Лоренцо Гиберти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лоренцо Гиберти
италиански скулптор и ювелир
Лоренцо Гиберти 
Роден: 1378
Пелаго, Италия
Починал: 1 декември 1455
Флоренция, Италия

Лоренцо Гиберти (на италиански: Lorenzo Ghiberti) е виден италиански скулптор и ювелир от епохата на ранния Ренесанс. Гиберти е всепризнат майстор на бронзолеенето.

Ранни години[редактиране | edit source]

Лоренцо Гиберти е роден в Пелаго, недалеч от Флоренция. За негов баща се сочи Чоне Палтами Гиберти, потомък на обедняло знатно семейство, ползващ се с лоша репутация. Майката на Лоренцо, Мона Фиоре, напуска Чане Гиберти и се премества във Флоренция. Тук тя сключва граждански брак със златаря Бартоло ди Микеле (Бартолучо). След смъртта на първия си мъж през 1406 г. тя окончателно свързва живота си с майстора-златар. Лоренцо получава професионално образование в ателието на втория си баща, където се обучава и бъдещият велик архитект Филипо Брунелески. След смъртта на Бартолучо, Лоренцо има проблеми с получаване на наследството му, заради неизяснения си произход. В имуществения регистър "Портата ал Кастаньо", като рождена година на Лоренцо е записана 1381, но впоследствие тя е променена на 1378 г. Предполага се, че Гиберти е опитал по този начин да обори обвиненията, че е незаконно роден или да избегне плащане на данъци. В началото той се подписва просто като Лоренцо, например в Северната врата на флорентинския баптистерий[1]. Впоследствие използва фамилията Бартолучо. След 1442 г. се подписва като Лоренцо Гиберти. С това име остава в историята на изкуството.

Творческа биография[редактиране | edit source]

Около 1400 г. Лоренцо Гиберти, който първоначално смята да се посвети на живописта, e сред художниците украсяващи със стенописи замъка Пезаро.

Северните врати[редактиране | edit source]

Схема на разположението на библейските сцени по Северните врати на флорентинския баптистерий

През 1401 г. Гиберти участва в конкурса за изработване на Северната врата на баптистерия "Сан Джовани Батиста" ("Свети Йоан Кръстител"), организиран от попечителството на флорентинската катедрала. В конкурса участват общо седем скулптори, между които са Якопо дела Кверча и Филипо Брунелески. Те представят свои релефи на тема "Жертвоприношението на Авраам". На финала достигат две творби, тази на Гиберти и тази на Брунелески. Журито оценява и двата релефа с първа награда, но поръчката е дадена на Гиберти. Днес конкурсните работи на Гиберти и Брунелески се съхраняват в музея Барджело, Флоренция. Работата по Северните врати продължава от 1403 до 1425 г. и определя бъдещото му призвание - скулптурата.

Двете крила на вратите са украсени с 28 бронзови релефа. Двадесет от тях представят сцени от "Новия завет": 1. "Благовещение", 2. "Рождество", 3. "Поклонение на влъхвите", 4. "Исус пред книжниците", 5. "Кръщаване на Исус", 6. "Сатаната изкушава Исус в пустинята", 7. "Изгонване търговците от храма", 8. "Исус ходи по водата и спасява Петър", 9. "Преображение Господне", 10. "Възкресението на Лазар", 11. "Влизане в Йерусалим", 12."Тайната вечеря", 13. "Бдение в Гетсиманската градина", 14. "Залавяне на Исус", 15. "Бичуване", 16. "Христос пред Пилат", 17. "Носене на кръста", 18. "Разпятие", 19. "Възкресение", 20. "Разкаяние на Юда". Останалите осем релефа, разположени в най-долната част на всяко крило представят евангелисти и светци: 21. Йоан Евангелист, 22. Евангелист Матей, 23. "Евангелист Лука", 24. "Евангелист Марко", 25. "Свети Амброзий", 26. "Свети Джероламо", 27. "Свети Григорий", 28."Свети Августин". Рамката на вратите е богато орнаментирана с растителни мотиви и изображения на изработени също от бронз. Сред тях е и автопортрета на Гиберти, в който е представен с тюрбан на главата. В стилово отношение релефите са тясно свързани с готиката, подобно но тези от Южната врата, дело на Андреа Пизано.


