата перспектива и огромните си познания в областта на бронзолеенето. Отливането и почистването от шлаката на релефите от "Вратите на Рая" отнема около 11 години. Сред многобройните помощници на Гиберти са синовете му Томазо и Виторио и художниците Паоло Учело и Беноцо Гоцоли.
Последни години [редактиране]
Станал известен и търсен скулптор, Гиберти е собственик на процъфтяващо ателие, в което работят многобройни помощници. От 1444 г. по-малкият му син Виторио става пълноправен съдружник на баща си. След оттеглянето на Лоренцо Гиберти от активна дейност, на практика Виторио става ръководител на ателието.
Гиберти умира през 1455 г. и е погребан във флорентинската църква "Санта Кроче"[2], където почиват множество знаменити негови съграждани. Наред с многобройните си скулптурни произведения той оставя и своята автобиография озаглавена "Коментари". В нея обширно и без никаква скромност[3] разказва за живота и творческата си дейност.
-
"Жевториношението на Авраам", конкурсната работа на Лоренцо Гиберти
-
"Йоан Кръстител", статуя от църквата "Ор Сан Микеле"
-
"Свети Стефан", статуя от църквата "Ор Сан Микеле"
-
Детайл от Северните врати на баптистерия "Свети Йоан Кръстител"
-
Детайл от рамката на Северните врати
-
"Историята на Исус Навин", релеф от "Вратите на Рая"
-
Библейски персонажи от рамката на "Вратите на Рая"
-
Надгробната плоча на Гиберти в църквата "Санта Кроче", Флоренция
Източници [редактиране]
- "Лоренцо Гиберти. Вратите на Рая" - Антоанета Михайлова, издателство "Български художник", София, 1989 г.
- "Кватроченто. Италианската архитектура, скулптура и живопис през епохата на ранния Ренесанс." - Христо Ковачевски, издателство "Български художник", София, 1971 г.
- "Искусство и история. Флоренция" - Ренато Стопани, издателство "Bonechi", Флоренция, ISBN 88-8029-546-2
Бележки [редактиране]
- ↑ Подписът на латински: "OPUS LAVRENTII FLORENTINI"
- ↑ Надписът на надгробната му плоча гласи: "Тук е погребан Лоренцо Гиберти, знаменит скулптор, който създаде вратите на "Сан Джовани".
- ↑ "Само малка част от от значителните неща, създадени на нашата земя (Флоренция) не са нарисувани или създадени от моята ръка" - твърди Гиберти в автобиографията си.
