Бърно

Град

Бърно
на чешки: Brno

Флаг	Герб

Държава	Чехия
Край	Южноморавски
Координати	49°11′43″ с. ш. 16°36′30″ и. д. / 49.195278° с. ш. 16.608333° и. д. Координати: 49°11′43″ с. ш. 16°36′30″ и. д. / 49.195278° с. ш. 16.608333° и. д. 49.195278, 16.608333
Град от	1243
Надморска височина	190-479 m
Население	378 965 души (2012)
Часова зона	UTC+1, през лятото UTC+2
Пощенски код	602 00
Автомобилен код	B

Бърно

Бърно в Общомедия

Бърно с катедралата „Св. Петър и Павел“

Замъкът Шпилберк

Вътрешен двор на замъка Шпилберк

Бърно (на чешки Brno) е град в Югоизточна Чехия, център на Южноморавски край. Градът е втори по големина в страната с население около 367 396 души (2005). Разположен е при сливането на реките Свитава и Свратка.

Конституционалният и Върховният съд, както и Висшата прокуратура на Чешката република са разположени в Бърно след разпадането на Чехословакия.

Съдържание

1 История
2 Административно деление
3 Икономика
4 Забележителности
5 Спорт
6 Известни личности
7 Международни отношения
- 7.1 Побратимени градове
- 7.2 Консулства^[40]
8 Външни препратки
9 Бележки

История [редактиране]

За първи път се споменава през 11 в. като замък; има данни, че районът е обитаван от 5 в. Има важно отбранително значение чак до средата на 19 в. Крепостта Шпилберк е известна през този период като затвор на Австро-Унгария до 1858 г.

От края на 12 в. е център на съставно княжество (тогава е наричан Бържетиславски град); през 1243 получава права на кралски свободен град, а в края на 13 в. става резиденция на моравските маркграфове. От 14 в. тук, на всеки 2 години, се събират моравските областни сеймове. По време на въстанието на хусистите, градът остава верен на краля. През 1454 г. по заповед на краля са изгонени всички евреи.

Като владение на Хабсбургите (1526-1918) под името Брюн(на немски: Brünn) градът е икономически и културен център на Моравия, ежегодно се провеждат международни панаири. По време на Тридесетгодишната война 2 пъти е обсаждан (през 1643 и 1645) от шведски войски; не се поддава и на пруските войски (1742). През 1777 става център на епископства.

Преживява бързо развитие на промишлеността през 19 в., сдобива се (1899) със свой университет (Технологически университет). През 1918 влиза в състава на Чехословакия. Претърпява силни разрушения през Втората световна война. След 1945 мнозинството немци (около 1/3 от населението) са изгонени.

Административно деление [редактиране]

Бърно се дели на 29 района:

Бохунице ^[1] (Bohunice)
Босонохи ^[2] (Bosonohy)
Бистърц ^[3] (Bystrc)
Черновице ^[4] (Černovice)
Хърлице ^[5] (Chrlice)
Ивановице ^[6] (Ivanovice)
Йехнице ^[7] (Jehnice)
Их ^[8] (Комаров(Komárov), Долни Хершпице(Dolní Heršpice), Хорни Хершпице(Horní Heršpice), Пржизрженице(Přízřenice), Търнита(Trnitá) (част))
Юндров(Jundrov) ^[9] (Юндров(Jundrov) (част), Писарки(Pisárky) (част))
Книнички ^[10] (Kníničky)
Кохоутовице ^[11] (Кохотовице (Kohoutovice), Писарки(Pisárky) (част), Юндров(Jundrov) (част))
Комин ^[12] (Komín)
Кралово Поле ^[13] (Черна Поле(Černá Pole) (част), Кралово Поле(Královo Pole), Понава(Ponava), Садова(Sadová)))
Лишен ^[14] (Líšeň)
Маломнержице а Обържани ^[15] (Маломержице(Maloměřice) (част), Обржани(Obřany)) (Maloměřice a Obřany)
Медланки ^[16] (Medlánky)
Нови Лисковец ^[17] (Nový Lískovec)
Оржешин ^[18] (Ořešín)
Ржечковице а Мокра Хора ^[19] (Мокра Хора(Mokrá Hora), Ржечковице (Řečkovice)) (Řečkovice a Mokrá Hora)
Бърно Север ^[20] (Черна Поле(Černá Pole) (част), Хусловице(Husovice), Лесна(Lesná), Собиешице(Soběšice), Забърдовице(Zábrdovice) (част))
Слатина ^[21] (Slatina)
Стари Лисковец ^[22] (Starý Lískovec)
Бърно Стржед ^[23] (Център, Писарки(Pisárky) (част), Старо Бърно, Странице(Stránice), Щиржице(Štýřice), Вевержи(Veveří), Търнита(Trnitá) (част), Забърдовице(Zábrdovice) (част))
Туржани ^[24] (Бърниенске Ивановице(Brněnské Ivanovice), Дворска(Dvorska), Холаски(Holásky), Туржани ) (Tuřany)
Утехов ^[25] Útěchov
Винохради ^[26] (Жиденице(Židenice) (част), Маломержице(Maloměřice) (част) (Vinohrady)
Жабовржески ^[27] (Žabovřesky)
Жебетин ^[28] (Žebětín)
Жиденице ^[29] (Забърдовице(Zábrdovice) (част), Жиденице(Židenice) (част))

Икономика [редактиране]

Главната железопътна гара

Днес Бърно е един от главните икономически центрове на Чехия. Най-важният отрасъл е тежкото машиностроене. Развити са химическата и полиграфическата промишленост, производството на стругове, турбини, селско-стопански машини, електро-технически изделия и точни прибори. Има предприятия на текстилната, хранителната, циментовата промишленост, дървообработка и производство на мебели.

В града се провеждат международни панаири: промишлен (от 1926 с изложбена площ над 500 хил. кв. м), туристически, финансов и др. Бърно е крупен железопътен възел (първият влак пристига през 1839).

Забележителности [редактиране]

Катедрала „Св. св. Петър и Павел“

Музей в центъра на града

В Бърно се намират редица центрове на науката и културата:

Филиал на Чешката академия на науките,
Университет „Томаш Масарик“,
Академия на музикалните изкуства „Леош Яначек“,
Моравска художествена галерия,
музеи: градски, художествено-промишлен, национален технически и др.

Главните архитектурни паметници са в историческата централна част на града:

готическа катедрала „Св. св. Петър и Павел“ (13-20 в.),
църкви „Св. Якуб“ (13-16 в.), „Св. Томаш“ (14-17 в.), „Св. Ян“ (14—18 в.)
готически стара (14-16 в.) и нова (16-17 в.) сгради на градската управа.
многобройни сгради в стил ренесанс и барок (театър, 15 в.; Капуцински манастир, 17 в., с гробове на чешки аристократи).

Към забележителните архитектурни съоръжения от 20 в. се отнасят сградите на Операта, Международния промишлен панаир, вила „Тугендхат“ (1929-1930). В августинския манастир в Бърно провежда своите опити Грегор Мендел. Недалеч се намира град Славков край Бърно, в чиито околности се е състояло знаменитото сражение при Аустерлиц.

Спорт [редактиране]

Градът има дълга история в моторните състезания, първото от които датира още от 1904 г. Всеки юни се провеждат международни състезания с фойерверки, наречени „Игнис Бруненсис“ (Ignis Brunensis).