Шеол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шеол

Шеол, в еврейската Библия, е място на тъмнината, към което отиват всички мъртви, и праведните, и неправедните, независимо от моралния избор, направен в живота, място на тишина и мрак, откъснати от живота и от Бога[1]. Жителите на Шеол са сенките, обекти без характер или сила[2]. Смята се, че при някои обстоятелства живите могат да се свържат с тях, но такива практики по принцип са забранени.

Докато еврейската Библия описва Шеол като постоянно място на мъртвите, в периода на втория храм се развива по-разнообразен набор от идеи. В някои текстове шеолът се счита за дом на праведните и нечестивите, разделени на отделни групи; в други се счита за място на наказание, предназначено само за нечестивите мъртви и е приравнено с Геена в Талмуда. Когато еврейските писания са преведени на гръцки език в древна Александрия около 200 г. пр. н. е., думата хадес (гръцкия подземен свят) заменя думата шеол. Това е отразено в Новия Завет, където Хадес е едновременно подземният свят на мъртвите и неговото олицетворяване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rainwater, Robert (1990). "Sheol". In Watson E. Mills (General Editor). Mercer Dictionary of the Bible. Mercer University Press. ISBN 978-0-86554-373-7.
  2. Longenecker, Richard N. (2003). "Cosmology". In Gowan, Donald E. The Westminster Theological Wordbook of the Bible. Westminster John Knox Press. ISBN 978-0-664-22394-6.