Франциск от Асизи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Франциск.

Свети Франциск от Асизи
италиански духовник

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Интереси Теология
Свети Франциск от Асизи в Общомедия

Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монах светец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните — на патронния му празник - 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.

Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. В него те откриват родоначалник на субективизма, идеализма и пантеизма, предвестник на Ренесанса, реформатор, първото хипи, борец за опазване на околната среда, революционер. В действителност Свети Франциск точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен "Alter Christus" – „Втори Христос”.

Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ражда се в заможно семейство в гр. Асизи, но предпочита да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието из народа. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.

Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст: веднъж, когато дяволът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в розов храст. Друга прочута история е тази за разпнатия серафим, който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите стигмати.

На него е кръстена най-старата сграда в Сан Франциско, САЩ - църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът.

Молитвата на Свети Франциск[редактиране | редактиране на кода]

Fioretti

Господи, направи ме инструмент
на своя мир, където има омраза,
нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.

О, Боже Всемогъщи, дари ме
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.

Песен за Брата Слънце[редактиране | редактиране на кода]

(съчинена от Свети Франциск малко преди смъртта му)

Всевишни, всесилни, добри Господи,
Твои са хвала, слава, чест и всяка благословия.

Само на тебе, Всевишни, подобават
и никой човек не е достоен да те спомене.

Хвала Тебе, мой Господи, с всичките ти твари,
особено господин брат Слънце,
който е светъл, и Ти ни осветляваш с него.

И е красив и лъчив с голям блясък:
на Тебе, Всевишни, носи прилика.

Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра Месечина и звездите:
в небето Си ги създал бистри и ценни, и красиви.

Хвала Тебе, мой Господи, за брат Вятър
и за въздуха, и облачно, и ясно, и всяко време,
с което крепиш Твоите твари.

Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра Вода, която е много полезна
и смирена, и ценна, и чиста.

Хвала Тебе, мой Господи,
за брат Огън, с който осветляваш нощта:
и е хубав, и весел, и як, и силен.

Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра, нашата майка земя,
която ни поддържа и управлява,
u ражда различни плодове и пъстри цветя и треви.

Хвала Тебе, мой Господи,
за онези, които прощават от любов към Тебе
и понасят болести и страдания.

Блажени онези, които ги понасят с мир,
понеже от Тебе, Всевишни, ще бъдат увенчани.

Хвала на Тебе, мой Господи,
за сестра нашата Смърт телесна,
от която никой жив човек не може да избегне:
горко на онези, които умират със смъртни грехове;
блажен оня, който ще открие
по Твоята пресвета воля,
че втората смърт няма да му навреди.

Хвалете и благославяйте моя Господ,
и благодарете, и служете Му с голямо смирение.

Църквта "Св. Франциск от Асизи", София

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Св. Франциск Ассизский. Сочинения. В 5 т. Т. 1. М., 1995.
  • Цветочки Святого Франциска Ассизского: Сборник: Переводы. Сост. Стогов И. СПб., Амфора, 2006 (Александрийская библиотека).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгий (Ярошевский), иером. Стигматизация. - Вера и разум, 1904. Т. 1. Ч. 2. С. 623-634 (отд. изд.: Калуга, 1914).
  • Августин (Никитин), архим. "Цветочки" святого Францисска Ассизкого на российской земле. – В: Цветочки славного мессера Святого Францисска и его братьев. СПб. 2000, с. 405-428.
  • Бекорюков, А., диакон. Франциск Ассизский и католическая святость. М., Изд. Сретенского монастыря. 2001.
  • Самарина, М. С. Франциск Ассизский и его наследие: от истоков к современности. СПб., Издательство Санкт-Петербургского университета, 2008.
  • Т.А. Касаткина. Франциск и францисканство в творчестве Ф. М. Достоевского: о структуре образа в произведениях писателя. - Францисканские чтения 2006. Святой Франциск и Россия. Изд-во Санкт-Петербургского университета, 2008, 139-154.
  • Клеман, Оливие. Свети Франциск Асизки и Православната църква. Няколко разсъждения. - Християнство и култура, 2011, № 7.