Василий Кандински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Кандински
Vassily-Kandinsky.jpeg
Кандински ок. 1913 или по-рано
Роден 16 декември 1866
Москва, Русия
Починал 13 декември 1944 (на 78)
Ньой сюр Сен, Франция
Националност руснак
Стил експресионизъм, абстрактно изкуство
Василий Кандински в Общомедия

Василий Кандински (на руски: Василий Кандинский) е руски художник и теоретик на изкуството, работил главно в Германия и Франция. Кандински е експресионист и се самопровъзгласява за създателя на първата абстрактна картина, въпреки съмнения, че я е датирал умишлено с по-ранна дата.[1][2]

Първите му абстрактни творби са акварели [2]. Преминава през три етапа на своето творчество: [3][4]

  • I - Импресия. Пряко впечатление от външната природа.
  • II - Импровизация. Спонтанен несъзнателен израз на вътрешните процеси. Поставя началото на абстрактния експресионизъм.
  • III - Работи композиции. Образувани от вътрешното състояние на духа. Те са педантично изработени след дълъг процес на скици, ескизи и композиционни решения.

Василий твори и живее първоначално в Мюнхен и после в Русия, но поради условията на руския комунизъм - цензурата на тоталитарния режим - е принуден да емигрира. Първо поема преподавателска дейност в Баухаус в Германия, като след закриването на школата от националсоциалистите избягва в Париж.

Живот[редактиране | edit source]

Детство и образование[редактиране | edit source]

Василий Кандински е роден в заможно московско семейство, търгуващо с чай. Фамилията впоследствие се мести в Одеса. Бащата, Василий Кандински- старши, е от Източен Сибир, а майката, Лидия Тичеева, е московчанка. Родителите му се разделят по време на детството му и Василий младши израства почти без баща и е отгледан предимно от леля си Елизабета Тичеева. [5] След матурирането започва да следва право, икономика и етнология в университета Ломоносов през 1886 година. По време на следването си рисува и посещава изложби.[6] 1892 става асистент към Юридическия факултет на Московския университет и се жени за братовчедка си Анна Чимиакин.

Отказва работа в университета в Тарту, Естония през 1896. Вместо това избира рисуването и се мести в Мюнхен, където между 1897 и 1899 следва в частната школа по рисуване на Антон Ажбе, а от 1890 в Художествената академия в Мюнхен при Франц фон Щук.[7]

Габриеле Мюнтер, 1900

Основаване на "Фаланга" и среща с Габриеле Мюнтер[редактиране | edit source]

1901 г. Кандински е сред основателите на художествената група "Фаланга" и принадлежащото към нея училище по рисуване. Отзивът е толкова скромен, че групата бива разпусната още през 1904 година. По време на преподавателската си дейност в този период се запознава с Габриеле Мюнтер, с която стават житейски партньори, въпреки че художникът е вече женен в Русия. 1902 за пръв път излага в Берлинския Сецесион. 1903 до 1904 предприема пътешествия в Италия, Нидерландия и Северна Африка, освен това посещава и Русия. От 1904 година е представен на Есенния Салон в Париж (на френски: Société Nationale des Beaux-Arts и в Salon d'Automne). 1906 до 1907 живее в Севре край Париж. Мюнтер разказва за общия им престой там: "Докато бяхме с Кандински 1906-7 в Севре, той не се поинтересува нито за Матис, нито за Пикасо, нито за който и да било друг известен художник."[8] След завръщането си в Мюнхен през 1908 двамата още същата пролет заминават за Южен Тирол, където продължават да рисуват в стила на късния импресионизъм.

