Авраам
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - неутрализация на стила, форматиране, разделяне на секции, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Авраам | |
 Рембранд, Жертвоприношението на Исаак, 1635 |
|
| Роден | Месопотамия |
|---|---|
| Починал | Ханаан |
| Почитан в | юдейство, християнство, ислям, мандаянизъм, бахайство |
Авраам, (еврейски: אַבְרָהָם Авраам, в Исляма арабски: إبرَاهِيم Ибрахим) е епоним на авраамическите религии, сред които са юдаизма, християнството и исляма. Според еврейската библия[1] и корана, Авраам е праотец на много племена, в това число на исмаилите, израилтяните, мадиамците и едомците.[1] Той е потомък на сина на Ной, Сим.[2][3]
Според библейската книга Битие, е първият от патриарсите на еврейския народ. Името Аврам на еврейски означава "велик баща" или "моят баща е възвишен", но в последствие Бог променил името му на Авраам (баща на множество), като знак, че ще стане прародител на евреите.
В религиите Юдаизъм, Християнство и Ислям Авраам е ключов персонаж, тъй като той играе важна роля в двете свещени книги - Библия и Коран. Юдеи, християни и мюсюлмани го наричат "бащата на народа на Израил". За юдеите и християните това става чрез сина му Исаак, а за мюсюлманите той е пророк на Исляма и , чрез своя първия син от слугинята на Сара - Агар, е прародител на Мухамад.
Според Библията Авраам е десето поколение от Ной [4] и двадесето от Адам. Чрез сина си Исаак и внука си Яков, Авраам се включва в родословното дърво на Дванадесетте израелеви племена и Иисус.
Първоначалното му име е Аврам (преди Бог да го промени на Авраам), баща му се е казва Тара. Имената на двамата му братя са Нахор и Харан, името на жена му е Сарая ( по-късно Бог го променя на Сара), а името на племеника му - Лот . Бог казал на Аврам да напусне родния си дом в Ур (Ур Халдейски, Ур Касдим) и да завладее земята Ханаан. В Ханаан Бог сключил Завет с Авраам. Заради верността си към Яхве Авраам получил обещания за многочислено потомство и, че Ханаанската земя ще принадлежи на потомците му.[5] Обещанието на Бог към Авраам, че всички нации по света ще произлязат чрез него и ще бъдат благословени, се интерпретира от Християнската религия като препратка към Иисус Христос и Неговия призив за спасение на всички хора.
Съдържание |
Авраам в Битие [редактиране]
Историята за Авраам се намира в Битие от 11:26 до 25:10.
Тара е баща на трима сина :Аврам, Нахор и Аран, като Аран на свой ред има син на име Лот (племенник на Аврам). Аран починал в своето родно място Ур Халдейски, а Аврам се оженил за Сарая, която била бездетна. Тара заедно с Аврам, Сарая и Лот напускат родината си Ур Халдейски за да отидат в Ханаанската земя, но се заселили в местност наречена Харан. Там умира Тара на 205 годишна възраст. [6]
Тогава Бог говорил на Аврам и му казал да напусне земята, в която се е родил и дома на баща си и да отиде в "земята, която ще ти покажа" [7], където Аврам щял да стане баща на голям народ и да получи благословение. Така Аврам заедно със Сарая, Лот, слугите и стадата напуснали Харан, за да отидат в Ханаанската земя. Когато стигнали местността Сихем Бог отново се явил на Аврам и му обещал, че ще даде тази земя на потомците му. В знак на благодарност Аврам построил жертвеник в тази местност и продължил на юг. [8]
Заедно с баща си Тара и племенника си Лот напуснал тогавашната Вавилонска империя и се заселил в Харан между реките Тигър и Ефрат (недалеч от днешната граница между Сирия и Турция).
След смъртта на баща си, той продължил да странства, като преминал Ханаанската земя до Сихем, достигнал планината между Ветил и Гай и навлязъл в пустинята Негев. По това време Авраам и Лот притежавали вече големи стада добитък, но били затруднени, с изхранването им, вследствие на силно засушаване. Това принудило Авраам да потърси препитание в Египет, където намерил добър прием у тогавашния фараон, а неговата жена Сара станала за известно време наложница на фараона, който не знаел, че е вече омъжена за Авраам. Впоследствие, когато узнал това, фараонът дарил съпруга на бившата си вече наложница със значителни богатства и отпратил семейството му обратно, в предишните им владения.
