Бърно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бърно
Brno
Знаме
      
Герб
Лого
От горе надолу и от ляво надясно: Катедралата „Св. св. Петър и Павел“, замъкът Шпилберк, църквата „Св. Якуб“, замъкът Вевержи, фестивалът на фойерверките „Игнис Бруненсис“, Бърненският язовир, централният градски площад, парк „Лужанки“, Народният театър, летище „Туржани“, писта „Масарик“, Изложбеният център
От горе надолу и от ляво надясно: Катедралата „Св. св. Петър и Павел“, замъкът Шпилберк, църквата „Св. Якуб“, замъкът Вевержи, фестивалът на фойерверките „Игнис Бруненсис“, Бърненският язовир, централният градски площад, парк „Лужанки“, Народният театър, летище „Туржани“, писта „Масарик“, Изложбеният център
Страна Чехия
КрайЮжноморавски край
ОкръгБърно-град
Площ230,18 km²
Надм. височина237[1] m
Население381 346[2] души (2020)
КметМаркета Ванкова
Основаване1000 г.[3]
Първо споменаване1091 г.
Пощенски код60000 – 64000
Телефонен код(+ 420) 542
МПС кодB
Часова зонаUTC+1, UTC+2
Официален сайтwww.brno.cz
Бърно в Общомедия

Бърно (на чешки: Brno; на немски: Brünn; на латински: Bruna; на идиш: ברין‎, Брин) е град в Югоизточна Чехия, център на Южноморавски край. Градът е втори по големина в страната с население около 377 028 души (по данни от 2016 г.). Разположен е при сливането на реките Свитава и Свратка.

След разпадането на Чехословакия в Бърно са разположени Конституционният и Върховният съд, както и Висшата прокуратура на Чешката република.

История[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът Шпилберк

За първи път се споменава през 11 век като замък; има данни, че районът е обитаван от 5 в. Има важно отбранително значение чак до средата на 19 век. Замъкът крепост Шпилберк е известен през този период като затвор на Австро-Унгария до 1858 г.

От края на 12 век е център на съставно княжество (тогава е наричан Бржетиславски град); през 1243 г. получава права на кралски свободен град, а в края на 13 век става резиденция на моравските маркграфове. От 14 век тук на всеки 2 години се събират моравските областни сеймове. По време на въстанието на хуситите градът остава верен на краля. През 1454 г. по заповед на краля са изгонени всички евреи.

Като владение на Хабсбургите (1526 – 1918) под името Брюн, градът е икономически и културен център на Моравия, ежегодно се провеждат международни панаири. По време на Тридесетгодишната война, два пъти е обсаждан (през 1643 и 1645 г.) от шведски войски; не се поддава и на пруските войски (1742). През 1777 г. става център на епископства.

Преживява бързо развитие на промишлеността през 19 век, сдобива се (1899 г.) със свой университет (Технологически университет). През 1918 г. влиза в състава на Чехословакия. Претърпява силни разрушения през Втората световна война. След 1945 г. мнозинството немци (около 1/3 от населението) са изгонени.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Бърно с катедралата „Св. Петър и Павел“
Вътрешен двор на замъка Шпилберк

Бърно се дели на 29 района:

  1. Бохунице[4] (Bohunice)
  2. Босонохи[5] (Bosonohy)
  3. Бистрец[6] (Bystrc)
  4. Черновице[7] (Černovice)
  5. Хърлице[8] (Chrlice)
  6. Ивановице[9] (Ivanovice)
  7. Йехнице[10] (Jehnice)
  8. Их[11] (Комаров(Komárov), Долни Хершпице (Dolní Heršpice), Хорни Хершпице (Horní Heršpice), Пржизрженице (Přízřenice), Търнита (Trnitá) (част))
  9. Юндров[12] (Юндров (Jundrov) (част), Писарки (Pisárky) (част))
  10. Книнички[13] (Kníničky)
  11. Кохоутовице[14] (Кохотовице (Kohoutovice), Писарки(Pisárky) (част), Юндров(Jundrov) (част))
  12. Комин[15] (Komín)
  13. Кралово поле[16] (Черна Поле (Černá Pole) (част), Кралово Поле (Královo Pole), Понава(Ponava), Садова (Sadová)))
  14. Лишен[17] (Líšeň)
  15. Маломнержице а Обържани[18] (Маломержице (Maloměřice) (част), Обържани (Obřany)) (Maloměřice a Obřany)
  16. Медланки[19] (Medlánky)
  17. Нови Лисковец[20] (Nový Lískovec)
  18. Оржешин[21] (Ořešín)
  19. Ржечковице а Мокра хора[22] (Мокра Хора (Mokrá Hora), Ржечковице (Řečkovice)) (Řečkovice a Mokrá Hora)
  20. Бърно Север[23] (Черна Поле (Černá Pole) (част), Хусовице (Husovice), Лесна (Lesná), Собиешице (Soběšice), Забърдовице (Zábrdovice) (част))
  21. Слатина[24] (Slatina)
  22. Стари Лисковец[25] (Starý Lískovec)
  23. Бърно Стржед[26] (Център, Писарки (Pisárky) (част), Старо Бърно, Странице (Stránice), Щиржице (Štýřice), Вевержи (Veveří), Търнита (Trnitá) (част), Забърдовице (Zábrdovice) (част))
  24. Туржани[27] (Бърненске Ивановице (Brněnské Ivanovice), Дворска (Dvorska), Холаски (Holásky), Туржани) (Tuřany)
  25. Утехов[28] Útěchov
  26. Винохради[29] (Жиденице (Židenice) (част), Маломержице (Maloměřice) (част) (Vinohrady)
  27. Жабовржески[30] (Žabovřesky)
  28. Жебетин[31] (Žebětín)
  29. Жиденице[32] (Забърдовице (Zábrdovice) (част), Жиденице (Židenice) (част))

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Главната железопътна гара

Днес Бърно е един от главните икономически центрове на Чехия. Най-важният отрасъл е тежкото машиностроене. Развити са химическата и полиграфическата промишленост, производството на стругове, турбини, селскостопански машини, електротехнически изделия и точни прибори. Има предприятия на текстилната, хранителната, циментовата промишленост, дървообработка и производство на мебели.

В града се провеждат международни панаири: промишлен (от 1926 г. с изложбена площ над 500 хил. кв. м), туристически, финансов и др. Бърно е крупен железопътен възел (първият влак пристига през 1839 г.).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Българи[редактиране | редактиране на кода]

Според данни на ДАБЧ към 17 ноември 2016 г. в Бърно има 4 организации на българите – 1 дружество, 1 училище, 2 фолклорни състава.[33]

Дружества[редактиране | редактиране на кода]
Адрес Дата на
основаване
Дата на
закриване
Уебсайт
или блог
Българското културно-просветно сдружение в Бърно[33] ? 2002 г.;
преди 22 години
 (2002)
Училища[редактиране | редактиране на кода]
Адрес Дата на
основаване
Дата на
закриване
Уебсайт
или блог
Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“[34] Nejedlého 5, 63800 Brno 2015 г.;
преди 9 години
 (2015)
bgschoolbrno.weebly.com
Фолклорни състави[редактиране | редактиране на кода]
Адрес Дата на
основаване
Дата на
закриване
Уебсайт
или блог
Танцов състав „Китка“ към Българско културно-просветно сдружение в Бърно[33] ? 2001 г.;
преди 23 години
 (2001)
Танцов състав „Пирин“ към Сдружение „Пирин“[33] ? 2001 г.;
преди 23 години
 (2001)
pirin.cz

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музей в центъра на града

В Бърно се намират редица центрове на науката и културата:

  • Филиал на Чешката академия на науките,
  • Университет „Томаш Масарик“,
  • Академия на музикалните изкуства „Леош Яначек“,
  • Моравска художествена галерия,
  • музеи: градски, художествено-промишлен, национален технически и др.

Главните архитектурни паметници са в историческата централна част на града:

Катедрала „Св. св. Петър и Павел“
  • готическа катедрала „Св. св. Петър и Павел“ (13 – 20 в.),
  • църкви „Св. Якуб“ (13 – 16 в.), „Св. Томаш“ (14 – 17 в.), „Св. Ян“ (14 – 18 в.)
  • готически стара (14 – 16 в.) и нова (16 – 17 в.) сгради на градската управа.
  • многобройни сгради в стил ренесанс и барок (театър, 15 в.; Капуцински манастир, 17 в., с гробове на чешки аристократи).

Други:

  • Вевержи – на брега на Бърненското водохранилище, на 13 km от центъра на града.

Към забележителните архитектурни съоръжения от 20 в. се отнасят сградите на Операта, Международния промишлен панаир, вила „Тугендхат“ (1929 – 1930). В августинския манастир в Бърно провежда своите опити Грегор Мендел. Недалеч се намира град Славков край Бърно, в чиито околности през 1805 г. се състои знаменитото сражение при Аустерлиц.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Бейзболен мач между бърненските отбори „Техника“ и „Хроши“, 1 април 2017 г.

