Серафим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изображение на Серафим в "Света София"

Серафимите (иврит - «огнен», «пламенеещ») са ангели с 6 крила. Те са особено приближени до Божия престол, като в системата на ангелската йерархия това е първият ангелски чин.

Серафимите са описани в Книгата на пророк Исая, Глава 6, стихове 2-3:

2. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила; с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си и с две летеше.
3. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!


Произходът и значението на думата Серафим не са съвсем ясни. Предполага се, че имат древноперсийски произход – близка по корен дума обозначава митологично животно с физиономия на змия - Serapis или Saraphen. Друга теория сочи еврейския корен на думата за възпламеняване, изгаряне – тоест, серафимът е ангел, който гори и се възпламенява, което пасва добре към библейския текст: Книга на пророк Исая, Глава 6, стих 6: 6. Тогава прилетя един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел клещи от жертвеника,

Свети Франциск от Асизи е получил стигма от Серафим. Затова го наричат още "Seraphicus". Затова и Францисканският орден, основан от Свети Франциск, се нарича още “Серафимски орден”.

Серафим се използва и като мъжко име.

Външни препратки[редактиране | edit source]

имало едно време трима хора и така нататък