Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Санта Мария дел Фиоре“
Cattedrale di Santa Maria del Fiore
Santa Maria del Fiore.jpg
Катедралата Санта Мария дел Фиоре
Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) (Италия)
Black pog.svg
Вид на храма католическа катедрала
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Флоренция
Вероизповедание католицизъм
Архитектурен стил ренесанс и готика
Време на изграждане 1296 - 1436 г.
Сайт http://www.operaduomo.firenze.it
„Санта Мария дел Фиоре“
Cattedrale di Santa Maria del Fiore
в Общомедия

Флорентинската катедрала

Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (на италиански: Cattedrale di Santa Maria del Fiore) е най-голямата църква във Флоренция, Италия.

В превод името ѝ означава "Света Дева Мария със цветето". Катедралата се отличава със своя купол, проектиран от Филипо Брунелески. Екстериорът, гледащ към многоцветните мраморни панели в зелено и розово, е очертан в бяло.

История[редактиране | edit source]

Базиликата е построена върху основите на по-старата катедрала „Санта Репарата“. Била е вдъхновена от новите катедрали в Пиза и Сиена. До края на 13 век деветвековната катедрала "Санта Репарата" се е рушала с годините по данни от тогавашни документи. Дори е станала прекалено малка за бързо разрастващото се в този период население. Проспериращата Флоренция също така искала да зашемети с нова, по-голяма катедрала съперниците си от Тоскана, Пиза и Сиена. Санта Мария дел Фиоре е била най-голямата в Европа за времето си с място за 30 000 вярващи. Дори в днешни дни тя се намира на пето място по големина.

Строителство[редактиране | edit source]

Новата фасада на катедралата

Катедралата е строена около шест века под ръководството на най-малко шест архитекти. Първият камък в основите на зданието е заложен от кардинал Пиетро Валериано Дурагуера на 9 септември 1296 г. Първият архитект Арнолфо ди Камбио разработва проект и започва строителството през 1310 г. Той проектира три широки кораба, завършващи под купол с осмоъгълна форма, като средният кораб е разположен на мястото на старата катедрала "Санта Репарата". След неговата смърт строителството спира за тридесет години.

През 1330 г. в "Санта Репарата" са намерени мощите на Св. Зиновий Флорентийски, което дава нов стимул на строителството. През 1331 г. Гилдията на търговците на вълна взема под свое попечителство строежа и назначава за главен архитект Джото, който строи главно кампанилата. Строежът стига до първия етаж. След смъртта на Джото (1337) чумна епидемия покосява Флоренция и работата продължава едва през 1349 г. под ръководсвото на редица архитекти - Франческо Таленти, Джовани ди Лапо Гини, Алберто Арналди, Джовани д'Амброджо, Нери ди Фьораванте и Андреа Орканя. Около 1375 г. кампанилата на Джото е завършена, църквата "Санта Репарата" е съборена, корабът е завършен, а към 1418 г. остава да се завърши само куполът.

Тази задача се оказва особено трудна, тъй като размерите на купола са огромни (разстоянието в основата на купола е около 40 м) и липсва технология, която да осъществи грандиозните амбиции на флорентинския проект.

През 1419 г. флорентинската гилдия Arte della Lana (на търговците на вълна) провежда конкурс за проект на конструкцията на купола. Основните конкуренти са Лоренцо Гиберти и Филипо Брунелески, който се ползва с подкрепата на Козимо Медичи. Брунелески печели конкурса и получава поръчката. Гиберти е назначен за негов помощник, но впоследствие се отказва поради други ангажименти. От 1423 г. Филипо Брунелески поема сам отговорността за изграждането на купола.

Работата по купола започва през 1420 г., след 40 годишно прекъсване и завършва през 1436 г. Брунелески изгражда конструкцията без поддържащо скеле и заимства от Пантеона в Рим идеята да изгради два купола – един в друг, като единият поддържа другия, а тухлите на вътрешния купол се подреждат зигзагообразно при зидането, за да се застъпват и крепят. Резултатът е един от архитектурните шедьоври на Ранния Ренесанс и върхово постижение на инженерната мисъл. За купола са използвани 4 милиона тухли, тежащи около 1500 тона. Брунелески конструира кран, който да ги вдига, а по-късно измисля и още по-ефикасен подемник.

Катедралата е осветена от папа Евгений IV на 25-ти март 1436 г. (от първия ден на годината според Флорентинския календар), но фасадата остава недовършена. Днешната фасада на катедралата е строена през 19 век и е завършена през 1887 г.

„Санта Мария дел Фиоре“ е с форма на латински кръст, има 3 кораба, 2 странични трансепта и полукръгла апсида.

Интериор[редактиране | edit source]

В интериора на катедралата се откроява забележителен часовник, създаден през 1443 г., който работи и днес. Стрелките му обаче се движат обратно на посоката на днешните часовници. На стените на катедралата са изобразени английският кондотиер Джон Хокуд, италианският наемник Николо да Толентино и Данте с Божествената комедия. Поставени са бюстове на органиста Антонио Сквачалупи, на философа Марсилио Фичино и на Филипо Брунелески. В катедралата се намира и барелеф на Джото, който е погребан там.

Външни връзки[редактиране | edit source]