Кумрански ръкописи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фрагменти от свитъците от Мъртво море, съхранявани в експозицията на Археологическия музей в Аман

Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са епиграфското откритие на 20 век, определяно от мнозина за най-значимото в историята с оглед на сравнителното религиознание. Като епиграфско значение е съпоставимо с разчитането на Бехистунския надпис, а като културно-историческо с демитологизирането на Троянската война и Троя от Хайнрих Шлиман.

Откриване[редактиране | edit source]

Ръкописите под формата на манускрипти са на древноеврейски и арамейски език, като тяхното разкриване за света става през 1947 г. в Кумранските пещери намиращи се на около 300 метра над нивото на Мъртво море, т.е. под морското равнище. Арабски пастир търсейки загубена коза случайно се натъкнал на малка пещера в пустинята дълга 8 м, широка 2 м и висока 3 м., може би изкуствено създадена за целта от есеите. Арабският пастир открива 8 напълно запазени и запечатани делви, в които били поставени пергаментови свитъци с ръкописи. В следващите няколко години археолозите откриват 11 пещери, в които намират над 900 ръкописни пергамента.

Палеографският анализ в съчетание с радиовъглероден анализ датират създадените текстове в периода от 250 г. пр.н.е. до 68 г., когато най-вероятно под страх от унищожение от Десети Бурен легион /превзел Масада/ и в частност и на есейската общност в хода на Първата юдейско-римска война, членовете на юдейската есейска секта укрили, запечатали и запазили за бъдещето своите писания.

Литературата на кумранската есейска община тематично се поделят на три групи — библейски текстове /по това време Библията е съставлявала Тората (Мойсевия закон) и Пророците/, апокрифи и псевдоепиграфи.

Значение[редактиране | edit source]

Текстовете от свитъците предизвикват неимоверен дебат в света между историци и други учени ставайки център на внимание в продължение на пет десетилетия. Възниква и специализирана научна дисциплина във връзка с разчитането, тълкуването и представянето на текстовете, наречена кумранистика. Библиографията по темата е огромна и само през 20 век надхвърля 20 хиляди публикации посветени на темата.

Източници[редактиране | edit source]

  • Предисловие към "Ръкописите от Мъртво море" от Е. М. Лаперузас, българско издание "Одри", 2000 г., ISBN 954-9904-13-X

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]


Времеви показател на Кумранските ръкописи в историята на юдаизма