Лука Пачоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лука Пачоли
италиански математик
Портрет на Лука Пачиоли, приписван на Якопо де Барбери
Портрет на Лука Пачиоли, приписван на Якопо де Барбери

Роден
1445 г.
Починал
29 юни 1517 г. (72 г.)
Научна дейност
Област Математика
Лука Пачоли в Общомедия

Лука Пачиоли (Фра Лука ди Барго) (на италиански: Fra' Luca Bartolomeo de Pacioli) (1445 - 1514 или 1517) е италиански математик и францискански монах, работил с Леонардо да Винчи. Считан е за "бащата на счетоводството", заради въведения от него метод на двустранното счетоводство.

Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]

Лука Пачиоли е роден през 1445 г. в Борго а Санто Сиполкро, днес Сансепелкро в Тоскана, учи във Венеция и Рим и става францискански монах между 1470 и 1480 г. Прехранва се като пътуващ учител по математика, докато пише научните си съчинения. През 1497 г. се установява в Милано, където живее и работи с Леонардо да Винчи, като същевременно му дава уроци по математика. Двамата са принудени да напуснат Милано при завладяването му от френския крал Луи XII. Пачоли и да Винчи продължават да пътуват заедно. Пачоли се завръща в родния си град и умира от старост през 1514 или 1517.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Първата печатна илюстрация на ромбикубоктаедър, публикувана в „Божествена пропорция“
Илюстрация на Леонардо да Винчи от „Божествена пропорция“, показваща приложението на златното сечение към пропорциите на човешкото лице

Пачиоли публикува няколко свои научни трудове в областта на математиката.

Излага математическите познания от това време, наблягайки на алгебрата. Именно в този негов труд Лука Пачоли обощава познанията на търговците и става известен като „бащата на счетоводството”. В книгата се съдържа отделна глава "Трактат за сметките и записванията" (Particularis de Computis et Scripturis), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система, позната днес като двустранно счетоводство. Споменават се множество понятия, употребявани и до днес, като дебит, кредит, баланс, активи, капитал, задължения, оборотна ведомост и др, и се демонстрират счетоводни процеси като годишно приключване. Засягат се теми като етичните норми в счетоводната професия и изчисляване на себестойност.

  • „За силата на числата“ (De viribus quantitatis) (Ms. Università degli Studi di Bologna, 14961508)
  • „Божествената пропорция“ (De divina proportione) (Венеция, 1509).

Илюстрирана от Леонардо да Винчи, „Божествената пропорция“ обсъжда златното сечение, употребата на перспективата от някои италиански художници, стереометричните тела и др. Любопитна подробност е, че логото под формата на буквата „М” на художествения музей „Метрополитан” в Ню Йорк е заимствано от „Божествена пропорция“.

Цитат от „Божествена пропорция“[редактиране | редактиране на кода]

Древните са взели под внимание прецизната конструкция на човешкото тяло и са изработили всичките си творения, и най-вече свещените си храмове, спазвайки тези пропорции; така те открили двете най-важни фигури, без които никой строеж не е възможен – идеалния кръг, изначален за всички правилни стереометрични тела, и квадрата, с неговите четири равни страни. “ („Божествената пропорция“)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Bambach, Carmen. Leonardo, Left-Handed Draftsman and Writer. // New York: Metropolitan Museum of Art, 2003.
  • ((it)) Pacioli, Luca. De divina proportione (английски: On the Divine Proportion), Luca Paganinem de Paganinus de Brescia (Antonio Capella) 1509, Venice
  • ((en)) Taylor, Emmet, R. No Royal Road: Luca Pacioli and his Times (1942)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]