Ад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Aдът - детайл от стенопис от църквата Св.Никола, с. Радуил

Ад — в християнската традиция (за други религии виж по-долу) задгробен свят, антипод на рая; място, където изтърпяват вечното си наказание падналите ангели и душите на съгрешилите след смъртта. Според най-разпространените представи, адът е огромно подземно царство, подвластно на Сатаната/Дявола, в което бушува вечен огън и демони (дяволи, бесове) изтезават душите на грешниците, очакващи Страшния съд. Въпреки, че в Библията се казва, че Бог има власт и на Рая и на Ада. Днешният образ на ада има сравнително късен произход, въпреки че идеята за подземен свят, обитаван от душите на мъртвите, е присъща на повечето култури от предхристиянския период.

Според съвременното разбиране Ада е вечното наказание за лошите хора.

Формиране на представите за ада[редактиране | edit source]

Представите за ада (като противоположност на рая) се формират на базата на основното дуалистично световъзприятие, присъщо на митопоетичното мислене (добро/лошо, светлина/мрак, горе/долу и т. н.), съчетани с развитието на идеите за задгробния живот и (по-късно) евентуалното възмездие след смъртта.

Християнство[редактиране | edit source]

„Появата“ на ада[редактиране | edit source]

В каноничните текстове от Стария завет практически отсъстват мотиви, сързани с понятието за ад, както то се разбира по-късно. В тях се споменава думата „Шеол“, превеждана в по-късните преписи като „преизподня“, „гроб“ (Битие 37, 35; Книга на Йов 7, 9; Псалм 6, 6; Притчи Соломонови 30, 16 и др.). Думата и понятието се появяват в Новия завет, но в него адът е представен по-скоро като усещане, описван е по-скоро вътрешно (като изживяване), а не външно (като зрелище). В Евангелието от Матей споменаването на ада винаги завършва с думите: „Там ще има плач и скърцане със зъби“ (8, 12; 13, 24, 51; 25, 30). Пребиваването в ада не се възприема толкова като вечен живот, прекаран в болка и страдание, а като мъката на вечната смърт.

Огнената природа на ада[редактиране | edit source]

Представите за огнената природа на това място също се зараждат в Новия завет, като имат за основа старозаветни мотиви за божието наказание с огън. Например определението му като „Огнена пещ“ (Матей 13, 42), препраща към мотива за тримата отроци (Книга на Даниил 3, 19 и сл.). За наказание със серен огън („огън и жупел“) се говори още в текстовете от Кумран, а споменаването му в Новия завет (Евангелие от Йоан 20, 10; 21, 8) е препратка към наказанието, което старозаветния бог налага на грешните градове Содом и Гомор.

В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Това дава основание на мистикът от 7 в. Исак Сирийски да развие тезата, че всъщност няма някакъв специален адски огън, а това е божествения плам на Бога, възвисяващ достойните и мъчително изгарящ чуждите нему.

Адските мъки[редактиране | edit source]

Паралелно с тези идеи се развиват и детайлизират представите за адските мъки, на които са подложени грешниците. Тези мотиви получават разпространение в апокрифите и фолклора. Най-ранните апокрифи с подобно съдържание са от 2 в. („Откровение на Петър“, отчасти „Откровение на Павел“ (2 - 5 в.)). Адът вече се представя като един вид подземен божествен затвор, от който не можеш никога да излезеш и в който грешните души изтърпяват наказанията си, като видът на наказанието съответства на вида на престъплението (прегрешението). Така например клеветниците са обесени за езика, лъжесвидетелите са с пълни с огън усти, ленивците лежат в легла от огън, прелюбодейците и блудниците са измъчвани чрез змии преминаващи през телата им и т. н. Господар на това място всъщност не е Сатаната, тъй като самият той и целият ад ще бъдат хвърлени в огненото езеро в Деня на Страшния Съд, където е втората смърт на човека, която е вечна. Всъщност подчинените му дяволи (демони, бесове) са палачите, които измъчват грешниците в ада, но те също ще бъдат хвърлени в огненото езеро за вечни мъки.

Будизъм[редактиране | edit source]

В Будизмът названието на понятието еквивалентно на ада в Християнството е Нарака - съществената разлика е, че за разлика от Християнството съществата не са пращани в Нарака като резултат от божий съд или наказание, и второ, дължината на престоя им в Нарака не е вечен, въпреки, че обикновено е много дълъг.