Мурнау и Новата Асоциация на Художниците Мюнхен[редактиране | edit source]

Мурнау ам Щафелзее се оказва важна стъпка в художественото развитие на Кандински.Там се стига до сътрудничество с Маране фон Верефкин и Алексей фон Явленски, които повлияват стила и техниката му на рисуване.[9] Мюнтер и Кандински правят голяма крачка нарпред в творчеството си като са инспирирани не просто да пресъздават природата, а вместо това да се абстрахират от видимото и да му придадат екстракт.[10] [11] За кратко време Кандински и Мюнтер се превръщат в експресионистични художници. В този период Кандински се запознава с Рудолф Щайнер, чиято теософия и след това антропософия оказват влияние върху по-нататъшното му творчество.[12]

Къщата на Габриеле Мюнтер в Мурнау

Възможно е след първия съвместен престой в Мурнау отношението между двете двойки да се е влошило известно време. За това говори фактът, че по Коледа 1908 Верефкин, Явленски, Адолф Ербсльо и Оскар Витенщайн сами провъзгласяват идеята за Нова Асоциация на Художниците Мюнхен (НАХМ, на немски: Neue Künstlervereinigung München). [13] [14] Мюнтер и Кандински първоначално не са били включени в проекта. Това продължава да ядосва Кандински години наред, [15]което донякъде обяснява колебанието му да поеме управлението на НАХМ през 1909. Поради разномислие с художника Чарлс Йохан Палмие Кандински въвежда т.нар. правило на четирите квадратни метра, означаващо, че всеки член на групата има правото да изложи по две картини не по-големи от 2 по 2 метра без намесата на жури.[16] Самият той съзнателно нарушава това правило през 1911 година. Клубът е вписан в регистъра на град Мюнхен на 10-ти май 1909 година. Неговата цел е да организира изложби в Германия и чужбина. В този период Кандински се развива като абстрактен художник.

Синият Ездач[редактиране | edit source]

През януари 1911 Кандински се отказва от председателството в НАХМ, след като бива критикуван заради все по-абстрактните му произведения и притискан да рисува "по-разбираемо". Първоначално остава обаче член на Клуба. [17] Юни месец същата година крои планове за собствени изяви извън НАХМ - "Арт Алманах", който първоначално мисли да кръсти Веригата (на немски: Die Kette).[18] Привлича Франц Марк като съучастник, като му предлага обща редакция на книгата "Синият Ездач" (на немски: Der Blaue Reiter).

През лятото Кандински и Марк решават да се отцепят от НАХМ и подготвят тайно собствена изложба по времето на зимната изложба на Клуба.[19] Кандински рисува легендарното пано със значимото заглавие "Страшният съд/Композиция V" (на немски: Das Jüngste Gericht/Komposition V), което с над пет квадратни метра нарушава поставеното от самия него ограничение в размера. [20] На 2-ри декември представя картината на журито, което, разбира се, не я приема. Симулирайки протест [21], Кандински и Марк напускат НАХМ, последвани от Мюнтер и Алфред Кубин. След повече от 20 години самият Кандински за пръв път проговаря за плана им с Марк, казвайки, че са очаквали случилото се и са били подготвили алтернативна изложба предварително.[22]

През 1938 година Кандински си спомня за времето на напускането му и основаването на Синият Ездач в писмо до Галка Шайер, немско-американска художничка и галеристка:

Пиша Ви на листата на НАХМ, където бях председател две-три години. Заглавката е мое дело. Дейността ми приключи с гръм и трясък, която доведе до основаването на Синият Ездач. Бяха времена! НАХМ беше основана 1908 година, аз напуснах 1911. Веднага след това организирах с помощта на Франц Марк изложба на редакцията на Синият Ездач при Танхаузер. Нашите зали се намираха близо до тези на изложбата на НАХМ. Беше сензация. Тъй като предвиждах този "гръм и трясък" ,бях подготвил доста изложбен материал за СЕ. Така двете изложби се състояха едновременно. На масите на галерия Танхаузер лежаха първите екземпляри на "Духовното в изкуството". "Отмъщението беше сладко"![23]
флакон "Кандински"

На 18-ти декември 1911 е открита първата изложба на редакцията Синият Ездач в галерия Танхаузер, Мюнхен.[24] Паралелно с изложбата й е издадена и представена книгата на Кандински "Относно духовното в изкуството, особено в рисуването" (на немски: Über das Geistige in der Kunst, insbesondere in der Malerei).[25] Става дума за публикация, силно напомняща на книгата, озаглавена "Основни проблеми в рисуването. Книга за художници и преподаватели" (на немски: Grundprobleme der Malerei. Ein Buch für Künstler und Lernende, написана от Рудолф Чапек, ученик на Верефкин и Явленски. Въпреки че знаел за книгата, и двете писмени произведения се припокриват, в големи степени Кандински не я цитира.[26][27] Половин година по-късно, през май месец на 1912 година излиза алманахът "Синият Ездач".[28] Планираните последователни книги не се публикуват за сметка на това през 1914 излиза второ издание с нов предговор от Франц Марк.[29] Събраните мисли в тази книга са с основно значение за по-нататъшното развитие на абстрактното изкуство.

