Палеография

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Последната воля на Уилям Шекспир, написана ръчно: Текст труден за тълкуване от съвременните читатели.[1]

Палеографията (от гр. παλαιώς / стар und γραφειν / пиша) е историко-филологическа приложна наука за старото писмо, която се занимава с прочитането, развитието и датирането на старото писмо, особеностите на ръкописите, както и с личността и историческото значение на писачите.

Най-известните палеографии на българския материал са наръчниците на В. Щепкин, Е. Карски и А. Джурова.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Божидар Райков, Боряна Христова, Палеографски наръчници // Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. III, София 2003, ISBN 954-430-943-8, с. 41-46

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cardenio, Or, the Second Maiden's Tragedy, pp. 131-3: By William Shakespeare, Charles Hamilton, John Fletcher (Glenbridge Publishing Ltd., 1994) ISBN 0-944435-24-6