По-късно той още веднъж се заселил, в чужда земя - у Авимелех, цар на Герар.
Двамата вождове си поделили богатствата, като Авраам се насочил към Хеброн, а Лот предпочел да се засели във Содом.
В Хеброн Авраам си спечелил влияние и военна мощ, благодарение на което успял да спаси от отвличане населението на Содом, което било пленено от неколцина враждебно настроени царе, заедно с имуществото си.
Отначало Авраам и Сара имали за единствен наследник един свой роб, наречен Елиезер и не очаквали(поради продължителното безплодие на Сарра и напредналата им възраст), че ще могат да имат потомство, затова Авраам взел за наложница една робиня на Сарра, наречена Агар и тя родила първия му син, наречен Исмаил. Вторият му син, роден 30 години по-късно, бил наречен Исаак.
Яхве пожелал Авраам да принесе в жертва сина си Исаак, но оттеглил желанието си, тъкмо в момента, в който Авраам щял да нанесе смъртоносния удар. След като Авраам се завърнал в Хеброн, заедно със семейството си(Исаак се ражда, докато Авраам е в Герар), Сара умряла. Тогава Авраам основал семейната си гробница, в пещерата Махпела, където бил погребан по-късно и той. След смъртта на Сарра Авраам се оженил повторно и имало от Хетура шестима сина.
Авраам и неговите братя са родоначалници на по-голямата част от многобройния типаж в Стария Завет. А това са не само израилтяни, но и измаилтяни, мадиами, идумеи, амалики, моавити, амонити. Сред библейските историци и изследователи все още се спори кога точно е живял Авраам - дали през XV или XXI в. пр. Хр., но традицията е да се приема първото.
Авраам е първият от патриарсите на израилтяните, техният исторически отец. Основното му качество е бащинството, както и готовността да пожертва любимия си син. За разлика от мнозинството значими фигури в Стария Завет, той устоява на всички големи изпитания и умира неопетнен, от каквото и да било отклонение от дълга и човечността.
В северното преддверие на катедралата в Шартър Авраам е изобразен с извърната настрани глава, загадъчен и благ, обгърнал с едната си ръка невръстния си син Исаак. В Средновековието "Лоно Авраамово" наричали част от отвъдния свят - мястото, където праведните чакали молитвите на живите да им проправят път към рая. Разпространявана усърдно от Св. Августин, тази представа се съдържала в оформилата се в Средновековието на Запад идея за Чистилището. През XV век, когато догматът за Чистилището получил пълното одобрение на Римокатолическата църква, изразът "Лоно Авраамово" престанал да се възприема като място, но запазил смисъла си на приятно убежище и дори понякога означава рай. В "Ричард III" Шекспир казва, че там почиват синовете на Едуард. На Авраам (на име Ибрахим) е отредено достойно място и в исляма.
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б Битие глави 11-25
- ↑ Битие 11:10-32 и 14:13
- ↑ Wilson, M. Our Father Abraham: Jewish roots of the Christian Faith (ISBN 0802804233, ISBN 9780802804235), 1989, pp. 3, 4, accessed 22 October 2011
"[page 3] God's sovereign plan in history was to establish his covenant through a man called Abraham (or Abram, as he was originally known). Abraham was a Semite, a descendant of Noah's son Shem (Gen. 11:10-32). The patriarch Abraham was the first person in the Bible to be called a 'He- [page 4] brew' (Gen. 14:13)." - ↑ Битие 5:4-29
- ↑ Битие 13:14-17
- ↑ Битие 11:32
- ↑ Битие 12:1
- ↑ Битие 12:4-9
Литература [редактиране]
- Битие, 11-26, 28, 31, 50; Изход 3, 32, 33; Евангелие от Матей 1, 3, 22; Веангелие от Марк 12; Евангелие от Лука 13, 16, 19; Евангелие от Йоан 8