1912 Кандински прави дизайна на флакон за най-старата фабрика за парфюми в света Йохан Мария Фарина в Кьолн.

Завръщане в Русия[редактиране | edit source]

ул. Бурденко №8 в Москва Сградата в която живее Кандински между 1915–1921 г.

Една година след началото на Втората световна война Кандински излага своята творба "Импровизация №27" на "Арсеналската изложба" (на английски: Armory Show) в Ню Йорк и на "Първият немски есенен салон" (на немски: Erster Deutscher Herbstsalon) в Берлин. От 1914 година не може да пребивава в Германия и избягва с Габриеле Мюнтер на 3-ти август в Швейцария. Оттам продължава сам през Цюрих за Русия, където ноември месец на същата година се устройва в Москва. [30]

Кандински получава различни професоратури и основава собствена "Академия на художествените науки" (на руски: Академия художественных наук)[31] На 11-ти февруари 1917 се жени за втората си жена Нина Андреевска, след като още 1911 се е развел с първата си жена и е скъсал с Габриеле Мюнтер при последната им среща в в Стокхолм през 1916 година.

През януари 1918 година Кандински става член на "Отдела по изобразителни изкуства" в просветния комисариат на СССР "Наркомпрос" (на руски: Народный комиссариат просвещения). Най-висшата си функционерска позиция заема през 1920 година като ръководител на Института по художествена култура (на руски: Институт Художественной Культуры) в Москва, където се среща с водещите художници на руския авангард като Малевич[[|]], Татлин и Родченко. [32] След Руската революция (1917) загубва наследеното от чичо му богатство. 1920 година почива тригодишният му син Всеволод.

Кандински все по-трудно се примирява с обстановката в новооснования Съветски съюз - най-вече с орязването на свободата на изкуството.[33] Заедно с жена си се изселва през Рига в Берлин в декември 1921 и от юни 1922 година приема съвета на Валтер Гропиус и започва с преподавателска дейност в работилницата по стенно рисуване във Ваймарската школа Баухаус.[34] Отпътуването му от Съветския съюз е легално и Кандински взима със себе си 12 картини. Останалата част от творчеството му се запазва в хранилищата на Московския музей. [35][36]

Учител в Баухаус[редактиране | edit source]

Къщата на Паул Клее и Василий Кандински в Баухаус.

До закриването на Баухаус през 1933 година от националсоциалистите Кандински преподава във Ваймар, Десау и Берлин, където се запознава с руския конструктивизъм. По това време геометричните фигури окончателно придобиват превес в изкуството му. В Десау заедно с Паул Клее обитава една от т.нар. "къщи на майсторите" на Баухауса. 1924 година основава с Лионел Файнингер, Паул Клее и Алексей Явленски художествената група "Синята четворка" (на немски: Die Blaue Vier). 1926 излиза теоритичната му писмена творба "Точка и линия към плоскост" (на немски: Punkt und Linie zu Fläche).[37] 1928 става немски гражданин. 1929 излага за пръв път самостоятелно акварели и рисунки в галерията Зак в Париж.

През 1930 година се среща със Соломон Р. Гугенхайм в Десау. Срещата е инициирана от Хила фон Ребай, която успява да убеди заможния Гугенхайм да състави колекция от абстрактно, съвременно изкуство. Гугенхайм купува първоначално само няколко картини, но последователно събира над 150 творби на Кандински. Днес това е най-богата колекция на този художник и е част от музея Гугенхайм в Ню Йорк.[38]

Ново начало във Франция[редактиране | edit source]

След окончателното закриване на Баухаус семейство Кандински се мести в Париж. [39] Там се оказва относително изолиран поради обстоятелството, че абстрактното и най-вече геометричното изкуство не са на почит. Вместо това импресионизмът и кубизмът са популярните течения на времето. Живее и работи в малък апартамент, където преустройва хола в ателие. В творчеството му се появяват биоморфични, не-геометрични форми с меки контури. Форми, напомнящи микроорганизми, но винаги изобразяващи вътрешния живот на художника. Използва необикновени цветови композиции, имитиращи славянското народно творчество. Също така примесва пясък в боите си, за да придаде грапавост на цветовете.[40].