Градът има дълга история в моторните състезания, първото от които датира още от 1904 г. Недалеч от града се намира пистата за моторни спортове „Масарик“, на която се провеждат състезания от MotoGP, FIA GT, WTCC и Formula 2. Всеки юни се провеждат международни състезания с фойерверки, наречени „Игнис Бруненсис“ (Ignis Brunensis). Сред най-популярните спортове в града са хокей на лед, футбол, флорбол, тенис на корт. Няколко от спортните клубове на града играят във висшите лиги на Чехия по съответния спорт. Например, футболният отбор „Збройовка“, хокейният тим „Комета“, хандбалният KP „Бърно“, мъжкият и женският баскетболни отбори, четирите бейзболни отбора (AVG „Драчи“, „Хроши“, ВСК „Техника“ и МЗЛУ „Експрес“), отборът по американски футбол „Алигаторите“, двата отбора по ръгби (РК „Дракон“ и РК „Бистрец“), отборът по крикет и др. В район Медланки има авиоклуб за въздушни спортове, Добре развит е масовия спорт – тенис на корт, плуване, колоездене, бягане, пързаляне и др.

От 9 до 17 юни 2017 г. в Бърно се провежда Европейското първенство по минифутбол.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бърно
Починали в Бърно
Други хора, свързани с Бърно

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бърно е побратимен град или партньор с:[35]

Консулства[45][редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Where in the world is Brno? – Statutory city of Brno // The Statutory city of Brno. Архивиран от оригинала на 2011-05-23. Посетен на 6 септември 2011. (на чешки)
  2. Český statistický úřad: Počet obyvatel v obcích k 1.1.2016
  3. History of the City of Brno – Statutory city of Brno // The Statutory city of Brno. Архивиран от оригинала на 2011-09-28. Посетен на 6 септември 2011. (на чешки)
  4. Brno-Bohunice
  5. Bosonohy
  6. Bystrc
  7. Černovice
  8. Chrlice
  9. Ivanovice
  10. Jehnice
  11. Bno Jih
  12. Jundrov
  13. Kníničky
  14. Kohoutovice
  15. Komin
  16. Kralovo Pole
  17. Líšeň
  18. Malomerice Obrany, архив на оригинала от 7 февруари 2016, https://web.archive.org/web/20160207152150/http://malomerice.cz/index.php/index.html, посетен на 2021-02-13 
  19. Brno Medlánky, архив на оригинала от 11 април 2015, https://web.archive.org/web/20150411234758/http://brno-medlanky.eu/, посетен на 2021-02-13 
  20. Nový Lískovec
  21. Brno Ořešín
  22. Řečkovice a Mokrá Hora
  23. Brno Sever
  24. Brno Slatina
  25. Brno Starý Lískovec
  26. Brno Střed, архив на оригинала от 29 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150629181251/http://www.stred.brno.cz/, посетен на 2021-02-13 
  27. Brno Tuřany
  28. Útěchov
  29. Brno Vinohrady
  30. Žabovřesky
  31. Žebětín
  32. Zidenice
  33. а б в г Организации на българите в Чехия според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 17 ноември 2016.
  34. „Българско неделно училище отвори врати в Бърно“ // bgklub.cz. Посетен на 14 октомври 2016.
  35. www.brno.cz, архив на оригинала от 6 февруари 2007, https://web.archive.org/web/20070206203705/http://www.brno.cz/index.php?lan=en&nav01=2222&nav02=1249&nav03=1272, посетен на 2008-04-16 
  36. Города-побратимы, сайт на град Воронеж.
  37. Twin cities
  38. Partnerstadt Brno (Brünn) Архив на оригинала от 2016-03-15 в Wayback Machine., сайт на град Лайпциг.
  39. International Relations, сайт на Лийдс.
  40. Побратимени градове, сайт на община Пловдив.
  41. Miasta partnerskie, сайт на община Познан.
  42. Städtepartnerschaften Архив на оригинала от 2010-12-18 в Wayback Machine., сайт на Санкт Пьолтен.
  43. Міста-партнери, сайт на Харков.
  44. Städtepartnerschaften Архив на оригинала от 2019-04-06 в Wayback Machine., сайт на град Щутгарт.
  45. Списък на консулствата в Бърно, сайт на Бърно.
  46. Официална страница на консулството на Русия в Бърно // Архивиран от оригинала на 2008-05-16. Посетен на 2008-05-14.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]