През 1404 г. Брунелески проектира витражи за флорентинската катедрала.

В периода 1412-1429 г изработва три статуи за нишите по фасадата на флорентинската църква "Ор Сан Микеле":

  • 1412-1414 "Свети Йоан Кръстител" - бронз, изработена по поръчка на гилдията "Калимала".
  • 1419-1422 "Свети Матей" - бронз, по поръчка на гилдията "Камбио". При направата на тази статуя Гиберти си сътрудничи със скулптора Микелоцо.
  • 1425-1429 "Свети Стефан" - бронз, по поръчка на гилдията "Лана".

В тези му произведения готическата традиция все още доминира над новопоявилото се ренесансово светоусещане.

От 1415 до 1430 работи и в Сиена. За купела на сиенския баптистерий създава два бронзови релефа. Посещава на два пъти Рим (1416), (1425-30) и Венеция (1424 г.), но дейността му остава свързана главно с Флоренция.

В периода 1426-1428 г. изработва по поръчката на Козимо Медичи "Мощехранителницата на тримата светци - Прот, Хиацинт и Немезий."

През тридесетте години на 15 век Гиберти търпи и неуспехи. Няколко негови проекти са отхвърлени а поръчката за саркофаг на свети Зеновий се отлага.

1435-1443 г. - Работи по саркофага на свети Зеновий.

По решение на настоятелството на "Санта Мария дел Фиоре", Лоренцо Гиберти е назначен за сътрудник на Филипо Брунелески при изграждането на купола на катедралата.

"Вратите на Рая"[редактиране | edit source]

Основна статия - Врати на Рая

През 1425 скулпторът започва работа по Източните врати на флорентинския баптистерий, наречени по-късно "Вратите на Рая" от Микеланджело Буанароти. Изпълнението на мащабния проект продължава до 1452 г. Гиберти го смята за най-значимото си дело.

Вратите са изработени от позлатен бронз. На тях са изобразени библейски сюжети почерпани от "Стария завет". Композициите са с квадратна форма и размери 79×79 см. На всяка са изобразени по около сто фигури. Всеки библейски сюжет е представен с по няколко сцени, поместени в рамките на една композиция. Бронзовата рамката на вратите също е богато декорирана с разстителни и животински мотиви, както и със статуетки на библейски персонажи и скулптрирани човешки глави. Между последните са и портретите на Лоренцо Гиберти и синът му Виторио.

При създаването им Лоренцо Гиберти използва достиженията на правата перспектива и огромните си познания в областта на бронзолеенето. Отливането и почистването от шлаката на релефите от "Вратите на Рая" отнема около 11 години. Сред многобройните помощници на Гиберти са синовете му Томазо и Виторио и художниците Паоло Учело и Беноцо Гоцоли.

Последни години[редактиране | edit source]

Станал известен и търсен скулптор, Гиберти е собственик на процъфтяващо ателие, в което работят многобройни помощници. От 1444 г. по-малкият му син Виторио става пълноправен съдружник на баща си. След оттеглянето на Лоренцо Гиберти от активна дейност, на практика Виторио става ръководител на ателието.

Гиберти умира през 1455 г. и е погребан във флорентинската църква "Санта Кроче"[2], където почиват множество знаменити негови съграждани. Наред с многобройните си скулптурни произведения той оставя и своята автобиография озаглавена "Коментари". В нея обширно и без никаква скромност[3] разказва за живота и творческата си дейност.

Източници[редактиране | edit source]

  • "Лоренцо Гиберти. Вратите на Рая" - Антоанета Михайлова, издателство "Български художник", София, 1989 г.
  • "Кватроченто. Италианската архитектура, скулптура и живопис през епохата на ранния Ренесанс." - Христо Ковачевски, издателство "Български художник", София, 1971 г.
  • "Искусство и история. Флоренция" - Ренато Стопани, издателство "Bonechi", Флоренция, ISBN 88-8029-546-2

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Подписът на латински: "OPUS LAVRENTII FLORENTINI"
  2. Надписът на надгробната му плоча гласи: "Тук е погребан Лоренцо Гиберти, знаменит скулптор, който създаде вратите на "Сан Джовани".
  3. "Само малка част от от значителните неща, създадени на нашата земя (Флоренция) не са нарисувани или създадени от моята ръка" - твърди Гиберти в автобиографията си.