Този период се откроява чрез синтеза на дотогавашното му творчество. През 1936 и 1939 рисува последните си две големи композиции. Огромни, добре обмислени пана, каквито не е рисувал от години. "Композиция IX" е картина със силно контрастиращи диагонали, чийто основен мотив напомня ембрион в утробата на майка си. [41][42]. Малките цветни квадрати и ленти в "Композиция X" изпъкват на черния фон като звезди, докато енигматични, пастелени йероглифи покриват кафявата маса, която като че ли плува в горния, ляв ъгъл на платното.[43].

Василий Кандински продължава да рисува до юли месец на 1944 година и умира няколко месеца по-късно на 13-ти декември в Ньой сюр Сен. [44]

Посмъртна известност[редактиране | edit source]

27 години по-младата Нина Кандински надживява мъжа си с 36 години. Заема се със задачата да управлява наследството му. Благодарение на нея останалите картини се озовават в големите, световноизвестни музеи. Една такава акция е даряването на 30 картини и акварели на парижкия Център „Жорж Помпиду“. Също така основава художествената награда "Кандински" в 1946. През септември 1980 година умира в Гщаад в Швейцария вследствие на обир в дома ѝ. [45]

Столове "Василий"

Музей Гугенхайм в Ню Йорк е притежател на най-голямата колекция творби на Кандински, мнозинството от които са включени в колекцията "Хила Ребай" и редовно се излагат в сградата проектирана от Франк Лойд Райт. [46]

От 2007 в Русия се дава годишно награда "Кандински" за руско съвременно изкуство. Общият награден фонд за годините 2007-2011 е 50 000 евро годишно, което прави приза най-голямата неправителствена награда за изкуство в Русия.[47]

През 1924/25 година архитектът и дизайнер Марсел Бройер изготвя прототип на стол в школата Баухус, Десау. Столът е в минималистичен стил с плат или кожа, опъната върху скеле от тръби. [48] Инспириран от велосипедното производство, [49] първият прототип попада в къщата на близкия приятел на Бройер - Кандински. През 1962 италианската фирма Гавини почва отново да произвежда този модел под името тип B3/Wassily. Така този тип стол придобива името на Кандински. [50]

Теория на цветовете[редактиране | edit source]

Кандински притежава изявен усет към цветовете и формите. Той им приписва смислени асоциации и ги подрежда в противоположни двойки:

  • синьо (студ, небе, метафизичност, безкрайност, спокойствие, концентричност) срещу жълто (топлина, земя, агресивност, ексцентричност)
  • черно (тъмнина, безнадежност) срещу бяло (светлина, възможност)
  • червено (живот, възбуда, сила) срещу зелено (спокойствие, неподвижност)
  • оражево (иритация, движение) срещу виолетово (охладено червено)[51]
Точката е първоначалният елемент на празната площ. Хоризонталата е студена, носеща основа, тиха и черна. Вертикалата е ативна, топла, бяла. Свободните прави са подвижни, сини и жълти. Самата площ е горе лека, а долу- тежка, вляво като "далечна",а вдясно-като "дом".[52]

Освен това Кандински се опитва да свърже някои цветове към определени форми, като например синият цвят с кръг, червеният с квадрат и жълтия с триъгълник.[53]

Кандински и японизмът[редактиране | edit source]

Въпреки че Кандински никога не се изказва публично на тема японско изкуство, в наследството му се намират многобройни японски дърворезби, доказващи, че се е занимавал с източноазиатско изкуство. [54] Част от намерените обекти са три шаблони за бои (катагами) от 19-ти век и печатни изделия на Катсушика Хокусай, Утагава Хирошиге и Утагава Кунийоши.[55] Този негов интерес би обяснил японското влияние в изкуството му, примерно появата на "японски мотиви като ята и облачни формации" в средновековни или руски сцени.[54]

Групата художници "Синият Ездач" като цяло се интересува от японизма. Това е известно от кореспонденцията на Кандински с Марк. От нея е известно, че последният е поръчвал източноазиатски талкови печати с монограмата му на японски. [56]

Картини[редактиране | edit source]

Непълен списък.

