Страшен съд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за християнската концепция. За фреската вижте Страшният съд (Микеланджело Буонароти).

Страшният съд или денят на страшния съд е основна концепция в християнскатаи като цяло на Авраамическите религии есхатология. В Християнството се говори още и за Последните дни, Второто пришествие на Исус Христос и Божието царство, последното последвано от Страшния съд [1]. Според есхатологията и вярата е Последният съд на изкуплението, на който Господ ще въздаде справедливост между хората - праведниците ще бъдат възнаградени, а грешниците наказани. За първите е отреден рай, а за вторите ад. Денят на Страшния съд се свърза с края на света и историята в есхатологичен план[2], а в литературата и изкуството се изобразява като сцена на адски мъки за грешниците, особено непокаялите се. Сред известните творби с подобна тематика са Ходене на Богородица по мъките и Божествена комедия. Най-известната фреска на Страшния съд е тази на Микеланджело в Сикстинската капела. В България най-известните фрески на Страшния съд със Съдния ден са тези в Драгалевския (1476) и Рилския манастир (1835).[3]Съдбата на човечеството, в етичен план, след деня на Страшния съд е значима тема в художествената литература и фолклора, като най-известното произведение по темата е "Божествена комедия" на Данте Алигиери.

Християнската догматика въвежда три основополагащи постулата в есхатологичен план :

Страшният съд като религиозна категория влиза в древния Апостолски символ на вярата, а е въведен в догматиката като Верую на/от Първия вселенски събор в 325 г.

Християнски източници[редактиране | edit source]

Доктрината и иконографското описание на Денят на Страшния съд са извлечени от много пасажи с апокалиптично съдържание в Библията, основно това са Евангелие от Матея,Книга на Данаил, Откровение на Йоан, Книга на Исая.

В Матей 3:10-12:

"10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.

11 Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, Който идва след мен, е по-силен от мен и не съм достоен да се допра дори до сандалите Му. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.

12 Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън."

Дати, в които е бил очакван Страшния съд[редактиране | edit source]

Френският монах Радулф Глабер периодизирал историята в своите "Пет книги история" върху принципите на есхатологията и учението за края на света и за задгробния живот. Цялата си концепция, авторът свързал със заключението за края на света през 1000 г. въпреки че, поради грешка Рождество Христово било отнесено невярно през 525 г. от Дионисий Ниски през 753 г. от основаването на Рим, а не както е правилно в 750 г. или 4 г. пр.н.е. След като това не става, Глабер внася "корекция", в смисъл, че трябва да се брои не от Рождество Христово, а от Страстите Христови, т.е. гибелта на човечеството заради неговите грехове е трябвало да настъпи през 1033 г., когато отново не настъпва очаквания край на света. През 1666 г. най-известния юдейски месия и лъжепророк Шабатай Цви "предсказал" връщането на "божия народ" в Йерусалим и Обетованата земя, но когато "предсказанието му" достигнало до ушите на султана, месията под страх от възмездие се отрекъл от лъжеучението си като даже приел исляма, ставайки за смях пред целия свят.[4]

С настъпването на 2000 г. много съвременни последователи на Глабер също очакваха края на света със Съдния ден, или поне "компютърен Армагедон" на 1 януари, но той така не се и случва.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. [2]
  3. [3]
  4. Николов, Йордан. Увод в общата медиевистика, стр. 51. БАН, ISBN 954-430-232-8, 1994.
  5. [4]
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Страшный суд“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Вижте също[редактиране | edit source]