  • 1903: Габриела Мюнтер, рисувайки в Калмюнц, Градска галерия, Мюнхен
  • 1909: Гробище и енорийско жилище в Кохел, Градска галерия, Мюнхен
  • 1909: Мурнау - изглед с влак и замък, Градска галерия, Мюнхен
  • 1909: Мурнау с дъга
  • 1909: Грьонгасе в Мурнау, Градска галерия, Мюнхен
  • 1910: Мурнау - хълмист пейзаж с църква, Градска галерия, Мюнхен
  • 1910: Акварел без заглавие, често назоваван ката първата абстрактна картина; вероятно 1913 (оспорвано), Национален музей на модерното изкуство, Център „Жорж Помпиду“, Париж
  • 1910: Импровизация 9, Държавна галерия, Щутгарт
  • 1911: Романтична страст, Градска галерия, Мюнхен
  • 1911: Страшният съд/Композиция V, частна собственост
  • 1913: Пейзаж с църква, Музей "Фолкванг", Есен
  • 1913: Импровизация потоп
  • 1919: Сивият танц, Лувър, Париж
  • 1921: Червено петно II, Градска галерия, Мюнхен
  • 1923: Непрекъсната черта, Колекция на изкуството на Северен Рейн-Вестфалия, Дюселдорф
  • 1928: Композиция, Музей за модерно, съвременно изкуство и арт брут, Лил
  • 1934: Крехък възход, Музей Соломон Гугенхайм, Ню Йорк

Най-голямата колекция с над 150 експоната се намират в Музей Соломон Гугенхайм в Ню Йорк.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Василий Кандинский. О духовном в искусстве, 1910.
  • В. В. Кандинский (текст на художника), М., 1918;
  • Über das Geistige in der Kunst, Münch., 1912 (частичен превод на руски език: Труды Всероссийского съезда художников в Петрограде. Декабрь 1911 — январь 1912, т. 1, [П., 1914], с. 47-76);
  • Punkt und Linie zu Fläche. Beitrag zur Analyse der malerischen Elemente, Münch., 1926. (руски превод: Кандинский В. Точка и линия на плоскости. — СПб.: Азбука-классика, 2005. — С. 63-232. Перевод с немецкого Елены Козиной)
  • Кандинский В. Избранные труды по теории искусства в 2 томах / Ред. коллегия и сост. Б.Автономова, Д. В. Сарабьянов, В. С. Турчин. 2001.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Рейнгардт Л. Абстракционизм, в кн.: Модернизм. Анализ и критика основных направлений, М., 1969, с. 101-11.
  • Grohmann W. Wassily Kandinsky. Life and work, N. Y., 1958.
  • Schulz,Paul Otto.Ostbauern.Köln:DuMont, 1998 — ISBN 3-7701-4159-8
  • Азизян И.А. Москва В. В. Кандинского // Архитектура в истории русской культуры. Вып. 2: Столичный город. М.: УРСС, 1998. — ISBN 5-88417-145-9 С. 66—71.
  • Азизян И.А. Концепция взаимодействия искусств и генезис диалогизма XX века (Вячеслав Иванов и Василий Кандинский) // Авангард 1910-х — 1920-х годов. Взаимодействие искусств. — М., 1998.
  • Baedecker. Deutschland. Verlag Karl Baedeker. 2002. — ISBN 3-8297-1004-6
  • Раппапорт А. Кандинский в Лондоне // Rossica. — 2002.— Issue 7/8: Revelations in Colour: Dionisy & Kandinsky. Или: Kandinsky in London // Idem.
  • Валерий Турчин. Кандинский в России. М.: Художник и книга, 2005. — 448с. — ISBN 5-9900349-1-1
  • Азизян И.А. Теоретическое наследие В. В. Кандинского в художественном сознании XX века // Вопросы теории архитектуры: Архитектурно-теоретическая мысль Нового и Новейшего времени / Сборник научных трудов под ред. И. А. Азизян. — М.: КомКнига, 2006. С. 189—249.
  • Кожев, А. Конкретная (объективная) живопись Кандинского (1936) // «Атеизм» и другие работы. — М.: Праксис, 2007. — С. 258—294.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Partsch, Susanna (2006): "Die 101 wichtigsten Fragen zur modernen Kunst" стр. 48
  2. а б Кратък преглед на историята на абстрактното изкуство. На страницата на Centre Pompidou. Отворен на 2.08.2012
  3. Биография на Кандински по случай изложба на творчеството му в Тюбинген Публикация 04.1999. Отворен на 2.08.2012
  4. Биография на Кандински в art directory Отворен 2.08.2012
  5. Düchting, Hajo (2000): "Wassily Kandinsky". стр.7
  6. Магията на Сибир. Василий Кандински като етнограф и шаман. ZDF Aspekte. Първо излъчване 21.10.2006
  7. Göttler, Norbert (2008): "Der Blaue Reiter", стр.16
  8. Segieth, Clelia/Etta Stangel/Otto Stangel (2000): "Galeristen-Sammler-Museumsgründer". стр.158
  9. Fäthkeр, Bernd (2008): "Werefkin und Jawlensky mit Sohn Andreas in der „Murnauer Zeit“". в: "1908–2008. Vor 100 Jahren, Kandinsky, Münter, Jawlensky, Werefkin in Murnau" стр.54
  10. Eichner, Johannes (1957): "Kandinsky und Gabriele Münter. Von Ursprüngen moderner Kunst". стр.89
  11. Salmen, Brigitte/Annegret Hoberg (2008): "Um 1908. Kandinsky, Münter, Jawlensky und Werefkin in Murnau". в: "1908-2008. Vor 100 Jahren, Kandinsky, Münter, Jawlensky, Werefkin in Murnau". стр.16
  12. Becker, Kurt E. (1984): "Anthroposophie. Revolution von innen, Leitlinien im Denken Rudolf Steiners". стр.73 заедно с: [1], [2], [3] (отворени на 2.февруари 2006)
  13. Macardé, Valentine (1971): "Le renouveau de l’art picturale russe 1863–1914". стр.135 сл.
  14. Hoberg, Annegret/Titia Hoffmeister/Karl-Heinz Meißner (1999): "Anthologie". в: "Der Blaue Reiter und das Neue Bild, Von der „Neuen Künstlervereinigung München" zum "Blauen Reiter"", стр.29
  15. Lankheit, Klaus (1983): "Wassily Kandinsky/Franz Marc, Briefwechsel". стр.29
  16. Hoberg, Annegret/Titia Hoffmeister/Karl-Heinz Meißner (1999): '"Anthologie". в: "Der Blaue Reiter und das Neue Bild, Von der „Neuen Künstlervereinigung München“ zum „Blauen Reiter“". стр.31
  17. Lankheit, Klaus (1986): "Der Blaue Reiter Präzisierungen. Kunstmuseum Bern." стр.225
  18. Lankheit, Klaus (1983): "Wassily Kandinsky/Franz Marc. Briefwechsel". стр.41
  19. Fäthke, Bernd (2000): "Der Blaue Reiter". в: Weltkunst (70/5). стр.905
  20. Fäthke, Bernd (2001): "Marianne Werefkin". стр.178
  21. Hoberg, Annegret (2004): "Franz und Maria Marc". стр.72
  22. Kandinsky, Wassily (1960): "Unsre Freundschaft. Erinnerungen an Franz Marc". в: Klaus Lankheit (1960): "Franz Marc im Urteil seiner Zeit". стр.48
  23. Писмо на Кандински към Шайер. 22.11.1938. в: Jawlensky, Alexei: "Briefwechsel mit Emmy Scheyer, Kandinsky und anderen Freunden. Abschriften". Частен архив за експресионистко рисуване, Визбаден
  24. von Lüttichau, Mario-Andreas (1992): "Die Moderne Galerie Heinrich Thannhauser in München" в: "Avantgarde und Publikum: zur Rezeption avantgardistischer Kunst in Deutschland 1905-1933" стр.299 сл.
  25. Kandinsky, Wassily (1912): "Über das Geistige in der Kunst, insbesondere in der Malerei". 1. Auflage), 1. издание
  26. Czapek, Rudolf (1908): "Grundprobleme der Malerei, Ein Buch für Künstler und Lernende".
  27. Fäthke, Bernd (2004): "Jawlensky und seine Weggefährten in neuem Licht" стр.109
  28. Salmen, Brigitte (1998): "Einführung". в: "Der Almanach „Der Blaue Reiter“, Bilder und Bildwerke in Originalen" стр.11
  29. "Der Blaue Reiter. Vorwort zur zweiten Auflage". zeno.org. отворено на 9.04.2011
  30. Becks-Malorny, Ulrike (2007): "Kandinsky", стр.94
  31. Krens, Thomas (1998): "Rendezvous. Masterpieces from the Centre Georges Pompidou and the Guggenheim Museums". стр.647
  32. Riese, Hans-Peter (2009): "Die sieben russischen Jahre. Der bekannte und unbekannte Kandinsky in Moskau". стр.66 в: "Von der Avantgarde in den Untergrund. Texte zur russischen Kunst 1968-2006". Кьолн 2009
  33. Ingold, Felix Phillip (2003): "Aktion Philosophenschiff. Wie sich die Sowjetmacht der „bourgeoisen" Intelligenz entledigte". в: Вестник "ФАЦ" от 19. декември 2003.
  34. Backhaus, Andrea (2012): "Die Farbe die Taste. Das Auge der Hammer. Über das Wirken Kandinskys in Weimar." в: вестник "Die Welt" от 2. януари 2012
  35. Rudloff, Dieter (1982): "Unvollendete Schöpfung. Künstler im zwanzigsten Jahrhundert". стр.59
  36. Becks-Malorny, Ulrike: "Kandinsky". стр.129
  37. Göttler, Norbert: "Der Blaue Reiter". стр.128сл.
  38. Хила Рабей в villastuck.de отворен на 29. юли 2012
  39. Düchting, Hajo (1990): "Vassili Kandinsky" стр. 70 и 76
  40. пак там. стр. 78-91
  41. Düchting, Hajo (1986): "Vassili Kandinsky". стр. 82
  42. le Targat, François (1986): "Kandinsky". репродукция № 112
  43. пак там
  44. Becks-Malorny, Ulrike (2008): "Kandinsky". стр. 171 и 196сл.
  45. Нина Кандински. Статия в "Der Spiegel" от 8. септември 1980. Отворен на 19. август 2011
  46. The Hilla Rebay Collection на страницата на Музей Гугенхайм. Отворен на 29. юли 2012
  47. Официална страница на награда "Кандински" Отворен на 30.7.2012
  48. Стол "Василий" на страницата на The Metropolitan Museum of Art, New York Отворен на 30.07.2012
  49. Bosoni, Giampiero/Luca Lotti (1986): "Il progetto del mobile in Francia 1919-1939". стр. 83
  50. История на стол "Василий" на страницата на DesignMuseum Отворен на 30.7.2012
  51. Kandinsky, Vassily: (1989): "Du spirituel dans l'art". стр. 155сл.
  52. Kandinsky, Wassily (1925): "Punkt und Linie zu Fläche"
  53. пак там
  54. а б Salmen, Brigitte (2011): "Die Maler des „Blauen Reiter“ und ihre Begegnung mit japanischer Kunst" В: "... diese zärtlichen, geistvollen Phantasien ..." стр. 79сл.
  55. Delang, Claudia (2011): "Die Japansammlungen der Maler des „BlauenReiter“ und ihr Einfluß auf die Malerei". в: "... diese zärtlichen, geistvollen Phantasien ...". стр. 94 сл. и стр. 214-217
  56. Писмо на Кандински до Марк, 24. декември 1911. в: "Klaus Lankheit, Wassily Kandinsky, Franz Marc, Briefwechsel". 1983. стр. 90-91
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wassily Kandinsky“ и страницата „Vassily Kandinsky“ в Уикипедия на немски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.